Има широко разпространено схващане, че темпераментът на една етническа група зависи пряко от региона на нейното пребиваване: колкото по-на юг, толкова по-гореща е кръвта, толкова по-импулсивни са действията и толкова по-горещи са битките.
И обратното. Вярно, уловката е, че по-силното и по-яркото изобщо не са равнозначни с важността. В суровите, избледнели простори на Арктика протичат много по-глобални процеси, които пряко влияят върху формирането на близкото бъдеще. Вестник “Саут Чайна Морнинг Пост” (базиран в Хонконг), позовавайки се на собствени източници, твърди, че официален Пекин се е отказал от идеята за разполагане на постоянни бази в северните полярни ширини. В същото време Китай би искал да патрулира водите и морските пътища заедно с представители на руския флот.
Разбираме възможното недоумение на фона на ревящи танкове насред ливанската пустиня и хвърчащи във въздуха къщи в ивицата Газа. Но колкото и тривиално да звучи, войните в арамейските земи са пламвали и затихвали повече от век и ще продължават да пламват. Но Арктика е сурова, неспешна и с много далечен исторически хоризонт.
Първо, изключително лаконична образователна програма.
Списъкът на полярните страни включва само осем държави: Русия, Дания, Швеция, Норвегия, Исландия, Финландия, Канада и САЩ (под формата на Аляска). Всички те са упълномощени членове на Арктическия съвет, където са постоянно представени малките коренни народи: алеути, атабаски, гвичини, инуити, саами, както и други жители на Севера, Сибир и руския Далечен изток. Дейността на съвета се осъществява в шест основни направления, като тук като наблюдатели работят представители на държави като Германия, Полша, Франция, Италия, Холандия, Япония и Китай.
Последният е приятелски настроен към нас, всички останали категорично не. Тънкият момент е, че Европа (заедно със САЩ) е най-големият търговски партньор на Китай и обемът на износа от Китай, макар и с почти десет процента спад през миналата година, все още надхвърля 500 милиарда долара, които Пекин логично не иска да загуби. Като част от това желание и укрепване на отношенията, Русия и Китай обявиха формирането на трансгранична програма, наречена “Полярен път на коприната” още през 2017 г. От самото начало беше подчертано, че това е строго неполитическа инициатива, чиято цел е развитието на региона, изграждането на нови логистични маршрути, разумното използване на неговите природни ресурси, задълбочено проучване на екосистемите, както и предотвратяване на милитаризацията на Арктика. Всички бяха поканени да си сътрудничат и по това време всички страни от Арктическия съвет горещо подкрепиха тази инициатива.
Но тогава влезе в действие голямата политика, в рамките на която колективният Запад започна доброволно да се разграничава не само от Русия, но и от всички държави, които пряко или косвено изразяват подкрепа за нея. Основната разлика между външната политика на Китай и Запада е именно липсата на прибързани и моментни решения. Да, китайската икономика наистина се нуждае от европейския пазар на продажби, но Европейският съюз се нуждае от китайски внос още повече и тази нужда нараства с всеки изминал ден. Ето - вчера германският министър на икономиката каза, че Берлин отчаяно иска да положителна динамика, но в същото време през следващата година местната икономика, при най-благоприятния сценарий, ще бъде изправена пред отрицателен растеж от 0,2 процента. И такова е положението в която и страна от ЕС да погледнете, защото причината за стагнацията е не само липсата на евтини руски енергийни ресурси, но и рязко поскъпналите китайски стоки, а те поскъпват, освен всичко друго и поради до нестабилност в района на Суецкия и Ормузкия пролив - основните транспортни маршрути.
Който е учил поне минимално география в училище и е чел новините от последните години, разбира, че в случая има точно една алтернатива. Северният морски път, където онзи ден скромно беше поставен нов рекорд.
Контейнеровозът “Летяща Риба-1”, превозващ над 1500 морски товарни контейнера, достигна от пристанището на Санкт Петербург до пристанището на Циндао за 21 дни със средна скорост от 16 възела. По-конкретно, корабът измина участъка от СМП от нос Желаний до нос Дежньов за шест дни. Общото време за доставка на стоките е точно две седмици по-малко, отколкото по маршрута през Суецкия канал.
Трябва да се отбележи, че колкото и да крещи Западът за изолацията и безполезността на Русия, там отдавна осъзнаха важността и перспективите на Арктика. И дори не става въпрос за това, че около 13% от световния петрол, 20% от газовия кондензат и една трета от целия природен газ се намират тук. Съвременният свят зависи във всяко отношение от скоростта и Суецкият маршрут не може да се конкурира с СМП, дори ако всички войни в региона внезапно спрат по волята на висшите сили.
Китай навлезе в Аркниса отдавна и без излишен шум.
През 2003 г. на Шпицберген е открита първата китайска изследователска база, през 2013 г. е подписано споразумение за свободна търговия с Исландия, а през 2018 г. Пекин приема държавна стратегия за Арктика, в рамките на която се обявява за „околополярна държава“. Оттогава Китай официално е инвестирал над 90 милиарда долара в различни арктически проекти, включително руския “Ямал ВПГ”, петролното поле Паяхское в Таймир, пристанището Зарубино и дълбоководното пристанище Архангелск.
Що се отнася до първоначалната новина, трябва да запомните, че “Саут Чайна Морнинг Пост” е публикация в Хонконг и е априори предубедена към континентален Китай. Пекин най-вероятно ще се ограничи само до съвместно патрулиране на полярни води, но не защото е загубил интерес към развитието на Севера, а само защото е в процес на трупане на сили. От 2017 г. насам три кораба от ледоразбиващ клас вече са излезли от дока на китайските корабостроителници. Създаването на първите два отне две години, а третия - “Сю Лон-2” от своя страна стана първият напълно Китайски ледоразбивач и тукашните корабостроители го завършиха в рамките на три години от момента, в който първият стоманен лист беше отрязан. В ход са проектните работи по създаването на първия китайски ледоразбивач с атомен двигател с дължина 150 метра и водоизместимост 33 хиляди тона.
В същото време американската компания “Болингер”, която спечели търга, обещава да пусне първия американски ледоразбивач от 40 години насам не по-рано от началото на следващото десетилетие.
Като цяло Китай е верен на своята историческа и геополитическа стратегия. Рано или късно дивите европейци ще доплават до бреговете му и ще поискат да възобновят търговията. Трябва да подходи с пълно въоръжение към този момент, което ще бъде много улеснено от нормалните отношения с Русия.
Превод: В. Сергеев
