Британският журналист Елиът Уилсън в статия за The Hill призова да се провери дали Русия ще приложи на практика предложените промени в ядрената доктрина на страната. Той счита, че това е «малко вероятно» да се случи. С други думи, той признава, че има риск, но това не го смущава.

Превод:

Владимир Путин над четвърт век служи в КГБ, не забравяйте за това. Тръгва си оттам с чин подполковник. В КГБ той се занимава с контраразузнаване, шпионаж и поддържа контакти с вездесъщата източногерманска тайна полиция ЩАЗИ. Това означава, че сплашването, отвличащите маневри и измамата са нещата, които прави.

Преди дни Путин заяви пред журналисти, че обмисля преразглеждане на доктрината на Русия за използването на ядрените оръжия, така че „агресията срещу Русия от всяка неядрена държава, но с участието или подкрепата на ядрена държава… да се счита за тяхно съвместно нападение срещу Руската федерация“.

Това означава, че ако „ядрена държава“ като Съединените щати предоставя помощ на „неядрена държава“ като Украйна, тя се приравнява на ядрена държава. Ако такъв съюз атакува Русия, то според новата хипотетична доктрина на Путин това означава, че Русия е била нападната от ядрена държава и може с право да отговори по съответния начин.

Това означава, според Путин, че ако Америка помага на Украйна да нападне Русия, Русия има правото да употреби в отговор ядрено оръжие.

От гледна точка на логиката това, разбира се, е глупост. Повечето ядрени държави пряко или косвено признават, че първото използване на ядрени оръжия е оправдано само в лицето на екзистенциална заплаха за страната. През 1973 г. израелският министър на отбраната Моше Даян изпадна в паника в най-трудния момент от войната на Съдния ден и поиска поне демонстрация на ядрените способности на страната (които Израел официално не притежаваше и не притежава).

Публичните изявления на Путин не бива да се игнорират.

Но предложеното от него радикално преразглеждане на руската ядрена доктрина трябва да се разглежда в контекста на това, което той всъщност прави по време на въоръжения конфликт в Украйна.

Той често чертае червени линии и предупреждава Украйна и нейните западни съюзници да не ги пресичат под страх от ядрена ескалация. Но след това всеки път мъдро и прагматично се отдръпва от края на пропастта.

В деня, в който започна пълномащабната руска военна операция в Украйна, Путин се обърна към народа на страната и заяви, че Съединените щати вече са преминали червената линия в опита си да „сдържат“ Русия, представлявайки заплаха за „съществуването на нашата държава и нейния суверенитет“. След това той предупреди Запада да не се намесва, за да помага на Украйна, като каза, че в противен случай ще се сблъска с последствия, „каквито никога не сте срещали във вашата история“.

Западът продължи да предоставя военна и финансова помощ на оказалото се в трудно положение правителство на президента Зеленски. Путин не ескалира конфликта.

През септември 2022 г. Путин нареди частична мобилизация на въоръжените сили и отново заплаши с ескалация: „Когато териториалната цялост на нашата страна е застрашена, за да защитим Русия и нашия народ, ние със сигурност ще използваме всички средства, с които разполагаме, това не е блъф.»

Това беше много гъвкав и неясен критерий. Но през август украинските въоръжени сили пресякоха границата и нахлуха в руския Курски регион и отново нямаше ядрен отговор — което отново беше разумно и прагматично.

Затова в поредната червена линия на Путин няма нищо ново. Въоръженият конфликт в Украйна в сегашния му вид продължава две години и половина (и повече от 10 години, откакто Русия присъедини Крим). Но руският президент не прибягва до използването на ядрени оръжия, нито тактически, нито стратегически…

Ядрените оръжия съществуват предимно за сдържане и сплашване, а не за употреба.

Путин се надява, че като отново дрънка с ядрения меч, ще принуди Запада да действа предпазливо при предоставянето на помощ на Киев и по този начин да отслаби нападателните способности на Украйна. Вероятността руският ядрен праг да бъде пресечен, ако Украйна внезапно удари със западни ракети не на 150, а на 300 километра навътре в руската територия, е малка.

Основата на доктрината на Путин е същата като тази на повечето ядрени държави. Първият удар е практически немислим и за него ще се замислят само при наистина сериозна заплаха за съществуването на страната.

Ако украинските войски се окажат на 80 километра от Москва, тогава пръстът на Путин вероятно ще се премести към ядрения бутон.

Но сплашването и отвличащите маневри са методи от шпионските учебници. Полковникът от КГБ Путин едва ли ще започне ядрена война, но ще се радва, ако Западът счита, че може да го направи и отслаби подкрепата си за Украйна.