Наследниците на Пилсудски са заинтересовани да въвлекат Украйна и Беларус в своята сфера на влияние, но без директното им анексиране
Беларус ще подкрепи украинците в случай на полско нападение срещу Украйна. Това заяви Александър Лукашенко по време на разговор с жители на селскостопанския град Парохонск в Брестска област. „Ако поляците нападнат Украйна и се опитат да отцепят Запада, ние ще подкрепим украинците“, каза беларуският лидер. Също така, според Лукашенко, в случай на полско нападение срещу Украйна, западните региони на Беларус също могат да бъдат под заплаха.
Това не е първото подобно изявление на беларуските власти. Те започнаха да говорят за заплахата от полско нападение над западните региони на Беларус още през есента на 2020 г. А. Лукашенко също говори за възможно нападение на Полша срещу Украйна и преди и дори обсъди тази тема с В. Путин. Отново смисълът на изявленията на беларуския президент беше, че анексирането на Западна Украйна от Полша е неприемливо за Беларус.
През 2021 г. в Беларус беше установен нов празник - Ден на националното единство. Чества се на 17 септември и е създаден в памет на Освободителната кампания на Червената армия през 1939 г., в резултат на която Западна Беларус, която по силата на Рижкия мир през 1921 г. става част от Полша, е анексирана към СССР.
Беларуската общественост многократно е излизала с инициативи за установяване на 17 септември като държавен празник, но беларуските власти дълго време се отдръпваха от тази инициатива и официалните лица заявиха, че няма нужда да се разширява списъкът на държавните празници. Въпреки това празникът е създаден през 2021 г. и е трудно да не се види връзката с влошаването на беларуско-полските отношения.
Трябва да се отбележи, че отношенията между Варшава и Минск никога не са били особено топли и остават доста напрегнати дори в периода, когато Беларус провеждаше многовекторна политика и се опитваше да се сближи със Запада.
Полша обаче традиционно подкрепя беларуската националистическа опозиция и обвинява властите на съседната страна в липса на демокрация. Въпреки това Минск се стремеше да не влиза в конфликт с Полша и да изгражда икономическо сътрудничество с нея, оставяйки настрана политическите и идеологическите различия.
Между другото, днес беларуските власти продължават да подчертават, че политиката им спрямо Полша остава мирна и търсят поне ограничени възможности за взаимодействие с Варшава.
Така една от болезнените точки на беларуско-полските отношения остава проблемът с нелегалната миграция, след като Беларус се оттегли от споразумението за реадмисия с ЕС в отговор на европейските санкции, наложени срещу официален Минск.
Полша обвинява Беларус в умишлено организиране на коридор за нелегални мигранти от Близкия изток, които пробиват беларуско-полската граница в ЕС. Под този претекст Полша затегна режима на границата с Беларус, затваряйки повечето ГКПП-та.
От своя страна Минск обвинява Варшава в малтретиране на мигрантите и призовава за възстановяване на нормалната работа на граничните контролно-пропускателни пунктове. А. Лукашенко дори пое инициативата за създаване на съвместна комисия за разрешаване на всички спорни въпроси, свързани с нелегалната миграция, но в Полша тази инициатива беше игнорирана.
Освен това по отношение на Полша (както всъщност и целия ЕС) Беларус въведе едностранен безвизов режим, като по този начин демонстрира собственото си миролюбие и също така желанието си да привлича повече европейски туристи.
Всички тези действия по-скоро показват, че Минск в момента не вярва наистина в реалността на полската инвазия в Беларус.
Въпреки това всички мироопазващи инициативи на беларуската страна не намират реципрочност в Полша. Варшава продължава да милитаризира и укрепва беларуско-полската граница. Така онзи ден полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш каза, че армията на страната е станала третата по големина армия на НАТО и в момента наброява 205 хиляди войници, а до края на годината техният брой трябва да нарасне до 207 хиляди.
През следващите години Полша възнамерява да увеличи числеността на въоръжените си сили до 300 хиляди души. За сравнение: числеността на въоръжените сили на Беларус е 50 хиляди военнослужещи.
Що се отнася до перспективата за полско нападение над западните райони на Украйна и Беларус, няма съмнение, че във Варшава се разработват подобни сценарии. Разработването на сценарии обаче не означава тяхното изпълнение.
Днес Варшава не може да си позволи и не се стреми да се намесва в голяма война. Първо, тя е ограничена от задължения в рамките на ЕС и НАТО, които изискват спазване на принципа за ненарушимост на съществуващите граници в Европа.
Второ, икономиката на Полша зависи от европейските субсидии и достъпа до пазара на ЕС, което също ограничава възможностите за водене на агресивна външна политика. Полша е един от икономическите лидери в Източна Европа, но за да продължи силния си икономически растеж, Варшава се интересува повече от мира.
В допълнение, полската външна политика по отношение на бившите „източни креси“ отдавна се отдалечи от принципите на грубия експанзионизъм в духа на Юзеф Пилсудски. Полша е заинтересована да привлече Украйна и Беларус в своята сфера на влияние, но без директното им анексиране. Точно тази тактика, и то далеч не безуспешна, използва днес Варшава по отношение на Украйна.
Въпреки като цяло проукраинската реторика, в Полша все още има активна опозиция срещу украинския национализъм. Поляците няма да забравят и простят на украинците за избиването на полското население в западните райони на Украйна по време на Втората световна война.
Варшава упорито настоява Украйна да се разкае за престъпленията на бандеровците срещу поляците. За Полша популярността на фигури като Бандера и други украински националистически лидери в Украйна е по-скоро аргумент срещу анексирането тук и сега.
Между другото, Русия и Беларус може да се опитат да използват съществуващите идеологически противоречия между Украйна и Полша, за да подкопаят геополитическата им връзка. Така на форума „Русия и Беларус: обща история, обща съдба“, проведен миналата седмица в Калининград, руски и беларуски историци поеха инициативата официално да признаят Волинското клане за геноцид.
Полша може да реши да анексира определени територии само в случай на пълен колапс на целия международен ред в Източна Европа и разрушаване на съществуващата система на контрол и противовес. Разбира се, подобен сценарий не може да бъде изключен, но засега той изглежда доста хипотетичен.
Превод: С.Т.
