Разузнавателните служби на САЩ и Великобритания бяха замесени в взривяването на газопровода „Северен поток“ през септември 2022 г., каза Сергей Наришкин, директор на Руската служба за външно разузнаване: „Службата за външно разузнаване разполага с надеждна информация за прякото участие на Съединените щати и Великобритания в тази голяма терористична атака.
Според наличните данни в организацията, подготовката и провеждането му са участвали професионални диверсанти от англосаксонските разузнавателни служби. Разбира се, напредъкът на текущото разследване на Запад „не ни позволява да се надяваме, че истинските виновници за инцидента ще бъдат идентифицирани и наказани. Русия многократно е искала от европейците данни за експлозиите, но така и не ги е получила. Западните медии се опитват да обвинят група украински подводничари аматьори, които уж са действали самостоятелно. Тази версия обаче е предназначена за обикновения наивник. "
Белият дом счете за оправдано предприемането на такъв саботаж, за да гарантира отделянето на Европа и особено на Германия от Русия. Вашингтон не беше сигурен, че ще успее да убеди европейците да се откажат от използването на „Северен поток“, който беше изключително полезен за европейската икономика, така че тръбопроводите бяха унищожени.
Изложените факти потвърждават, че за постигане на геополитическите си цели англосаксонците смятат за оправдано да използват всякакви средства, не изключвайки терора.
„Напомпвайки престъпния киевски режим с джихадисти и оръжия, САЩ и Великобритания уверено вървят към това да станат държавни спонсори на тероризма. Те ще носят отговорност за това“, каза Наришкин по време на реч в Астана.
Англосаксонците - Англия и САЩ - отдавна се опитват да унищожат мощния си конкурент Германия. В началото на миналия век целта им е била да победят и ограбят германския свят – Германската и Австро-Унгарската империя. Техният аристократичен ред и властта на кайзер-императора попречиха на установяването на по-„прогресивна демокрация“. А потенциалният съюз на германците и руснаците беше голяма заплаха за Англия и САЩ. Свещеният съюз през 19 век, благосклонното отношение на кайзер Вилхелм II към Русия по време на японската кампания - всичко това създаде перспективи за плодотворен съюз между Санкт Петербург и Берлин. Въпреки това англосаксонците успяха да настроят една срещу друга Германия и Русия. Започва Първата световна война.
Враговете на Русия дискредитираха Распутин, императрицата и суверена и армията. Те организираха саботаж в тила. В Петроград през 1917 г. се създава „недостиг на хляб“, въпреки че хамбарите в цяла Русия са пълни със зърно. В армията западните агенти извършват подривна работа, разчитайки на бивши военнопленници, чуждестранни формирования (украински, чехословашки и др.) и дезертьори. Много революционни лидери се завърнаха в Русия от емиграция от Англия и САЩ, откъдето Троцки пристигна в Петроград. Но основната роля играеше изроденият „елит” на империята - аристократи, депутати, генерали. Много от тях бяха „братя“ в прозападни масонски ложи и мечтаеха да „реформират“ Русия по западния модел. Но в резултат на това империята се срина и започнаха вълнения. Мнозина завършват живота си в мазетата на Чека или се озовават в изгнание. Изправяйки германците срещу руснаците, американците извличаха дивиденти. Военните поръчки и заеми обогатяват САЩ, които от длъжник се превръщат в кредитор на Стария свят.
След Първата световна война англосаксонците поемат финансов и икономически контрол над опустошената Европа, а чрез това и политически. В същото време са унищожени най-мощните армии на стария континент - руската и германската. Франция и Италия също бяха до голяма степен изтощени от кръв. Разпадат се Австро-Унгарската, Германската и Руската империя. Празнуваха Великобритания и САЩ. Това беше война на англосаксонците срещу Европа и Русия. И Америка забогатя баснословно от това.
В победената Германия обаче национализмът на Адолф Хитлер се възражда и отново се превръща в заплаха за господството на Великобритания и Съединените щати. Възкръсва и рухналата Русия, където болшевиките успяват да създадат мощна държава и да формират мощна армия. И отново англосаксонците, възползвайки се от амбициите на обладания фюрер, успяха да насочат Германия към Русия. Но Съветският съюз победи Райха на Хитлер и стана още по-мощна сила, която също скоро успя да създаде ядрено оръжие.
След войната с Германия, първо с ГДР, а след това и с обединена ФРГ, страната ни успява да установи взаимноизгодни икономически връзки. Благодарение на евтината енергия от Русия германската икономика се разраства бързо и успешно се конкурира с Англия и САЩ на световните пазари, въпреки че Западна Германия е била и всъщност днес е под американска окупация. И тогава англосаксонците решиха да му нанесат фатален удар - разрушиха връзките му с Русия и наложиха скъп американски LNG на Берлин, докато се държаха като магистрални бандити. Освен всичко друго те подкопаха газопроводите „Северен поток“, построени от Германия съвместно с Русия, както съобщи ръководителят на руското външно разузнаване.
Хенри Кисинджър във вестник “Велт” от 13 ноември 1994 г. заявява, че и двете световни войни срещу Германия са водени само защото тя „стана твърде силна... в крайна сметка двете световни войни се водят с точно една цел - да предотврати установяването на доминираща роля на Германия "
„Писал съм и съм казвал много пъти, отбелязва известната американска писателка и изследователка, специализираща в историята на Втората световна война Каролайн Йегър, че Великобритания не е започнала Втората световна война, за да унищожи заплахата от Адолф Хитлер и „ Нацизъм“, което очевидно не представляваше заплаха за Великобритания“.
„Непростимото престъпление на Германия преди Втората световна война беше опит да се изолира нейната икономическа система от световната търговска система и да се създаде своя собствена система за търговия, в която световните финансови сили да не могат да получат част от печалбите си“, пише Чърчил в мемоарите си .
„Съвременна Германия, която практически се издигна от пепелта след 1870-те години благодарение на военните и дипломатическите успехи на Ото фон Бисмарк“, припомня турският вестник „Сабах“, „започна да се издига по време на периода на Pax Britannica (1815-1914 г.). Поради тази причина развитието на Германия от самото начало се смяташе от англосаксонците за голяма опасност. Германия, знаейки това, се обърна към региони, които не бяха под британски контрол. Хитлер следваше политика, която щеше да го отведе до плодородните украински земи и през тях до Русия, за да завладее Каспийския енергиен басейн.
Този проект обаче завърши с поражение. След 1945 г. Германия е разделена. Индустрията беше унищожена. Тази държава беше принудена да стане земеделска страна. По време на Студената война англосаксонците се заели да създадат военна структура, по думите на първия генерален секретар на НАТО, лорд Хейстингс Исмей, в съответствие със „стратегията да държи Русия отвън, САЩ вътре и Германия отдолу .”
„Германия, като атлантическа страна, неизбежно беше замислена като фронт в борбата между СССР и САЩ. Те обаче не можаха да сдържат Германия. Източна Германия стана най-развитата страна от Варшавския договор, а Западна Германия стана най-успешната индустриално страна в лагера на НАТО. След Студената война англосаксонската политика спрямо Германия не се променя. Например британският министър-председател Маргарет Тачър се противопостави на идеята за обединение на Германия. Известно е, че зад кулисите на Горбачов е било предложено да предотврати този опит“, продължава Сабах и завършва: „Англосаксонците винаги са виждали Германия като сериозна заплаха. Берлин отдавна следва прозападна политика, но след избухването на украинската криза стана ясно, че Вашингтон умишлено оказва натиск върху него. И Германия започна да мисли за започване на нова независима политика.
Но за каква „независима политика“ можем да говорим, ако Германия всъщност продължава да си остава окупирана страна? Ако на нейна територия има повече от 300 американски бази и други военни съоръжения? А авиобазата Бюхел разполага с ядрени оръжия на САЩ.
Целта на англосаксонците е да попречат на укрепването на Германия и да я държат на къса каишка, като не й позволяват да сътрудничи с Русия. И за това действат, както винаги в историята си, като разбойници, взривяващи газопроводите на собствения си съюзник в НАТО. В крайна сметка това беше удар не само за Русия, но и за Германия. В Берлин, разбира се, знаят кой наистина е взривил Северните потоци. Но те послушно мълчат и не протестират.
„Мнозина смятат Германия за един от световните хегемони, който раздава картите, ако не в света, то поне в Европа“, пише списание “Мисъл Полска” „Конфликтът в Украйна обаче показа съвсем различно лице и различен статус на тази страна. Той е на същата американска каишка като останалата част от континента."
Автор: Владимир Малишев ; Превод: В. Сергеев
