След дълги години съпротива Лондон изостави архипелага Чагос в полза на една от най-богатите държави в Африка - Мавриций. Британците се нуждаеха от тази колония като място за военна база, която те напълно изчистиха от цивилни. Защо се отказаха в Лондон? И защо загубата на Чагос е особено опасна за Великобритания?

Основната причина, поради която Лондон неохотно реши да се откаже от островите в Индийския океан, са САЩ. САЩ са тези, които допринасят (и със сигурност ще продължат да допринасят) за окончателното превръщане на Великобритания в Малобритания. Само САЩ можеха да сломят съпротивата на Мъгливия Албион, който възнамеряваше да се бори за архипелага Чагос, напълно уверен, че Вашингтон ще го подкрепи.

Уж по-рано подкрепяше, но как би могло да бъде иначе? Все пак на атола Диего Гарсия, част от този архипелаг, има съвместна британско-американска военна база за кораби и бомбардировачи с голям обсег. Освен това базата не стои празна: сега на нея се възлагат надежди в светлината на конфронтацията с Китай, а преди англосаксонците я използваха по време на нахлуването в Афганистан и Ирак.

Сега Чагос, разположен някъде между Индонезия и Мадагаскар, ще бъде територията на държавата Мавриций, която от гледна точка на международното право е деколонизация. Разбира се, най-често този процес засяга Великобритания. В съвременния свят има само 22 държави, чиято територия никога не е била нахлувана от британски войски.

Вярно, честно казано, никой не е живял нито на архипелага Чагос, открит от Васко да Гама, нито на Мавриций, който е много по-близо до Мадагаскар, преди пристигането на европейците. Това съхранява уникалната фауна на островите, част от която британците впоследствие унищожава (например додото).

Първият опит за развитие на Мавриций е направен от португалците, след това от холандците, но в крайна сметка се предават: циклони, насекоми и трудности, дължащи се на отдалечеността на голямата брегова линия, ги гонят оттам. Французите имат по-голям късмет и се заселват на Чагос преди всеки друг и започнаха да водят черни роби там, за да работят в плантациите за захарна тръстика.

Тази практика е продължена от британците, на които през 1810 г. французите, под военен натиск в други части на света, отстъпват както Мавриций, така и Чагос, след което всички острови са обединени в една административна единица.

По времето, когато англосаксонците решават да построят военна база на най-големия атол на архипелага, там живеят предимно потомци на роби с общ брой малко над две хиляди души. Всички те просто са депортирани в Мавриций, като им беше забранено да се връщат по домовете си. Тази забрана е в сила доскоро, подхранвайки желанието на маврицийте да възстановят справедливостта и да върнат това, което е тяхно.

За да не се разделят с базата, британците отделят Чагос от Мавриций, преди да дадат на острова независимост. Раздробяването на колониите е строго забранено от ООН, така че Великобритания губи в Международния съд, но не иска да се откаже от архипелага при никакви обстоятелства.

Нека, видите ли, официално да сме окупатори, дори да сме организатори на етническо прочистване, но военна база е по-скъпа. Американските наематели, разбира се, подкрепиха британските хазяи. Гласуването в ООН по въпроса за собствеността на Чагос демонстрира стабилна англосаксонска двойка. Гласуването в Общото събрание на ООН обаче не е обвързващо, а в Съвета за сигурност, където са, Великобритания има право на вето от постоянен член. Теоретично беше възможно да се съпротивлява безкрайно. Това планираха в Лондон.

Безкрайното приключи миналата седмица, когато правителствата на Великобритания и Мавриций постигнаха споразумение, според което Чагос все пак променя флага си, но атолът Диего Гарсия, заедно с лондонската база, разположена там, се наемат за още 99 години, а програмата за връщане на местното население няма да се простира до него.

Спорът беше решен след намесата на американците. За тях това беше гарантираме присъствието на тяхната база на архипелага на нова договорна основа - по-стабилна от съучастие в окупацията, която беше предложена от британците.

Сега американците ще използват базата във формат на транзакция, който им е много по-близък и ясен от правната основа на британския колониализъм. Винаги са го презирали във Вашингтон, а в далечното минало дори са се борили срещу него, докато не превръщат САЩ в също толкова гнусна империя, само с различни методи за контролиране на колониите - без фанфарите с „територии на короната“ и други признаци на стария режим.

В този случай самият Лондон успява да спаси лицето си с факта, че консервативното правителство, което беше упорито по въпроса за собствеността на Чагос, това лято отстъпи на лейбъристкото правителство, което имаше известна свобода на маневриране.

Мислите за по-нататъшно намаляване на имперските владения обаче измъчват британския елит не заради стойността на Чагос. Там нямаше нищо освен базата, а базата ще остане за сега, така че загубата е малка. Но това е още един прецедент и мотивиращ пример за други държави, които имат свои териториални претенции към свиващата се Великобритания.

Неслучайно Аржентина използва прехвърлянето на Чагос като причина да обещае, че ще продължи да търси възстановяване на суверенитета си над Малвинските (за британците Фолклендски) острови, а това между другото е Аржентина на Хавиер Милей, който е фокусиран върху САЩ и иска да засили сътрудничеството с НАТО.

Лошо начало, още повече, че това не е началото, а предпоследният етап от разпадането на най-вероятно жестоката и агресивна империя в историята на човечеството, чиито наследници никой не харесва. Дори съюзниците.

Чагос... Малвински острови... Ангуила, Бермуди, Вирджински и Кайманови острови, Гибралтар, Монсерат, Питкерн, Света Елена, Тристан да Куня, Търкс и Кайкос...

Северна Ирландия, Шотландия, Уелс...

И за додото ще отговарят пред целия свят.

Автор: Дмитрий Бавирин ; Превод: В. Сергеев