Наземната инвазия на Израел в Южен Ливан и масивната иранска ракетна атака, която я предшестваше, рязко изместиха фокуса на световната политика към Близкия изток.
Това е разбираемо: изходът от украинския конфликт, каквото и да си фантазират в Киев, в глобален план не е в състояние да окаже значително влияние върху геостратегическото подреждане. Но бързо разгарящият се и все по-кървав конфликт на юг създава цял набор от трудности за глобалните играчи.
Водещи западни издания пишат в унисон за трескавата работа на американския дипломатически корпус в региона. Пиленцата от гнездото на Антъни Блинкен едновременно преговарят с Тел Авив относно плановете му да удари иранските петролни полета, като същевременно сондират позицията на съседните държави. “Ройтерс”, позовавайки се на собствени източници, пише, че неназованите страни от региона (а според логиката на географията това са Сирия, Йордания и Ирак) са отговорили с категоричен отказ на искането да отворят въздушното си пространство за преминаване на израелски ракети. Естествено, подобно изявление може да бъде дезинформация за заблуда на иранското военно командване. Но тук би било полезно да припомним, че същите тези страни не се намесиха особено в полета на иранските ракети, с изключение на това, че Йордания слабо се преструваше, че прихваща, сваляйки малък брой от тях.
Картината се допълва от “Файненшъл Таймс”. Изданието пише, че Европейският съюз също е изпратил емисари в Израел с настоятелна молба да не отмъщава на иранските петролни хранилища. Сред европейските дипломати има явно недоволство, тъй като Тел Авив не им даде никакви гаранции. Според един от пратениците Брюксел е изключително разочарован от този отговор и от това колко незначително е влиянието на ЕС върху близкоизточните процеси.
Ето защо дипломатите получават парите си - защото успяват да заровят истинския смисъл под дебел слой сложна словесна обвивка. В края на краищата Вашингтон и Брюксел не се интересуваха от броя на жертвите в ивицата Газа и Ливан, те се интересуват само от едно - персийският петрол като геостратегически фактор с дългосрочно влияние.
Между другото, Израел и Иран, които воюват дистанционно, демонстрират по най-добрия начин, че влиянието на Вашингтон върху мощните регионални центрове е доста косвено. И дори при критична зависимост, както в случая с еврейската държава, местните „ястреби“ водят доста независима и агресивна политика, без постоянно да се озъртат към чужбина.
Не е ясно доколко успешни са били набезите на помирителната американска дипломация. Но е известен списък с потенциални цели на иранска територия, където може да бъде нанесен ответен удар. Те включват петролна рафинерия близо до Техеран, петролната рафинерия в Абадан, петролната рафинерия и петролния терминал в Бандар Асад, съседната петролна рафинерия “Пържан Гълф Стар” на брега с капацитет от почти половин милион барела на ден, огромният морски терминал на остров Харг (с капацитет за съхранение и претоварване до 28 милиона барела), както и строящата се атомна електроцентрала в Бушер. Фактът, че последният обект е недовършена мирна централа, априори неспособна да бъде въвлечена в процеса на ядрено въоръжаване на Техеран, не вълнува никого особено.
И тук постепенно се доближаваме до основното, а именно: защо американските геополитически композитори така внимателно пипат близкоизточните струни, а Джо Байдън дори изригна, че действията на Израел го извеждат от зоната му на комфорт.
Ако Израел „извади“ ключови персийски рафинерии и петролни хранилища, това незабавно ще повиши световните цени на петрола. ОПЕК+ вече заяви, че има резерви за заместване на иранския износ, но ако Техеран отговори, като започне да унищожава производството на петрол в съседните страни в региона, това ще доведе до регионална и вероятно глобална криза. В момента ОПЕК+ разполага с приблизително шест милиона барела на ден. Арабия (плюс три милиона) и ОАЕ (плюс 1,4 милиона барела на ден) вече обявиха готовност да увеличат добива.
На пръв поглед това е достатъчно, защото Иран изнася около 1,7 милиона барела суров петрол на ден плюс 240 хиляди „барела“ мазут. Уловката е, че ключовият купувач на ирански петрол и продукти е Китай. Почти половината от целия износ отива там и Пекин очевидно няма да се зарадва на такъв удар в червата на енергийния си баланс. А отношенията между САЩ и Китай вече са далеч от идеалните.
Съединените щати, като един от най-големите износители на петрол, като цяло са доволни от спирането на иранския петролен поток. Според “Голдман Сакс” дори първоначален израелски удар ще доведе до повишаване на цените на петрола средно с 20 долара за барел, а ако конфликтът се разпространи в целия Ормузки пролив, границата няма да бъде дори 150 за барел. Но американците не са единствените продавачи на пазара. Рекордните цени ще донесат баснословни печалби на същите саудитци, които вече се отдалечават все повече от американската орбита на влияние. Рияд вече следва изключително независима политика, договаряйки се при равни условия с вчерашния сюзерен.
И разбира се, руският фактор тук е много важен.
В продължение на три години целият колективен Запад се навеждаше, опитвайки се да ограничи приходите на Москва от износ на петрол. Безкрайно се повтаря, че това ще източи държавния бюджет и ще принуди Русия да ограничи военните си операции в Украйна. Една израелска атака срещу петролните полета на Иран, било то Гаджаран, Марун, Аваз Банджистан, Ага Джари, Радж-е-Сафид, Парс или Биби Хаким, ще бъде подобна на отворените шлюзове на язовир, през който ще се лее лавина от пари се наливат в руския бюджет. Това се разбира във Вашингтон, разбира се в Киев и Брюксел.
Следователно Съединените щати са принудени да балансират между алчността на собствените си петролни компании, интересите на стратегическия си съюзник Израел, необходимостта да подкрепят Украйна и да сдържат Москва, да не дават твърде много свобода на арабските страни и да не влизат преждевременно в сблъсък с Китай. Геополитиката е като аптечна везна, само че побира не две, а сто чаши наведнъж.
Автор: Сергей Савчук ; Превод: В. Сергеев
