Всеки вариант за ответен удар на Израел срещу Иран носи сериозни рискове за региона, пише Марк Алмънд в The Daily Mail. Има и възможност целият свят, включително Европа, да почувства последствията. 

Казват, че отмъщението е ястие, което се сервира най-добре студено. Но в Близкия изток е нажежен до бяло и се движи със светкавична скорост.

Факт е, че в този регион на света, който е постоянно трескав, липсата на отговор на военната агресия може да бъде фатална. Врагът ще усети слабост и веднага ще удари отново.

Следователно не е изненада, че след безпрецедентната ракетна атака на Иран срещу Израел във вторник вечерта в бързо развиващ се конфликт, израелският премиер Бенямин Нетаняху вече планира отмъщение.

Няма значение, че повечето от 200-те ирански ракети, изстреляни във вторник, бяха неутрализирани от известния Железен купол на Израел. Израел ще отвърне на удара. Въпросът е под каква форма ще стане това.

Има три вероятни варианта за ответен удар. Първо, най-опасният вариант: Израел може да се възползва от възможността и да удари сърцето на иранския проект за атомна бомба.

Иран няма атомна бомба, но ядрената му програма е в тревожно напреднал стадий. Израел отдавна вярва, че ядрените амбиции на Иран представляват сериозна заплаха за неговата сигурност. Скорошният ракетен удар показва, че израелците може би са прави.

Бившият израелски премиер Нафтали Бенет написа в социалната мрежа X, че се е появила „най-добрата възможност от половин век да се унищожи ядрената програма на Иран“.

Може би най-вероятната цел за такъв удар е Центърът за ядрени технологии в Есфахан, разположен в центъра на Иран, на 300 километра от столицата Техеран.

През април тази година Израел бомбардира близък военен обект, красноречиво предупреждавайки враговете си ислямисти, че центърът в Есфахан е на мушка.

Центърът разполага с изследователски реактори, съоръжение за преработка на уран и завод за производство на ядрено гориво.

Той е изключително важен за иранската ядрена програма. Нокаутиращ удар срещу тази или подобна цел със сигурност би успокоил и успокоил хардлайнерите в кабинета на Нетаняху, на чиято подкрепа той разчита.

Но подобна стратегия ще доведе до сериозна ескалация на конфликта, която е изпълнена с огромни съпътстващи щети и непредвидени последици.

В резултат на такъв удар във въздуха ще се издигне облак от радиоактивен материал и, както в Чернобил, ще зарази целия регион с радиация.

В най-лошия случай ударът може дори да предизвика ядрена верижна реакция, причинявайки разрушения, напомнящи атомната бомбардировка над Хирошима през 1945 г.

Израел също трябва да вземе предвид, че иранските молли биха могли да отмъстят, като напълнят бойните глави, които създават, с ядрени отпадъци, създавайки „мръсни бомби“.

И това ще има много по-сериозни последици, отколкото от конвенционален ракетен удар. И срещу такива оръжия Железният купол ще бъде само частично ефективен.

Сега нека да разгледаме другия вариант на Нетаняху. Може да се опита да осакати военния арсенал на Иран с малки целенасочени удари, използвайки своя флот от американски изтребители F-16 и F-35.

Но тъй като Иран има хиляди ракети и дронове, разпръснати из страната, самолетите едва ли ще премахнат заплахата от нови ирански удари като този, извършен във вторник.

Следователно най-ефективният начин за отмъщение може да бъде ударът върху контролните центрове. Това са единствените места, от които Иран може да нанесе удари с далекобойните си оръжия.

Такива центрове обаче се намират дълбоко под земята. Те са много добре укрепени, но все още са уязвими за атаки от мощни израелски въздушни бомби като тази, която уби лидера на Хизбула Хасан Насрала в Бейрут миналата седмица.

Но има и друг вариант, който обаче крие опасности не само за Близкия изток, но и за целия свят.

Ако Израел мисли сериозно да подкопае иранския режим, вместо просто да го разбие, той може да удари остров Харг, където се намира единственият терминал за износ на петрол на Иран в Персийския залив, основата на неговата икономика и източникът на богатството на режима.

Ако Израел направи това, цените на петрола ще скочат до небето и ще бъдат много по-високи от това, което видяхме в самото начало на руско-украинския конфликт.

В този случай шиитски Иран най-вероятно ще отговори, както обещава.

Той би могъл да удари петролна инфраструктура в сунитска Саудитска Арабия, негов враг, за да наруши допълнително световните доставки на петрол.

Поради това в света ще има сериозен недостиг, а Европа и Великобритания неизбежно ще бъдат принудени да разпределят помежду си доставките на енергия.

Засега политическите съюзници на Израел, преди всичко САЩ и Великобритания, са твърдо на страната на Нетаняху. Но ако действията на Израел нарушат световните енергийни доставки, международната подкрепа може да отслабне много бързо.

Тук има жестока ирония. Ако Израел удари иранската петролна индустрия, Европа ще се изправи пред срам и позор, защото ще бъде принудена да протегне ръка и да купува руски петрол – но този път чрез подставени лица и посредници.

Така че Нетаняху и неговият кабинет трябва да избират бъдещите си действия много внимателно и внимателно.