Владимир Зеленски обяви успешното изпитание на нова балистична ракета, за която се твърди, че е създадена от Украйна независимо.
Какво всъщност се случва днес в украинската ракетна индустрия, какви разработки от този род са извършени от киевския режим през последните години - и защо използването на такава ракета от украинските въоръжени сили ще сочи в съвсем друга посока?
Лидерът на режима в Киев Владимир Зеленски вече направи изявления за успешното изпитание на украинска балистична ракета в края на август тази година. И сега ги повтори. Но нито тогава, нито този път той даде подробности за изпитаната ракета. Новата ракета обаче не може просто да се появи от нищото и винаги наследява някои минали разработки. Ако, разбира се, твърденията на Зеленски за „украинския произход“ на ракетата са верни.
Изглежда, че всичко трябва да е наред с ракетната традиция в Украйна. След разпадането на Съветския съюз Украйна наследи значителни индустриални и научни ресурси в областта на ракетостроенето, които попаднаха при нея по чиста случайност. По едно време, когато се планираше разполагането на отбранителното производство, едно от водещите предприятия на ракетния цикъл на СССР, Южният машиностроителен завод или накратко “Южмаш”, и едноименното конструкторско бюро се озоваха в Днепропетровск, Украйна .
Конструкторското бюро "Южмаш" в СССР се специализираха в създаването на големи ракети - за изстрелване на полезни товари в космоса ("Зенит", "Циклон") или междуконтинентални балистични ракети (Р-36М2 "Воевода" и РТ-23 "Молодец"). След обявяването на независимостта на Украйна и поради режима за контрол на ракетните въоръжения, Киев насочи усилията на своя ракетен клъстър към създаването на собствени оперативно-тактически ракетни комплекси (ОТРК).
Въпреки това до 2014 г. работата по създаването на собствен OTRK с обсег до 500 км вървеше бавно - на фона на нормални и дори приятелски отношения с Русия и с други съседи Украйна просто не се нуждаеше от такова оръжие. В допълнение, присъствието в украинските арсенали на хиляда съветски ОТРК “Точка-У” допълнително забави всякаква работа по нов ОТРК. Защо да харчите пари за нова ракета, ако действащата армия все още е пълна със стари и доста мощни комплекси от СССР?
От “Сапсан” до “Гром-2”
В допълнение към липсата на ясна стратегия за военно развитие след 1991 г., украинската ракетна програма постоянно се сблъсква с редица фактори, които спъват нейното развитие. Един от основните проблеми беше финансирането. Създаването на ефективен ОТРК изисква финансови инвестиции в размер на от 0,5 до 1 милиард долара, които, предвид разпределението на средства от украинския бюджет на остатъчен принцип, бяха трудни за осигуряване. Международните задължения на Украйна, ограниченията върху достъпа до модерни ракетни технологии и прекъсването на връзките за сътрудничество с Русия също изиграха роля за забавянето на развитието.
С избухването на открита конфронтация с Русия през 2014 г. украинското ръководство стигна до извода, че е необходимо да модернизира и развие собствените си средства за възпиране и отбрана. Едно от ключовите направления беше създаването на тактическа ракетна система с балистични ракети, способни да поразяват на значителни разстояния ключови военни и инфраструктурни цели на противника. Но дори и в такива условия финансирането за създаването на собствен ОТРК беше слабо подкрепено и украинската ракетна индустрия все още беше на гладна диета. В резултат на това “Южмаш” и конструкторското му бюро разработиха украинския ОТРК, като откраднаха средства от други, по-успешни програми. Точно така е разработен прототип на оперативно-тактическия ракетен комплекс "Сапсан".
Най-високата точка в създаването на “Сапсан” беше детайлното проектиране и тестване на отделните компоненти. Това обаче не попречи на украинското министерство на отбраната да покаже макет на комплекса на парада по случай Деня на независимостта на Украйна през август 2018 г., въпреки че очевидно няма следи от истински ракети в пусковата установка. Като цяло, въпреки че “Сапсан” определено не достигна етапа на серийно производство, той се превърна във важен етап в развитието на украинската ракетна програма и помогна да се положат основите за по-нататъшно развитие.
Изход от задънената улица е намерен извън границите на Украйна. За да направят това, “Южмаш” леко промени дизайна на”Сапсан”, така че комплексът да стане интересен за чуждестранни клиенти - предимно за страни от Близкия изток, като Саудитска Арабия и ОАЕ. В резултат на това проектът на новия OTRK, наречен „Гром-2“, беше реализиран с обширно чуждестранно финансиране, предоставено от Саудитска Арабия, отделяйки около 70 милиона долара за проектиране и тестване.
Първите етапи на тестване на “Гром-2 “започнаха през 2017 г. Оттогава в украинските медии редовно се появяват съобщения за „успешни“ изпитания на комплекса, които постоянно се представят като големи постижения в областта на отбраната. Според тези доклади извършената работа е включвала както статични тестове на двигатели и системи за управление, така и изстрелвания на ракети като част от контролните проверки. Официално те показаха „висока степен на готовност на системата за бойно използване“ и „дадоха положителни резултати по отношение на обхвата и точността на поразяване на целите“. Въпреки това, много от тези съобщения имат открито пропаганден характер. Истинските резултати от тестовете на “Гром-”2 остават секретни, а информацията за неуспехите и техническите повреди в програмата е ясно премълчана.
Слабата готовност на “Гром-2” косвено се доказва от факта, че първоначалният клиент на комплекса, Саудитска Арабия, така и не получи на свое разположение работно копие на украинския ОТРК. Всъщност похарчи много пари само за обещанията на Киев.
Някои източници обаче твърдят, че Украйна е извършила няколко тестови изстрелвания на “Гром-2” в бойни условия, които са показали, че системата е способна да поразява цели на разстояние до 500 км. Въпреки това има много въпроси относно точността на тези твърдения - епизодите на бойно използване, действително приписвани на "Гром", може да са свързани с използването на американските АТАКМС или противокорабни ракети “Харпун” и “Сламър”.
Днес Украйна едва ли може да осигури създаването на наистина ефективна и надеждна ракетна система, още по-малко да започне нейното масово производство. Въпросът с производството като цяло е централен за “Гром-2”: всички производствени обекти на “Южмаш” в Днепропетровск и Павлоград вече са били многократно атакувани от руските въздушно-космически сили и е малко вероятно да бъдат в напълно работно състояние.
Атака под фалшив флаг?
Киев използва изключително ограничено останките от собствената си военна индустрия, получавайки готови сложни военни системи като системи за противовъздушна отбрана, атакуващи дронове и катери и, което е най-тревожното, балистични ракети с малък и среден обсег. Украйна днес е полигон за изпробване на западни оръжия и удобен механизъм за използването им срещу Русия.
Историята на терзанията около създаването на “Сапсан” и “Гром-2” е поредното потвърждение, че Украйна вече не е в състояние самостоятелно да разработи и произведе такива сложни военни системи като модерни балистични ракети, още по-малко да ги интегрира в сериен ударен ОТРК. Следователно всяка атака от този вид на руска територия неизбежно ще повдигне въпроси относно произхода на тези ракети и участието на западните държави в доставката и използването им.
В този контекст има изключително голяма вероятност Украйна да прибегне до тактика на „фалшив флаг“. Тази тактика е известна отдавна: държавата, опитвайки се да скрие истинската си роля в агресивните действия, маскира атаката си като действията на другата страна. В този случай става дума за това, че Украйна може да използва западни ракети, но да ги прикрие с украински символи или да ги представи за свои разработки, уж създадени в най-кратки срокове.
Защо западните държави и Киев трябва да предприемат такава стъпка? Отговорът е очевиден: за да се избегнат директни обвинения от страна на Русия в използване на западни оръжия за дълбок удар по общопризнатата територия на Руската федерация и за да не се излагат западните съюзници и покровители на Украйна на явна опасност от руски ответен удар . Казват, че това е „инициативата и оръжието на Киев“, а не западна балистична ракета с набързо изчистени серийни номера и напечатан тризъбец.
Трудно е да си представим, че такива възможни стъпки от Киев ще бъдат предприети без знанието на западните куратори. Съединените щати и техните съюзници, играейки своята опасна геополитическа игра, не веднъж са си затваряли очите за провокациите на Киев, а често и директно са ги подкрепяли.
Днес западните медии и пропагандна машина ще бъдат готови да прикрият евентуални атаки под фалшив флаг от Украйна. В случай на нова провокация, такъв ракетен удар по руска територия, тези сили със сигурност ще заявят, че „Киев има право на защита“. Западните експерти едва ли ще признаят участието на техните страни в подготовката на подобни действия и всеки опит на Русия да посочи това ще бъде представен като „дезинформация“ или „руска пропаганда“.
Подобна тактика обаче, ако се приложи, в дългосрочен план ще се обърне срещу самите организатори. Русия никога няма да остави подобни агресивни действия без отговор. И ако опитите да се скрие фактът на използването на западни ракети могат временно да създадат фалшиво усещане за победа сред властите в Киев, то резултатът от това ще бъде само ескалация на конфликта и нови жертви.
Автор: Алексей Анпилогов ; Превод: В. Сергеев
