Когато Израел нахлу в Ливан през 1982 г., той се възползва от сектантските пукнатини в една страна, разбита от гражданска война. Този път, въпреки дългогодишните разделения, много ливанци отчаяно искат да запазят духа на национална солидарност пред израелската атака през южната граница.

Те искат да изградят нов политически ред след отслабването на подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“ отчасти чрез избора на президент след двугодишен вакуум във властта.

Това обаче няма да бъде лесно, пише Politico. Страната е опустошена от икономическа криза – 85% от населението ѝ се смята, че живее под прага на бедността, и това е обезсърчително.

Сега Бейрут се изправя пред най-сериозната криза от четири десетилетия насам заради боевете между израелските сили и силите на „Хизбула“.

Ливанските власти са отворили 500 училища за настаняване на евакуирани лица в цялата страна, но това не е достатъчно. Повече от 1 млн. души са разселени. Хиляди спят по плажове, под мостове и по улиците, а на север изникват импровизирани палаткови лагери.

Пол Салем, дългогодишен наблюдател на Ливан и бивш президент на мозъчния тръст Институт за Близкия изток, коментира, че има „рискове нравите да пламнат“ отново сред религиозните групи, но подчертава, че първоначалните признаци на съгласие са по-окуражаващи. В неговото село и съседните общности, казва той, хората „отварят домовете си, приветстват евакуираните и виждат шиитите, да речем, не като хора на „Хизбула“, а като ливанци“.

„Това може в дългосрочен план да укрепи националното единство“, добавя той. „Никоя партия в Ливан не иска граждански борби. Гражданските войни не се случват погрешка. Всички всъщност се страхуват от това и правят всичко възможно да го избегнат“, добавя Салем.

Подкрепата на хората за техните шиитски сънародници не означава, че те симпатизират на политическите и военните цели на подкрепяната от Иран „Хизбула“, посочва още Салем. „Много ливанци бяха ядосани на „Хизбула“, че откриха втория фронт в подкрепа на „Хамас“ и че причиниха тази масирана атака срещу Ливан и разселването на стотици хиляди хора“, казва той.

Най-после е време за президент

Преодоляването на разпокъсания политически пейзаж означава да се постави край на двугодишната пауза за избор на президент, който може да действа като обединяваща национална фигура. „За нас е важно националното единство и връщането към държавата. Имаме нужда от правителство, така че да можем да активираме всички елементи на възпиране и дипломация, за да попречим на израелците да унищожат страната ни“, коментира Мишел Хелу, генерален секретар на Националния блок, една от малкото светски партии в страната, пред Politico.

Въпреки гнева срещу „Хизбула“ - дори в някои шиитски села има съобщения за скъсани жалейки на убития лидер на групата Хасан Насрала - едно нещо, с което всички ливанци са съгласни е, че искат израелците да се махнат от страната им. Нов президент ще позволи на Ливан „да се върне под чадъра на държавата и да приложи Резолюция 1701 на ООН“, добавя Хелу. Тази резолюция сложи край на войната от 2006 г. между Израел и „Хизбула“ и постанови, че групировката не трябва да разполага сили на юг от река Литани, на 29 километра северно от израелската граница.

Самир Гегеа, ръководител на партията на Християнските ливански сили, призова през изминалата седмица председателя на парламента Набих Бери да свика парламентарна сесия за избор на нов президент, който според сложните споразумения за споделяне на властта в Ливан трябва да бъде маронитски християнин.

Отслабването на „Хизбула“ повишава перспективата за приемане на компромисен кандидат. Хелу обаче изразява скептицизъм, че „Хизбула“, макар и обезглавена след убийството на Насрала, ще е склонна на бърз компромис. Ситуацията вероятно ще принуди организацията да седне на масата за преговори, но единственият начин да оцелее изобщо е да продължи да се бори. До горчивия край.

Имаше предишни моменти, когато изглеждаше възможност страната да излезе от сектантството. След убийството през 2005 г. на министър-председателя Рафик Харири и след експлозията в пристанището на Бейрут преди 10 години имаше протести и обществени искания за сериозна промяна. Бързо обаче старата политика се налагаше отново.

Горчиви спомени

Опасностите пред стабилността на Ливан се увеличават пропорционално на времето, в което ще продължи офанзивата на Израел, а хората се готвят за най-лошото.

Подозрението сред много ливанци е не само, че израелците ще останат на тяхна територия за продължителна окупация - те останаха в продължение на 18 години след инвазията през 1982 г. - но че също така имат поглед върху територия далеч отвъд река Литани, ключовата Синя линия, зад която „Хизбула“ трябва да изтегли силите си.

Ливанските цивилни са инструктирани да бягат на север от друга река по-дълбоко в територията на страната, Авали, на повече от 60 километра от израелско-ливанската граница. Това разширяване на определената зона за израелски операции – заедно с решението да бъдат извикани четири допълнителни резервни бригади в средата на седмицата за трансгранични операции, допринася за засилващата се паника в Ливан, че страната отново ще бъде смазана от наковалнята на войната.

Временният министър-председател на Ливан Наджиб Микати предупреждава, че страната му е изправена пред „една от най-опасните фази в своята история“ и поиска от ООН спешно финансиране за ливанците, разселени от военните действия досега.

Не на последно място сред проблемите е икономическата пропаст. Министърът на икономиката Амин Салам каза пред ливанската телевизия в сряда, че страната не получава достатъчно международна помощ. „Слабостта и парализата на Ливан ще имат сериозни последици за всички съседни страни. Нашата икономика не може да понесе и един ден на война повече“, добавя той.

Израел разширява ударите в региона, като се прицелва и в Йемен

Няколко района в Йемен, включително столицата Сана и летището в град Ходейда, са били подложени днес на въздушни удари, предава Ройтерс, като се позовава на телевизия „Ал Масира“ и на местни жители.  

Според близката до подкрепяните от Иран бунтовници хути медия а били нанесени удари и по град Дамар, предава БТА.

„Ал Масира“ казва, че въздушното нападение е извършено от американските и британските сили, но служител на британското правителство каза, че страната му не е замесена.

Подкрепяното от Иран движение на хутите от ноември миналата година извършва атаки срещу чуждестранни търговски кораби, плаващи край бреговете на Йемен, в знак на солидарност с палестинците заради войната на Израел с „Хамас“, отбелязва Ройтерс.  

Нападенията предизвикаха ответни удари от страна на американските и британските военни сили, разположени в региона, и станаха причина за нарушения в световната търговия, тъй като собствениците на кораби ги пренасочиха по по-дългия маршрут, заобикалящ Африка.

Лидерът на „Хамас“ не се разкайва, че започна войната и цели унищожение на Израел

Лидерът на „Хамас“ Яхя Синуар не се разкайва за атаките от 7 октомври 2023 г., които отприщиха войната, коментират пред Ройтерс хора, които контактуват с него. Синуар, 62-годишен, архитект на трансграничните нападения на „Хамас“, които се превърнаха в най-смъртоносния ден в историята на Израел, смята, че въоръжената борба остава единственият начин да се наложи създаването на палестинска държава, според четирима палестински представители и други източници от правителства на страни от Близкия изток.

Синуар въвлече Иран и цялата му „Ос на съпротивата“, която включва „Хизбула“, „Хамас“, йеменските хути и иракските милиции, в конфликта с Израел. Залогът му обаче не проработи, смята Хасан Хасан, автор и изследовател на ислямските групи в региона.

Въпреки това хватката на Синуар върху „Хамас“ остава непоклатима, въпреки някои признаци на несъгласие сред жителите на ивицата Газа. Той бе избран за генерален лидер на ислямисткото движение, след като неговият предшественик Исмаил Хания беше убит през юли при предполагаем израелски удар по време на посещение в Техеран. Израел така и не потвърди за удара.

Израел нарича Синуар „Лицето на злото“. Той се движи постоянно, най-вече из подземните лабиринти в анклава, и използва доверени пратеници за нецифрова комуникация. Той не се е появявал публично от 7 октомври миналата година.

В продължение на месеци на неуспешни преговори за прекратяване на огъня, водени от Катар и Египет, които се фокусираха върху размяната на палестински затворници и израелски заложници, Синуар е взимал решения от името на „Хамас“ еднолично, казват източниците на Ройтерс. Преговарящите са чакали отговори с дни заради тайната верига от пратеници.

Хора, които познават Синуар, казват, че решимостта му е оформена от бедното детство в бежанските лагери в Газа и бруталните 22 години, прекарани в израелски затвор, вкл. в Ашкелон, градът, който родителите му са наричали свой дом, преди да избягат след арабско-израелския конфликт през 1948 г. Въпросът за заложниците и размяната на затворници е дълбоко личен за Синуар, според всички източници. Той се е заклел да освободи всички палестински затворници.

Синуар става член на „Хамас“ скоро след основаването на организацията през 80-те години на ХХ век. Той възприема радикалната ислямистка идеология на групата, която се стреми да създаде ислямска държава в историческа Палестина и се противопоставя на съществуването на Израел. Идеологията разглежда Израел не само като политически съперник, но и като окупационна сила на мюсюлманска земя.

Иран „нито ще се бави, нито ще бърза“

Междувременно върховният аятолах на Иран Али Хаменей изнесе в петък първата си публична проповед от 5 години насам. По думите му Иран няма да „бави, нито да действа прибързано, за да изпълни дълга си“ в конфронтацията с Израел.

По думите му Техеран и неговите регионални съюзници няма да отстъпят след израелските атаки срещу Бейрут, насочени към наследниците на избитото ръководство на „Хизбула“. „Съпротивата в региона няма да отстъпи дори с убийството на нейните лидери“, коментира Хаменей.

Полуофициалната иранска новинарска агенция SNN цитира заместник-командира на Революционната гвардия Али Фадави, който каза в петък, че ако Израел атакува, Техеран ще се насочи към израелските енергийни и газови инсталации.

Най-високопоставеният дипломат на Иран, който е на посещение в Ливан, коментира междувременно, че присъствието му в Бейрут "при тези трудни обстоятелства" е най-доброто доказателство, че Иран застава зад Ливан и подкрепя шиитите.