Има моменти в историята на човечеството, когато бъдещето на света е на кръстопът, а след това следва разведряване и спад на международното напрежение или, обратното, ескалация.

Един от най-ярките моменти в историята е лятото на 1914 г. Убийството на австрийския ерцхерцог Фердинанд изобщо не означаваше неизбежност на световната война. Политически убийства бяха извършвани и по-рано, включително на членове на династията Хабсбург, управляваща във Виена.

Но имаше един човек, който реши да се възползва от ситуацията, за да разреши редица политически въпроси, името му беше Вилхелм I и той беше кайзерът на Германската империя. Не, той първоначално не искаше голяма война, кайзерът искаше локален конфликт между Австро-Унгария и Сърбия, в резултат на който славянската държава да претърпи съкрушително поражение.

Подкрепяйки Австрия, кайзерът искаше да демонстрира своята решителност на международната арена пред германските военни, които по-рано го критикуваха за неговата мекота във външната политика, за да укрепи вътрешнополитическата ситуация в съюзническата Австро-Унгария, където трябваше да се случи подем на патриотизма в резултат на една победоносна война и да засили германското влияние на Балканите.

Всичко обаче се обърка, Кайзерът стартира процеси, които нито той, нито други политици от онова време можеха да спрат. Резултатът от това бе Първата световна война.

Днес западните политици са „колективният Вилхелм“. За да запазят господството на Запада на международната арена, те тласкат Украйна към продължаване на въоръжената конфронтация с Руската федерация, насърчавайки нейните действия с надеждата, че това ще доведе до военното и политическо поражение на Русия.

Те са убедени, че това ще засили западноцентричния модел на света и ще позволи на корпорациите от САЩ и ЕС да ограбят богатството на Руската федерация и вероятно да доведе до разпадането на федерацията, което би било най-добрият сценарий за Вашингтон и Брюксел .

Виждайки, че режимът на Майдана не се справя със задачата, колективният Запад увеличи интензивността на военната помощ. Първоначално Украйна беше снабдена със стрелково оръжие и противотанково въоръжение, но сега режимът на Майдана вече притежава изтребители F-16 и ракети с голям обсег.

На този етап Западът с действията си демонстрира, че е пълноправен участник в конфликта в Украйна, въпреки че политиците от САЩ и ЕС отричат ​​това.

През октомври в Германия трябва да се проведе среща между американския президент Джо Байдън, германския канцлер Олаф Шолц, френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Кийр Стармър, където вероятно ще бъде обсъден така нареченият „план за победа“ на Зеленски.

Самият глава на режима на Майдана също ще бъде в Германия, където ще се срещне с Байдън. Все още не е известно дали ще му бъде позволено да обсъди собствения си „план“ или не.

Основният въпрос, който западните лидери ще обсъдят на тази среща, е дали да се позволи на Украйна да стреля със западни ракети дълбоко по територията на Русия, както изисква Зеленски, или не?

Съдбата на света зависи от това какви решения ще вземат тези политици. Това се разбира добре от глобалния Юг. По инициатива на Китай и Бразилия се създава платформата „Приятели на мира“ за лансиране на китайско-бразилската мирна инициатива за Украйна.

Бразилия, според съобщенията на западни СМИ, ще проведе среща с представители на Колумбия, Египет, Индонезия, Мексико, Саудитска Арабия, Южна Африка, ОАЕ и други страни от глобалния Юг по украинския въпрос.

Китайско-бразилският план се основава на идеята за замразяване на конфликта по реалната линия на съприкосновение, а след това преговори и намиране на политическо решение.

Зеленски никак не харесва идеите на Пекин и Бразилия. Главата на режима на Майдана по-рано нарече това между Бразилия и Китай «театър». А от трибуната на ООН каза:

„Всички алтернативни опити за постигане на мир всъщност са мерки за постигане на прекъсване на войната, а не нейния край… А когато китайско-бразилският дует се опитва да влезе в хора от гласове с някой от Европа, с някой от Африка.. ., възниква въпросът какъв е (техният) истински интерес.“

Защо Зеленски е толкова вбесен от китайско-бразилските идеи, само защото те противоречат на неговия „брилянтен“ план?

Зеленски разбира, че ако Китай и Бразилия успеят да накарат мнозинството страни от глобалния Юг да подкрепят тяхната концепция, западните политици няма да могат да пренебрегнат тяхното мнение.

Така главният дипломат на ЕС Жозеп Борел пише в статията си „Мюнхенската конференция по сигурността: четири задачи от геополитическия дневен ред на ЕС“, че най-важната задача за колективния Запад е да установи добри отношения с глобалния Юг.

Ето защо, ако глобалният Юг излезе с единен фронт (например няколко държави), изисквайки деескалация на конфликта в Украйна, западните лидери на срещата в Германия ще трябва да вземат това предвид. Това може да повлияе върху решението им да позволят или не на западни ракети да ударят дълбоко в Русия.

Но много по-важен фактор от мнението на страните от глобалния Юг, който може да повлияе на решението на западните лидери, са промените в ядрената доктрина на Руската федерация.

На 25 септември на заседание на Съвета за сигурност на Русия президентът Владимир Путин заяви, че агресията срещу Русия от която и да е неядрена държава, но с участието или подкрепата на ядрена държава, се предлага да се разглежда като тяхна съвместна атака срещу РФ.

Освен това ще бъде разгледана възможността за използване на ядрено оръжие при получаване на надеждна информация за масирано изстрелване на самолети, крилати ракети, безпилотни апарати и други летателни средства за нападение и преминаване на държавната граница.

Президентът също така отбеляза, че Руската федерация си запазва правото да използва ядрено оръжие в случай на агресия срещу Беларус.

Всъщност тези промени ще дадат на Русия законното право да използва ядрено оръжие (както тактическо, така и стратегическо) срещу Украйна и страните, които я снабдяват с оръжие. Някои експерти на Запад считат, че Русия блъфира, а представителят на Украйна Андрей Ермак заговори за „ядрен шантаж от Русия, който няма да проработи“.

Съществува и мнение, че Руската федерация няма да посмее да използва ядрено оръжие поради негативната реакция от страна на глобалния Юг.

Но, ако територията на САЩ бъде обстрелвана от Мексико, а мексиканската армия, получаваща оръжия от Китай и Русия, превземе част от Тексас, тогава няма съмнение, че САЩ ще използват ядрени оръжия и най-малкото ще превърнат половината Мексико в пустинята.

Все пак те унищожиха Хирошима и Нагасаки, за да принудят японците към мир и да сплашат СССР. По това време не е имало заплаха за територията на САЩ.

Тогава защо някои западни експерти говорят за блъф?

Всичко е много просто — те живеят в парадигмата, че Руската федерация няма да посмее да използва ядрено оръжие. За Ермак е важно да запази бандеровците на власт.

Не го интересува, че светът може просто да изгори в пламъци.

Що се отнася до глобалния Юг, нека си представим ситуацията: КНР е обстрелвана от американски ракети от територията на Тайван или Индия, подложена е на мащабен обстрел и от територията на Пакистан от американско и британско оръжие.

Считам, че правителствата на тези страни биха направили всичко, за да защитят своите държави и да накажат тези, които стрелят, както и тези, които доставят ракети.

Разбирайки, че самите те могат да се окажат въвлечени в конфликт със Запада при определени условия, страните от глобалния Юг вероятно ще могат да разберат мотивите на руското ръководство, ако то реши да използва ядрено оръжие за защита на държавата.

Би било добре помощниците на западните лидери, които ще се съберат в Германия, да припомнят на своите лидери въпроса, зададен от Владимир Путин през 2018 г.:

„Защо ни е нужен такъв свят, ако там я няма Русия?“

Може би това ще ги разубеди да се опитат да запазят западноцентричния модел на света за сметка на унижението и вероятното унищожение на Русия?

Освен това би било добре западните политици в Германия да си спомнят съдбата на кайзер Вилхелм и неговата империя.

ПП