Според анализатори в областта на сигурността и бивши служители Израел разполага с повече възможности да реагира решително на ракетно нападение от Иран, отколкото през април, пише The New York Times.

Отговорът на предишната иранска атака беше до голяма степен символичен. Тогава Израел се опасяваше, че твърде интензивен отговор ще накара Иран да нареди на своите проксита – особено на Хизбула в Ливан – да нанесат масиран удар.

Но оттогава насам по-голямата част от ръководството на „Хизбула“, включително генералният секретар Хасан Насрала, бяха убити при израелски атаки. Съобщава се също, че Израел е успял да унищожи голяма част от военния арсенал на групировката.

Отслабването на „Хизбула“ лиши Иран от голяма част от средствата за възпиране на по-мащабно израелско нападение – казва Дани Цитринович, пенсиониран офицер от израелското разузнаване, специалист по въпросите на Иран.

„Израел има много по-голяма свобода на действие в ирански контекст, отколкото през април, защото по същество вече няма заплаха от присъединяване на Хизбула“, казва Цитринович.

Освен това с наближаването на изборите в САЩ американските официални лица вероятно ще имат по-малко влияние, отколкото през април, когато настояваха Израел да избегне нападение, което би могло да доведе до ескалация на конфликта.

Израелски части навлизат в Южен Ливан. Снимка: видеокадър

„Това е ескалация, чийто край е трудно да се предвиди“, казва Цитринович. „Действията на Израел почти сигурно ще предизвикат нов ирански отговор. Изглежда, че сме в началото на силна конфронтация между нас и иранците.“

Но след като Иран изстреля около 180 ракети, въпросът пред Израел не е дали да атакува Иран, а колко мощен трябва да бъде отговорът, казва Яков Амидрор, генерал-майор в оставка, който беше съветник по националната сигурност на министър-председателя Бенямин Нетаняху. Единственият въпрос, според генерал Амидрор, е „колко можем да им навредим в сравнение с възможностите им да ни навредят“.

Нафтали Бенет, бивш израелски министър-председател, написа в социалните мрежи, че Израел е изправен пред „най-голямата възможност от 50 години насам“ да промени облика на региона. „Трябва да действаме сега, за да унищожим [иранския] ядрен проект, да разрушим основните му енергийни съоръжения и да нанесем решаващ удар на този терористичен режим“, каза Бенет за Иран. „Пипалата на този октопод са сериозно наранени – сега е моментът да се прицелим в главата“, добави той.

Междувременно Дан Пери – бивш главен редактор на Асошиейтед прес за Европа, Африка и Близкия изток, бивш председател на Асоциацията на чуждестранната преса в Йерусалим и автор на две книги за Израел – пише във Forward, че целта на Израел сега е не просто да отблъсне непосредствената заплаха, а да промени стратегическото уравнение в региона, като неутрализира целия ирански „проект на хаоса“.

Той вижда три възможни начина на действие за Израел:

Формален отговор: при този сценарий Израел ще отговори на иранския удар, но само символично. Такъв ограничен отговор може да задоволи някои непосредствени израелски опасения за сигурността, но няма да допринесе за възпирането на Иран или за осуетяването на по-големите му стратегически амбиции.

Тактически удар срещу Иран: по-съществен отговор би могъл да включва преки военни действия срещу ирански активи, като петролни съоръжения или военни обекти. Целта би била да се нанесат реални щети на иранската инфраструктура, за да бъде принуден Иран да преосмисли по-нататъшните си провокации.

Стратегическо възстановяване на баланса на силите в региона: третата възможност е много по-амбициозна и рискована, но може да промени облика на Близкия изток. При него Израел ще настоява пред Запада да наложи правила на Иран, като изисква не само прекратяване на ракетните удари, но и пълно премахване на ядрената му програма и прекратяване на спонсорирането на марионетните сили в региона.

При този сценарий Израел – или, за предпочитане от негова гледна точка, САЩ и други западни съюзници – би могъл да блокира иранските пристанища, да унищожи ключови петролни съоръжения и дори да използва противобункерни бомби, за да парализира ядрения потенциал на Иран. Това би могло да включва и оказване на значителна подкрепа на ирански опозиционни групи, което допълнително да дестабилизира режима в Техеран. Основната цел би била не само да се ограничи Иран, но и да се търси смяна на режима или поне по-пълно неутрализиране на амбициите му.

Въпреки това, пише Пери, Израел разбира, че всякакви сериозни военни действия са невъзможни преди изборите в САЩ, които са насрочени за 5 ноември. След като изборите приключат, политическите сметки ще се променят. Ако демократите затвърдят позициите си, Байдън, който ще остане президент до януари 2025 г., ще има по-голяма свобода да подкрепи израелските действия срещу Иран. Това прави следизборния период критичен за Израел и неговите решителни действия.

Израел вече заяви, че ще отговори на днешната атака. Силата на този отговор може да промени и без това крехкия световен ред. А решенията, взети през следващите месеци, могат да стабилизират Близкия изток или да го потопят в още по-голям хаос.