Неотдавнашната кандидатура на Турция да се присъедини към БРИКС разтревожи Запада. Засега обаче и Вашингтон, и Анкара публично се опитват да намалят градуса на напрежението.
Но наблюдателите, преди всичко американските, продължават да гадаят до какво ще доведе курсът на съюзника на САЩ в НАТО.
Внезапна молба
Говорейки на събитие в Анкара, Реджеп Тайип Ердоган подчерта, че републиката ще се адаптира към нови „центрове на сила“ в икономическата и технологичната сфера, като същевременно ще остане отворена за взаимодействие с всякакви потенциални партньори.
„Именно този подход е в основата на желанието на страната ни да разшири диалога с всички – от Шанхайската организация за сътрудничество до БРИКС и АСЕАН“, подчерта турският лидер. „Нашето лице е обърнато към Запада, но това, разбира се, не означава, че ще се отвърнем от Изтока, ще го игнорираме или няма да подобрим връзките си“, допълни той.
Според Ердоган "нищо не е по-естествено от укрепването на сътрудничеството с най-бързо развиващите се икономики в света в Азия и Тихия океан".
Речта на президента беше на церемония по награждаване за успешна работа на чуждестранни възложители, така че не е изненадващо, че той засегна външната политика. Речта обаче очевидно беше адресирана не само към турската публика, но и към партньорите на Анкара.
Западът често изразява недоволство от позицията на Турция, например от нейния отказ да подкрепи антируските санкции. Но в началото на месеца имаше повече поводи за безпокойство.
“Блумбърг” съобщи, че републиката е стартирала процедурата за присъединяване към БРИКС. Няколко дни по-късно това беше потвърдено от помощника на руския президент Юрий Ушаков. „Турцияе подала молба за пълноправно членство“, отбеляза той, без да уточнява срокове.
Удобен повод за обсъждане на кандидатурата ще се появи съвсем скоро: в края на октомври в Казан ще се проведе срещата на БРИКС, на която е поканен и Ердоган.
Чуждите анализатори съзряха в това съвпадение ясен завой на Турция на изток, още повече че тя отдавна се интересува от ШОС.
Съюзът БРИКС вече премина през две разширения, което не притесни много Запада. Но случаят с Турция е специален. За първи път член на НАТО открито се приближава към блока, където важни роли (както в ШОС) принадлежат на Русия и Китай. А те традиционно са включени в „клуба на чуждестранните противници“ на САЩ, както наскоро потвърди ръководителят на комисията по разузнаване на Сената на САЩ Марк Уорнър.
Експертите алармират
НАТО не е отговорила официално на намеренията на Турция. Това е разбираемо: Северноатлантическият алианс е военен блок, следователно БРИКС и ШОС, които са насочени към икономиката и регионалната стабилност, не са негови конкуренти, което, между другото, многократно е изтъквано в Кремъл.
Съединените щати, които неофициално ръководят НАТО, се изказаха предпазливо. Посланикът на Съединените щати в Турция Майкъл Голдман каза, че републиката „може да установи връзки с когото пожелае. Ние сме уверени в нашите отношения“.
Но медиите и експертите - и от двете страни - не споделят това доверие.
Искането на Турция да се присъедини към БРИКС е едновременно символична и стратегическа стъпка, тъй като страната напредва в укрепването на влиянието си на световната сцена, отбелязва американският телевизионен канал Си-Ен-Би-Си. А Джордж Дайсън от международната консултантска фирма “Контрол Рискс” смята, че става дума за потенциалното превръщане на републиката „в независим полюс на сила“, независима от блоковите връзки.
Интересът на Анкара към БРИКС също отразява нейното недоволство от сегашното състояние на НАТО, където "често се чувства изолирана или в противоречие с други членове", пише турският вестник "Стар", който е близък до управляващата Партия на справедливостта и развитието.
Синан Сиди, изследовател във вашингтонския мозъчен тръст Еф-Ди-Ди, също посочва проблеми в Северноатлантическия алианс - от санкции срещу Анкара за закупуването на руски С-400 през 2019 г. до разногласията до ивицата Газа. Но той подчертава, че сближаването на Турция с Шанхайската организация за сътрудничество е не по-малко опасно за блока. Вероятното влизане на страната в БРИКС и ШОС, казва експертът, е защита срещу НАТО, който „е загубил своята ефективност на много нива“.
„Видяхме през последното десетилетие желанието на Анкара наистина да начертае път на стратегическа автономия за Турция“, каза Синан Улген, бивш дипломат и ръководител на истанбулския мозъчен тръст “Едам”. Според него отсъствието на други страни от НАТО в БРИКС означава, че решението на Анкара ще се тълкува като отклонение от Запада, „дори ако властите кажат, че всъщност това е просто промяна в баланса“.
„Кандидатурата на Турция е пореден пример за отдалечаването на страната от трансатлантическата общност“, повтаря колегите си Аслъ Айдънташбаш, сътрудник в института Брукингс (Вашингтон).
Европа е виновна
Улген изтъква още един важен момент, освен усложненията на отношенията в Алианса. Това е напрежението между Турция и ЕС. Републиката изигра важна роля в създаването на „общ европейски дом“ (стана 13-ият член на Съвета на Европа, най-старата международна организация на континента), но не беше приета в съюза от десетилетия.
Официалните лица в Анкара не крият, че желанието за присъединяване към други блокове е свързано именно с неконструктивната позиция на Брюксел. Това, по-специално, заяви наскоро ръководителят на турското външно министерство Хакан Фидан: „Ако икономическата интеграция с ЕС беше завършила с членство, може би Анкара нямаше да търси алтернативи като БРИКС.“
Брюксел не е склонен към компромиси. От една страна, там, подобно на американците, повтарят мантрата за правото на Турция „да решава кое е най-добро за нея“.
От друга страна, както уточни представителят на дипломатическата служба на ЕС Петер Стано, те очакват кандидатите за членство в съюза (включително Турция) „да приведат външната си политика в съответствие с нашата“. Потенциалното влизане в БРИКС очевидно не се вписва в тази рамка. Достатъчно е да припомним, че нито една страна от ЕС не е част от асоциацията.
Сравнително сдържаната реакция на западните власти може би се дължи на факта, че самите членове на БРИКС не бързат да се разширяват. През лятото руският външен министър Сергей Лавров говори за решението „да се вземе почивка с новите членове, за да се „усвоят“ новопристигналите“. Тоест допускането на още една държава на срещата на върха през октомври в Казан никак не е сигурно. В същото време намеренията на Анкара са пределно ясни. И когато се стигне дотам, НАТО и ЕС най-вероятно ще заменят риториката за „правото на самоопределение“ с конкретни стъпки. Какви ще са те е отворен въпрос. Във всеки случай Турция пое инициативата, което накара Запада да се изнерви и може би да мисли за отстъпки.
Автор: Ренат Абдулин ; Превод: В. Сергеев