Новинарските емисии в понеделник вечер бяха пълни със заглавия: „Партията на Шолц победи крайната десница на избороте в Бранденбург.“

За това пишат английски, френски, американски и, честно казано, някои руски издания. В самата Германия подобни заглавия трудно се намират. Защото всички там знаят: „заслугата“ на германския канцлер Олаф Шолц за тази условна победа на ръководената от него Социалдемократическа партия е единствено в това, че той беше напълно отстранен от кампанията в Бранденбург. Тоест, канцлерът не само не участва в нея, но името му, портретите, дори логото на партията му не бяха намерени абсолютно никъде.

Най-впечатляващото е, че Бранденбург е местожителството на Шолц. Апартаментът му се намира на централния площад на Потсдам, буквално на един хвърлей от сградата на Ландтага, където бяха избрани депутатите. Нещо повече, съпругата му Брита Ернст работи шест години като министър на образованието в правителството на Бранденбург, но миналата година беше изгонена оттам от премиера Дитмар Войдке, който е подчинен на Шолц по партийна линия.

Именно около Войдке, който оглавява правителството на Бранденбург от 2013 г., се гради цялата кампания на социалдемократите. Те създадоха култ към личността на своя лидер, много по-популярен от Шолц. И точно затова Шолц беше категорично увещаван да не се намесва в местната кампания, а Войдке старателно избягваше лични срещи, за да не се появи на една снимка с „токсичния” канцлер.

Само веднъж през последните месеци те се озоваха заедно на летен парти фестивал, където въпреки опитите на премиера на Бранденбург да избегне срещата с канцлера, фотографите все пак ги уловиха един до друг. Вестник “Тагешпигел” резонно предполага: "Войдке вероятно би предпочел да избегне тази групова снимка. Защото той обяви канцлера за персона нон грата по време на предизборната си кампания в Бранденбург." В резултат на това Шолц дори гласува по пощата, обяснявайки, че трябва да бъде в Ню Йорк в деня на изборите.

Трябва да се отбележи, че Бранденбург винаги е бил територия на социалдемократите. Тоест на абсолютно всички избори след обединението на Германия ГСДП заемаше първо място, понякога с резултат далеч над 50%. Но провалът на светофарната коалиция и личната непопулярност на Шолц почти доведоха до катастрофа за партията, дори в тази провинция. Съдейки по някои социологически проучвания, в началото на това лято ГСДП в Бранденбург беше дори на четвърто място, зад не само уверено водещата “Алтернатива за Германия”, но и зад Християндемократическия съюз и Съюза на Сара Вагенкнехт.

Тогава местните социалдемократи решиха напълно да се дистанцират от Шолц и да изградят кампанията си изключително около Войдке. Навсякъде имаше портрети на министър-председателя на Бранденбург. Дори плешивата му глава беше използвана - в края на кампанията повечето плакати на ГСДП носеха лозунга: "Ако ние сме скинари, тогава Войдке е по-добър." А основната пиар стъпка на социалдемократическата централа беше отпечатването и разпространението на 1,2 милиона копия на лъскавото списание „Войдке“, където на всяка страница имаше негови снимки - със съпругата му, с деца, с избиратели, съдържанието на неговия хладилник, плейлист с любимите му песни. Само на една от 16-те страници са изброени накратко три точки от политическата му програма. И представете си, всичко това трябваше да накара избирателя да гласува за цялата партийна листа!

Но решаващият фактор в последните три седмици преди вота беше успехът на “АзГ” на изборите в Тюрингия и Саксония. Тук беше задействан целият арсенал за сплашване на левите избиратели на Бранденбург. „Ние или те. Само ГСДП може да спре победата на “Алтернативата“ - това е основният аргумент, който прозвуча от всички железа. Хората бяха призовани за тактическо гласуване, за да се предотврати победата на крайната десница и в крайна сметка Войдке прибягна до своеобразен ултиматум, заявявайки, че веднага ще подаде оставка, ако „Алтернативата“ заеме първо място . Това проработи.

Но това се оказа нож с две остриета. Като призоваха да се гласува „срещу крайнодесните“, социалдемократите отнеха гласовете на потенциалните си съюзници – главно левицата и Зелените. Последните нарекоха ГСДП вампири, които изсмукват техните избиратели. В резултат на това Зелените за първи път от 2009 г. не влязоха в Бранденбургския ландтаг, не успяха да преодолеят петпроцентната бариера.

Съдбата на коалицията сега беше в ръцете на Съюза на Сара Вагенкнехт, който зае трето място. Само като се обединят с нея (а ГСДП категорично отхвърля съюз с “Алтернативата”) социалдемократите ще могат да получат мнозинство. Тук ще видим колко верни са поддръжниците на Вагенкнехт на нейното обещание да постави условие пред всеки евентуален коалиционен партньор да се откаже да доставя оръжия на Украйна. Така или иначе, веднага след гласуването представители на нейната политическа сила в Бранденбург заявиха готовността си да формират блок с ГСДП при условие, че това ще бъде „правилно за жителите на Бранденбург“ – Украйна не се споменава.

Е, “Алтернативата” също заявява своя успех, като подчертава, че се е превърнала в най-подкрепената от младите хора партия. „Ако не си крайнодесен, не си готин“, цитира вестник „Таймс“ ученик в местна елитна гимназия, който казва, че да си „алтернативен“ член на младото поколение се е превърнало в показател за контракултурен социален статус. Непосредствено след изборите привържениците на “АзГ” не изглеждаха разстроени, заявявайки, че гледат в дългосрочен план и са „партията на бъдещето“ на Германия.

Затова не е изненадващо, че „победата на партията на Шолц“ (както я представят чуждестранните медии) не отстрани въпроса за германския канцлер. Във вторник се очаква лидерът на ГСДП да се върне от Америка и да обсъди бъдещата стратегия на партията. След резултатите от изборите в Брандебург стана ясно, че социалдемократите се представят по-добре без Шолц, а „светофарната коалиция“ влече надолу рейтинга на партията. Затова стават все по-силни гласовете за смяна на партийния лидер преди федералните избори. Водещият кандидат е далеч по-популярният министър на отбраната Борис Писториус. Така „победата на партията на Шолц“ може да стане пирова за него лично.

Автор: Владимир Корнилов ; Превод: В. Сергеев