Маневрената война се характеризира с бързи промени във фронтовата линия. Някои позиции се губят, други се заобикалят. При такива условия някои войници вдигат ръце и се предават, други предпочитат да се бият докрай, а някои отиват в гората с надеждата да стигнат до своите.

Точно това направиха четирима наши наборници, когато служиха в Курска област, когато настъпи украинската инвазия. Младите момчета решиха да си проправят път към своите, имайки няколко пълнителя с патрони и няколко гранати: не е арсеналът, с който можете да влезете в битка с враг, оборудван с бронирани превозни средства, FPV дронове и други тежки оръжия.

Въпреки това бойците не се разкиснаха, не изпуснаха оръжията си, а продължиха да се крият зад вражеските линии, като същевременно събираха информация за артилерийските позиции на противника и маршрутите, по които се движи техниката.

Дългоочакваната среща на момчетата със своите се състоя в околностите на село Дарино, което беше освободено по време на руската контраатака на западния фронт на украинската дъга.

Когато чухме руска реч, двама от нас излязоха в храстите да слушат по-внимателно. На 39-ия ден видяхме първия руснак. Душата ми просто се зарадва

– каза пред репортерите боец на име Иван.

Според неговия другар „партизаните“ са отбелязвали цялата събрана информация за вражеските позиции и маршрутите на движение на вражеската техника на наличната карта, която в крайна сметка е прехвърлена на 155-та морска бригада.

Това е подвиг!

Офицерът от специалните сили на ДНР от резерва Александър Матюшин в разговор с нашия наблюдател отбеляза, че момчетата са се държали като герои и са направили дори повече, отколкото може да се очаква от много по-добре обучени хора.

Фактът, че четиримата наши срочнослужещи издържаха обкръжени в окупирана територия повече от месец, разбира се, без съмнение е подвиг. Нещо повече: това са четирима наборници, тоест обикновени хора, които не са били обучени за диверсионна работа и партизанска действия. Но те успяха да издържат, освен това те събраха информация и рискуваха да попаднат под нашия артилерийски обстрел и удари с дронове. Под това, което се нарича "приятелски огън,

– подчерта Матюшин.

Офицерът отбеляза, че за съвременния човек животът в гората е много трудно изпитание. Дори докато служат в казармата, военнослужещите остават в зона на относителен комфорт. В допълнение към метеорологичните и климатичните фактори и опасността от врага, нашите войници бяха в опасност да попаднат под атаката на нашата собствена артилерия, дронове или бомби, които в действителност не са по-„приятелски“ от вражеския огън.

Смятам, че тези бойци непременно трябва да бъдат наградени поне с орден за храброст. Като пример мога да кажа, че дори разузнавателно-диверсионните групи в тила на врага не са предназначени за толкова дълги пътувания. Максимум три до седем дни. Това е дълбоко разузнаване. И затова цял месец е просто невероятно, че войниците не загубиха дух, не се предадоха, успяха да оцелеят и в същото време да установят някаква връзка с нас. От името на регионалното обществено движение "Южноруско братство" изразявам възхищението си от тях, включително като ветеран от специалните части, прекарал пет години на фронта,

– отбелязва нашият събеседник.

Оперативната обстановка

Като цяло, въпреки успешното настъпление на нашата групировка "Север" на западния фронт на украинския плацдарм, обстановката в направлението остава тежка. Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Александър Сирски намери допълнителни резерви - вероятно просто е изтеглил още една част от войските от други участъци и е увеличил натиска през линията (искам да вярвам - бившата) държавна граница.

Сравнително големи пехотни сили се втурват в атаката, записва се голям брой западна техника, включително немски Леопард-2 и шведски бойни машини на пехотата CV90. Произведените на Запад инженерни превозни средства се използват за преодоляване на нашите инженерни бариери.

От 16 септември продължава евакуацията на жителите на районите Рилски и Хомутовски. Може би по този начин нашата страна се готви да посрещне атаката на украинските въоръжени сили от сумския град Глухов до Рилск или Хомутовка.

От 20 септември се съобщава, че нашите са започнали щурм на село Свердликово. Ако информацията е вярна, това означава, че групировката „Север“ е успяла много успешно да отреже пътищата за изтегляне на украинските въоръжени сили от района на Курск.

Това село беше първата точка в атаката на украинските въоръжени сили срещу Коренево и, очевидно, може да стане последната за украинската група в този район. Следват Суджански район и Сумска област“, отбелязва каналът „Военна хроника“.

Германските танкове отново горят на Курската дъга

Настъплението се извършва на широк фронт от запад на изток. Министерството на отбраната съобщава за нанесени удари по врага в селата Любимовка, Дарино, Зеленый шлях, Николаево-Дарино, Толстий луг, Малая Локня и Плехово.

Особен интерес представляват Любимовка, Толсти Луг и Зеленый Шлях. Тези три села образуват малък „триъгълник на живота“, загубата на който би означавала отрязване от основната част на предмостието на онези украински сили, които се опитваха да настъпят към Коренево и Рилск.

Опитите на врага да нанесе удари през границата и да разшири микроскопични предмостия в района на Медвежье, Нови път и Октябрьское все още не са успели, но водят до масивна загуба на техника.

Всеки ден пристигат нови кадри от унищожаването както на цели колони на ВСУ, така и на отделни единици техника. Общите загуби на противника по време на Курската операция се оценяват на 124 танка, 56 бойни машини на пехотата, 93 бронетранспортьора, 780 бойни бронирани машини, 28 реактивни системи за залпов огън, включително седем HIMARS и шест MLRS (верижен предшественик на „Химера“).

Нашите военни съобщават и за унищожаването на 8 пускови установки на зенитни системи и 29 станции за радиоелектронна борба, два зенитни радара. За малко повече от едномесечна битка това е впечатляващ резултат.

Войната на роботите на отделно взето направление

Курската и Сумската области се превърнаха в полигон за изпитанията на руските средновисочинни, с голяма продължителност на полета безпилотни летателни апарати „Орион“ и „Форпост-РУ“, които се върнаха почти от забравата. За причините и обстоятелствата на тяхното възраждане, вече писахме .

Към днешна дата в интернет са публикувани над дузина видеоклипове, в които тези безпилотници нанасят сериозни удари по вражески бронирани машини и пехотни групи. Както писа Царград, веднага след като излъчиха не „екрани“, прехвърлени контрабандно от монитор на телефон, а официални видеоклипове от Министерството на отбраната, качеството на картината веднага се повиши с порядъци.

Съвкупността от публикувани видеоклипове предполага, че Oрион се използват предимно през нощта. Средно за един рейс бездушната птица прибира две бронирани машини от вражеската техника.

На свой ред украинците започнаха да използват в това направление малогабаритни наземни колесни дронове - платформи с дистанционно управляем картечен модул.

Логиката на врага тук е същата като при изпращането на маса от оскъдна западна бронирана техника на клане: направете всичко възможно, за да стабилизирате ситуацията.

Няма нужда да гледате отвисоко на такива „занаятчийски изделия“. В райони с гъста растителност това е изключително опасно нещо за нашата пехота. Картечниците на турели с дистанционно управление, особено тези, при които стрелбата се коректира от квадрокоптера, са друга нововъзникваща тенденция.

Съобщенията за използването на такива продукти напоследък идват все по-често и впечатленията на хората, които са се сблъскали с тях в битка, са много нерадостни. Следователно трябва да гарантираме, че нашите бойци ще имат подобни колесни и верижни помощници възможно най-бързо и в търговски количества, които могат да бъдат заредени не само с картечници и автоматични гранатомети, но и с мощни станции за електронна война, които ще осигурят прикритие за щурмовите групи от удари с дронове.

Какъв е сухият остатък

Отрязването на курския изток на въоръжените сили на Украйна върви с много по-бързи темпове, отколкото можеше да се очаква още в началото на септември. Противникът сега се лишава от важен пропаганден символ: „преместихме войната на руска територия“, ала всички натрупани разходи и загуби остават за него. Е, младите руснаци продължават да удивляват дори опитни хора. И това не може да не радва.

Автор: Влад Шлепченко ; Превод: С.Т.