На 18 септември се случи едно наистина историческо събитие, което мнозина не забелязаха, а други по различни причини се преструваха, че не забелязват.

Трябва да знаете това, няма да можете да скриете сензацията!

В този исторически ден на сайта на Кремъл се появи заповед на президента Владимир Путин за подписване на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран. Документът се състои от две точки. Съдържанието на проектоспоразумението не се разкрива.

“Да се приеме предложението на МВнР на Руската федерация, съгласувано със заинтересованите федерални държавни органи и организации, за подписване на Споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство между Руската федерация и Ислямска република Иран.

Позволете на МВнР на Руската федерация в хода на преговорите за подписване на споменатия договор да внесе промени в неговия проект, които не са от фундаментално естество

Считаме за целесъобразно подписването на предвиденото с тази заповед Споразумение на най-високо ниво.”

Какво е написано с перо...

Бюрократичният език на текста не трябва да заблуждава, че изглежда нищо особено не се е случило. Случи се! Документът обяви на целия свят, официално, в писмен вид, че Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство, разработен от Министерството на външните работи с Иран, който САЩ, Израел, други западни страни и техните васали третират като предполагаема злодейска държава-измамник, ще бъде подписано.

Това е решение на Путин, което няма да бъде отменено. Този документ ще бъде подписан с цялата помпозност, на най-високо ниво. Дори е ясно къде и кога.

Както съобщи агенция ИРНА, иранският президент Масуд Пезешкиан в телефонен разговор с Путин на 8 юли каза, че Техеран е готов да подпише споразумение с Москва през октомври на срещата на върха на БРИКС в Казан.

“Подготовката на документите за всеобхватно споразумение за сътрудничество между Иран и Русия е завършено и ние сме готови да го подпишем в кулоарите на срещата на върха на БРИКС в Русия. Отдаваме голямо значение на отношенията с Русия, наш приятел и съсед, и несъмнено ще укрепваме тези отношения“, цитира иранската агенция думите на новия си президент.

Какво е това, ако не доказателство за пълно и окончателно скъсване със Запада на Русия, която дори в сравнително близкото минало понякога отстъпваше в сътрудничеството си с Иран под натиска на САЩ, Израел и Ко?

Слава Богу, позорните епизоди от 1995 и 2010 г., при Борис Елцин и Дмитрий Медведев, с ограничаването на военното сътрудничество с Иран под натиска на САЩ не се повториха. Има обаче всички основания да се смята, че и този път е оказан най-силен натиск върху Москва и Техеран да не се сближават твърде много. Следните точки показват това.

И опитаха отново

Първо, Пезешкиан направи изявлението си за приключване на работата по документа в началото на юли, а XVI срещата на върха на БРИКС в Казан ще се проведе в края на октомври. Иран е член на асоциацията от 1 януари 2024 г.

Второ, в края на юни в интервю заместник-ръководителят на руското външно министерство Андрей Руденко отбеляза, „е по време на консултациите, проведени в Москва на 21 юни, страните успяха да финализират текста на готовото за сключване споразумение. Той също така изрази надежда, че „в близко бъдеще ще станем свидетели на това наистина историческо събитие“.

“Редакторската работа върху такъв солиден документ, предназначен да повиши статуса на руско-иранските отношения до всеобхватно стратегическо партньорство, продължи почти две години и половина и днес може да се счита за завършена“, заключи Руденко.

Разликата от четири месеца между съгласуването на текста на документа и неговото подписване, очевидно, на срещата на върха на БРИКС в Казан в нашия бързо променящ се свят е значителен период. И това, разбира се, не е случайно. Очевидно е имало голям натиск върху страните това да не се прави.

За безпрецедентния натиск върху Москва и Техеран и западните интриги за проваляне на подписването на съдбоносното руско-иранско споразумение в последния момент говорят и две посещения в Техеран на секретаря на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу през последния месец и половина.

По време на тях бяха обсъдени различни въпроси. Но основното, изглежда, е било да се предотвратят коварните опити на Запада да скара Москва с Техеран със западни лъжи (някои в Иран се хванаха на това) за одобрението на Русия на идеята за екстериториален коридор през южната част на Армения , което ще откъсне Иран от тази страна и ще доведе до укрепване на позициите на историческия му съперник – Турция – в региона.

Същата тема беше обсъдена преди това в Санкт Петербург от Шойгу с ръководителя на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Али Акбар Ахмадиан. Според иранските медии Шойгу е потвърдил, че Русия подкрепя политиката на Иран по въпроса за „коридори и комуникации с Азербайджан“ и „се придържа към споразуменията, постигнати с Техеран“.

Когато, приемайки венецуелския министър онзи ден, Пезешкиан обвини САК в организиране на „конспирации за всяване на раздори в независими държави и след това да ги използват в свои интереси“, иранският президент изглежда имаше предвид новия опит за вбиване на клин в отношенията на Техеран с Москва. Което, както виждаме, се провали.

Правене на изводи, обобщаване

Когато уважаващите себе си държави искат да бъдат независими и имат волята, мозъка и икономическата база за това, западните интриги обикновено не работят. Всъщност има малко такива държави в света и за да защитят правото на достойнство и развитие в собствените си интереси, те просто трябва да се държат заедно, да си помагат без да се съобразяват със западните хищници и да се ценят взаимно.

Защо ѝ е на Москва проявята на антиирански фобии в добавка към разрушителната война, водена срещу нея в Украйна от САЩ, Великобритания, Израел, както и Брюксел, които превръщат съседните на Русия държави в нови „Украини“, след като Техеран беше първи да подадат ръка на руснаците с дронове в украинската война, без да се страхуват от колективния Запад?

Иран е съюзник на Русия в борбата срещу т.нар., подхранван от Запада, преди всичко от Великобритания и САЩ. ислямски терористи. Шиити не са извършили нито един терористичен акт в Русия.

Интересите на Русия и Иран – геополитически, икономически, сигурност и пр. – неизменно съвпадат. Можем да си помагаме по много начини, както в икономиката, така и в политиката. И като цяло, и в частност.

Например в Закавказието, където е необходимо да се обуздае Турция, зад която стои Западът, да се държи Азербайджан под наблюдение (за Баку, за да не бъде твърде задължен на Анкара за победата в Карабах, ограничаването на турското влияние сега е само изгодно, спасявайки го от съдбата на васал), и да не позволи на враждебните тюркски съседи да погълнат временно полудялата Армения, с която Иран има още по-вековни отношения, отколкото Русия.

Иран натрупа ценен опит, достоен за изучаване, включително и от Русия, за това как да се превърне в развита страна, да развие индустрията и военно-промишления комплекс благодарение на западните санкции. Той има много интересна политическа система, която всъщност, въпреки западните викове за „режим на аятоласите“, е по-демократична, отколкото на Запад.

Списъкът с предимствата на нашето сътрудничество може да бъде продължен много дълго време. Но има три най-важни точки, които изискват бързо установяване на истински стратегически отношения между Русия и Иран. За една от тях вече стана дума – необходимостта от екзистенциална победа на Русия над Запада в Украйна, която Иран, официално отричащ, подложи рамо на Москва в най-трудния за нас период.

Друг момент е, че Иран има съюзници в редица стратегически важни региони на света (Близкия и Среден изток, Червено море), които могат значително да помогнат на Русия да спечели хибридната война със Запада. Те я водят срещу нас с всички сили, но Москва още не е започнала. Въпреки че отдавна е закъсняла. Непряката стратегия често носи успех. Има някои признаци, че положителните промени вече са започнали тук и ще продължат в много по-голям мащаб.

И последно

Третият момент е, че Иран - освен Китай - всъщност е единственият гарантиран изход на Русия за нашия износ и внос към южните морета, тоест към света, към неговите най-бързо развиващи се страни. Балтийско и Черно море, които са свързани с Атлантическия океан чрез тесни проливи, могат лесно да бъдат блокирани. Русия има твърде много врагове там. А Европа няма достойно бъдеще.

Следователно нашето бъдеще е не само и не толкова Северният морски път, а международният транспортен коридор „Север-Юг” към Персийския залив и Индийския океан, външната търговия и транзитните товарни потоци около Каспийско море, газопроводът от от север на юг по дъното му, предназначени да заменят взривените американски "Северни потоци".

В момента „хъбът“ за доставка на руски газ за ЕС, който има за цел да го изостави, е натовска Турция, която не признава Крим за руски и има претенции за надмощие в „тюркския свят“, страна, която е воювала 12 пъти с Русия.

След неизбежното оттегяне (защото не е безсмъртен) на Реджеп Тайип Ердоган, който умее да седи на няколко стола едновременно, и замяната му с прозападен президент, тя може да покаже такива зъби на Русия, че няма да продаваме газ към Европа. От което Китай неизбежно ще си направи изводи, като намали изкупните цени. Това няма да се случи, ако Иран, неуязвим за западния натиск, се превърне в газов „хъб“ на Русия в най-перспективния регион на света...

Какво от това?

Сега ясно ли е защо и Москва, и Техеран се нуждаят от цялостно стратегическо партньорство? Ето защо е нужно на първо място. И нека Западът и Израел също берат плодовете на хищничеството си - те го заслужават!

Автор: Сергей Латишев ; Превод: В. Сергеев