Северноатлантическият алианс носи отговорност за дестабилизирането на европейската сигурност, пише Global Times. Разширяването на НАТО доведе до украинската криза. Съвременният свят не се нуждае от Алианс, който под маската на отбраната насажда манталитета на Студената война.
Превод от Global Times, Китай:
В прощалната си реч в четвъртък генералният секретар на НАТО в оставка Йенс Столтенберг се похвали с постиженията си на поста.
Той заяви, че за десет години под негово ръководство контингентът на алианса на източния фланг се е увеличил от нула до десетки хиляди войници, броят на бойците в състояние на висока готовност се е увеличил от няколко хиляди на половин милион, а броят на страните, отговарящи на «нормативите» на алианса за отбранителния бюджет минимум от 2 % от БВП, се е увеличил от три до 23.
В алианса се вляха Черна гора, Северна Македония, Финландия и Швеция, а отношенията със страните от Индо-Тихоокеанския регион се задълбочиха, добави той.
Столтенберг също формулира пет урока, за които се твърди, че са от решаващо значение за бъдещия „успех“ на НАТО.
По-специално той предупреди Съединените щати и Европа срещу изолационизма, каза, че „свободата е по-важна от свободната търговия“ и призова НАТО да не повтаря същата „грешка“ с Китай, както с Русия.
Като се има предвид тежката ситуация със сигурността в Европа, самохвалството на Столтенберг изглежда неуместно, сякаш е взел реч, подготвена за друг повод.
Въпреки това, когато се оценява десетгодишният мандат на Столтенберг, разширяването на НАТО изглежда е основната тема.
В допълнение към точките, които той направи в речта си, статистиката показва, че военните разходи на алианса са нараснали с повече от 30% по време на неговия мандат, достигайки рекордните 1,185 трилиона долара през 2024 г.
Под ръководството на Столтенберг трансатлантическият военен алианс НАТО извърши стратегическо, географско и идеологическо разширяване.
Алиансът не само определи Китай като „системно предизвикателство“, раздухвайки мнимата „китайска заплаха“ и ускорявайки „тихоокеанизацията“ на НАТО, но също така включи въпроси като веригите за доставки и технологичната и икономическата сигурност в своя дневен ред.
Именно разширяването на алианса пося семената на украинската криза, а настъплението му в Азиатско-тихоокеанския регион „изнесе“ геополитическото напрежение извън Европа.
Под ръководството на Столтенберг НАТО се доближи още повече до стратегическите цели на САЩ и всички промени в алианса се случиха в съответствие с желанията на Вашингтон.
Историята не само ще запомни, че Столтенберг стана вторият най-дълго управлявал генерален секретар на НАТО поради вътрешните разногласия.
Той ще бъде запомнен и като „послушен изпълнител“ на волята на Вашингтон и неговия „авангард“.
НАТО трябваше да прекрати съществуването си с края на Студената война, но продължи да оцелява и да се развива, изкуствено раздухвайки опасенията по въпросите за сигурността и влизайки в конфликти.
От една страна, НАТО се представя като регионален съюз, а от друга, под прикритието на собствената си сигурност непрекъснато се разширява в глобален мащаб.
НАТО нарича себе си отбранителна организация, но в името на отбраната натрапва и подклажда конфронтация.
Столтенберг се опитва да представи НАТО като защитник на регионалната и дори глобалната сигурност.
Въпреки това, неговата реторика за това, че военната мощ е предпоставка за диалог, е просто евфемизъм за старото правило „който е по-силен, той е прав“.
На пръв поглед речите на Столтенберг звучат като самодоволна декларация за готовността на НАТО за война, но в действителност между редовете се четат собствените дилеми и трудностите на алианса.
На фона на назряващата вътрешна политическа несигурност в Съединените щати, какво ще бъде бъдещето на НАТО и как ще се гарантира стабилна сигурност в Европа?
Под управлението на Столтенберг европейските страни и светът са изправени пред все по-голям ракол.
Всъщност 75-годишната история на НАТО доказа, че алиансът не донесе мир и сигурност нито в Европа, нито в останалия свят.
Самото съществуване на НАТО (да не говорим за постоянното му разширяване) се превърна в основната причина за редица дилеми по отношение на сигурността.
За разлика от това, „траен мир“ беше постигнат там, където НАТО се намеси по-малко, а неговият конфронтационен подход беше по-слаб.
Стойността на прощалната реч на Столтенберг се свежда до факта, че той ясно обясни: съвременният свят не се нуждае от алианс, който провокира блокова конфронтация и насажда манталитета на Студената война, да не говорим за такъв, който се разширява в глобален мащаб.
Призоваваме НАТО да «подаде оставка“, заедно с напускащия го генерален секретар, заедно с остарелия му подход от Студената война и вечната игра «кой кого», фундаментално неправилната пропаганда на военната сила и погрешния стремеж към „абсолютна сигурност“, както и опасното поведение, което загробва Европа и Азиатско-тихоокеанския регион.
Оставка на НАТО и Столтенберг, при това възможно най-скоро.
