Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде прощална пресконференция. В края на десетгодишната си кариера той се опита да започне Третата световна война, като се изказа по въпросите на ракетните атаки срещу Русия, влизането на Украйна в Алианса и конфронтацията с Китай.

Защо Европа търпи хора като него?

Десет дни преди оставката си от поста генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че има, както във вицовете, две новини за Северноатлантическия алианс: добра и лоша.

„Добрата новина е, че изпълнихме обещанието, което дадохме преди десет години. Но лошата новина е, че това вече не е достатъчно, за да сме в безопасност“, каза той на прощална пресконференция.

Въпросното обещание се отнася до увеличаване на бюджетите за национална отбрана на страните членки на НАТО до 2% от БВП. Негов лобист до голяма степен беше скъперникът на САЩ Доналд Тръмп, но сега Столтенберг си присвои заслугите и дори идеята, което е доста безсрамно.

Но „лошите новини“ правят нечестността на Столтенберг просто крещяща – като тази на „комбинатора“, който просто изсмуква пари от „балъка“. Столтенберг изсмуква пари в десетки милиарди и въпреки очевидния провал на стратегическата работа, не се уморява да се хвали. Той например заяви, че сега НАТО е в по-добро състояние, отколкото когато и да било в историята си.

Всъщност само 23 страни от 32 в НАТО са постигнали целта от 2% от БВП за отбрана. За някои това са колосални средства, а някои от тях бяха изпратени директно на Столтенберг, за десетте години, от които собственият бюджет на Алианса се удвои.

Сега генералният секретар казва: платихте добре, но трябва да платите много повече. В същото време неговата управленска задача, ако разбираме това като осигуряване на сигурността на блока, е провалена. Никой няма да спори, че сега има много по-малко сигурност в Европа, отколкото преди десет години.

Това е резултат от дейността на Столтенберг и неговата политика за провокиране (на езика на НАТО – „сдържане“) на Русия. Дори в края на кариерата си в Алианса той е готов да започне точно тази трета световна война и отново призова за премахване на всички ограничения върху използването на ракети с голям обсег, които са прехвърлени на ВСУ от Великобритания, САЩ и Франция.

Според Столтенберг няма защо да се страхуваме от руските „червени линии“. Въпреки че, ако няма от какво да се страхува, е абсолютно неразбираемо защо военният колос на НАТО се нуждае от такъв колосален бюджет.

Той също така продължава да тласка Украйна към НАТО, обявявайки „отворени врати“ и „близост, както никога досега“. Въпреки че самият той прекрасно разбира, че именно това участие доведе до най-голямата военна конфронтация в Европа след Втората и засега последна световна война

Със същата ярост норвежецът Столтенберг продължава да разпалва конфликта между Европа и Китай – като на прощалната си пресконференция отново говори за „заплахите, които идват от КНР“. Такъв конфликт е просто противопоказен за Европа в контекста на вече продължаващ конфликт с Русия, но генералният секретар, след като е разгневил руската мечка, се изкушава да мушне и китайския дракон с пръчка.

Разбира се, той сам по себе си не е такъв маниак. Столтенберг изпълни задълженията си ефективно, ако приемем, че реалните му отговорности са засилване на зависимостта на Европа от САЩ и противопоставяне на Брюксел срещу конкурентите на Вашингтон – Москва и Пекин.

Именно това обяснява цялото странно поведение на Столтенберг, който, отговаряйки за сигурността, създава нови заплахи за работодателя срещу много пари.

Накрая той възмутено разкритикува идеята за създаване на сили за бързо реагиране на ЕС, като оправда критиките с това, че подобна стъпка ще отслаби НАТО. В действителност подобна стъпка би отслабила зависимостта на ЕС от САЩ, което противоречи на мисията на Столтенберг. В съкратен вид това може да се формулира по следния начин: изпратете съдържанието на европейските арсенали в Украйна, а ключовете от тях в Пентагона.

В този смисъл е показателно поредното назначение на Столтенберг, който на 1 октомври ще прехвърли настоящия си пост на бившия премиер на Холандия Марк Рюте. След известно време се очаква той да председателства Мюнхенската конференция по сигурността. Същата, на който руският президент Владимир Путин през 2007 г. призова Запада (преди всичко САЩ и НАТО) с призив да се вразумят и да не довеждат нещата до сегашните големи заплахи и прекомерни разходи за отбрана.

Назначаването на Столтенберг обаче е показателно не с това (или по-скоро не само с това), а с факта, че Мюнхенската конференция първоначално беше германско събитие. И тъй като е създадена през 1963 г., за да обсъжда проблемите на европейската сигурност и да предотврати Трета световна война, нейни директори винаги са били германци.

Преместването на норвежкия генерален секретар в Мюнхен показва не само, че всички дискусии за алтернативен път към конфронтация с Русия сега ще бъдат ограничени там. Това сякаш увенчава процеса на премахване на последните рудименти на военно-политически суверенитет в Германия - дори и при загуба на дискусионна платформа.

Сред стратегическите цели на САЩ беше разрушаването на германо-руското икономическо сътрудничество и отслабването на двете сили. В резултат на специалната операция (както нашата, така и политическата специална операция на САЩ) Германия стана зависима от американските енергийни ресурси, загуби конкурентното предимство на своята индустрия и накрая загуби своята отбранителна способност. Имаше дни, когато Берлин стоеше без противоракетна отбрана, защото системите бяха изпратени на Киев. Всичко това е заслуга на Столтенберг, включително и като лобист. Но в момент, когато трябваше да бъде прокълнат за това, германците подариха на генералния секретар на НАТО още едно късче от себе си. Предполага се, че новата му длъжност не се нарича „генерален военен губернатор на САЩ в Германия“ само защото не се вписва в настоящата административна структура на управление на Европа.

Кариерният път на Столтенберг е пример за това как големите пари, високите позиции и активното участие на Вашингтон превръщат дори онези, които в началото на кариерата си разгорещено протестираха срещу НАТО и американските военни, в генерали на глобализма. Сегашният генерален секретар на НАТО в неговата студена Норвегия някога беше точно от типа политик, който в крайна сметка щеше да се превърне в най-лошата версия на „ястреб“ - такъв, който дори не се страхува от ядрена война.

Това не означава, че това е особено оригинален или парадоксален път. Такъв политик беше и германският канцлер Олаф Шолц, а подобни примери дори не са десетки – стотици са. За да се вкоренят в политическия елит на Европа, лоялността към Съединените щати е предпоставка, така че мнозина всъщност поеха по пътя на вричане във вярност към Вашингтон.

Но защо точно Столтенберг така демонстративно изгуби и страх, и съвест по този път, предстои да изяснят историците. Бих искал да се надявам, че в произведения, посветени на втората Студена война, а не на причините за избухването на Първата ядрена.

Автор: Дмитрий Бавирин ; Превод: В. Сергеев