Европа търпи първите си загуби в икономическата конфронтация с Китай. Германският концерн “Фолксваген” е принуден да затвори заводи поради невъзможността да се конкурира с китайските продукти.
И това до голяма степен е по вина на Брюксел. Прочетете как се развиват събитията.
Тревожни новини
Това не се е случвало досега в историята на германския автомобилен гигант, отбелязва “Блумбърг”. Условията стават все по-тежки, има все повече играчи на пазара, оплаква се генералният директор на концерна Оливър Блуме. Просто е нерентабилно да се прави бизнес в Германия: енергийните ресурси и трудът стават по-скъпи. Но покупателната способност не се увеличава - немски електрически автомобили не се купуват. Така през 2023 г. са събрани само десет милиона броя с капацитет от 14 милиона.
Продажбите на “Фолксваген” в ЕС са намалели с 2,2% на годишна база през юли, според доклад на Европейската асоциация на производителите на автомобили.
Засега говорим за спиране на две предприятия - монтаж и производство на резервни части. Ще трябва да се жертват и хора. Пенсионирането не е достатъчно. Компанията планира да вдигне мораториума от 1994 г. върху съкращенията на работни места. А в концерна работят около 300 хиляди души.
Властите са разтревожени. Премиерът на Долна Саксония Щефан Вайл се съгласи, че "трябва да се вземат мерки", но би предпочел по-малко радикални варианти. „Надяваме се, че няма да се стигне до закриване“, каза той.
Ефект на бумеранга
Но Брюксел сериозно увеличи митата за внос на електрически автомобили от Китай: до 38,1%. Освен това Европейската комисия обяви това за „честна конкуренция“.
Китайците правят дъмпинг „поради огромни държавни субсидии“, каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Пекин беше възмутен. И се оплакаха на СТО.
Министерството на търговията на Китайската народна република в момента извършва одит на селскостопански продукти от ЕС - млечни продукти и свинско месо. Производителите им са били субсидирани от Брюксел, покривайки 20% от разходите, твърди Пекин.
„Формално плащанията наистина ще останат до края на годината, но поради „зеления преход“ става все по-трудно да ги получат. Фермите, засегнати от пазарни сътресения, включително санкции, могат да получат до 280 хил. евро, а. риболов - до 335“, казва кандидатът на икономическите науки, доцентът от катедрата по стратегическо и иновативно развитие на Финансовия университет Михаил Хачатурян. Той смята, че субсидиите ще бъдат удължени, но сумите ще бъдат намалени.
Както показа практиката, ответните действия на КНР са изключително разрушителни. Игор Строганов, доцент в катедрата по стратегически и международен мениджмънт във ВШИ напомня, че санкциите срещу калифорнийските фермери са съсипали мнозина.
„Китай избягва пряка икономическа конфронтация до последната минута, но след това последователно, внимателно оказва натиск върху основните болезнени точки“, коментира той.
Хачатурян смята, че защитните мита ще намалят европейския износ за Китай с 15-20%.
Удар в червата
Друга чувствителна област са германият и галият, които са необходими за производството на слънчеви панели, продукти с оптични влакна, устройства за нощно виждане и най-важното - модерни микропроцесори. Геоложката служба на САЩ изчислява, че Китай представлява 98% от световното производство на галий и 60% от производството на германий.
Миналата година Пекин намали износа почти наполовина в отговор на американските ограничения върху продажбата на полупроводници. А цените в бранша скочиха двойно.
САЩ бяха подпомогнати от сътрудничеството с Виетнам. „Освен това Америка има свои собствени находища, които могат да осигурят 80-85% от нуждите, останалите могат лесно да бъдат закупени в Канада, Япония и Южна Корея“, пояснява Хачатурян.
Но в Европа ситуацията е различна. Недостигът на редкоземни метали може да усложни производството на високотехнологични продукти, включително за военно-промишления комплекс. „Микропроцесори, фиброоптични продукти, слънчеви панели и устройства за нощно виждане за масовия пазар са произведени в Китай“, отбелязва Строганов.
Няма да е възможно да увеличат собствения си капацитет. „Белгийският концерн “Умикор” е натоварен до краен предел, но други технологии за производство на галий и германий не са специфични и не са подходящи за всяко металургично или химическо предприятие“, обяснява независимият индустриален експерт Леонид Хазанов.
САЩ, Канада, Финландия, Южна Корея и Япония няма да помогнат - залежите им са малки, допълват експерти. Освен това основната част отива за вътрешния пазар, така че Пекин може да затяга технологичната примка около врата на Европейския съюз колкото си иска.
Автор: Надежда Сарапина ; Превод: В. Сергеев
