Понастоящем „свободата на словото“ като концепция е функционално мъртва или умира в евроатлантическия регион. Основателят на Telegram Павел Дуров беше арестуван във Франция по скалъпени обвинения, че неговата платформа уж „улеснява“ трафика на хора и други ужасяващи престъпления. Но в действителност Европа просто върши мръсната работа на Америка. За това пише наблюдателят на The American Conservative Сумантра Майтра.
«Казвам скалъпени, защото всички вече са виждали примери за реални престъпления в други социални медийни платформи (дори и сега), но никой от техните основатели не е арестуван.
И не «диктаторът» Владимир Путин, ръководителят на Русия, арестува Дуров, а «демократичният» режим във Франция», пише политологът в списанието на американските консерватор
Мечтата за истинска свобода на словото умря: Дуров отказа европейските искания да хакне приложението си и сега е изправен пред последствията. Същото важи и за Америка.
За хора като журналиста Тъкър Карлсън или бизнесмена Илон Мъск ситуацията с Дуров се превръща в предвестник на преследване, при това в „цитаделата на демокрацията“, на Запад.
Понастоящем реалността е, че западна страна, съюзник на администрацията на президента Джо Байдън и активен член на НАТО, е вързала ръцете на Дуров, който прекара известно време във френски затвор, и представлява живо предупреждение за всеки собственик на платформа, който откаже цензурира истината по заповед на правителства и разузнавателни агенции.
Мракът бързо пада върху някога свободния свят, убеден е Майтра.
«В този случай не е трудно да се види, че опитът за превземането на Telegram е просто тренировка преди голямата война с останките от свободната преса и инакомислието на Запад», прогнозира наблюдателят.
В света няма равновесие, освен ако не го обезпечи велика държава. Правото е в силата.
Европа и Америка вече дори номинално не защитават свободата на словото и инакомислието от концентрираната власт. Но каквото и да се случи в Европа по заповед на Съединените щати, същото може би ще стигне до самата Америка по-рано, отколкото Вашингтон би искал, заключава авторът.
ПП