Прибързано консерваторите се радват на катастрофата на левичарството на Олимпийските игри. По-умно щеше да е, ако критиката им се фокусираше повече върху грандиозните провали на организацията (като например пропиляването на стотици милиони за пречистване на Сена и последвалото натравяне на плувци), защото тогава тя щеше да удари либералите там, където реално може да ги заболи: в тяхното самочувствие, че "свободният свят" превъзхожда "автокрациите" по технология и жизнен стандарт и следователно никакви критики на нашия строй от дясно не са приемливи, никакви реформи не са нужни.

Вместо това влязоха в най-изтъркания интелектуален капан на левицата, която винаги политизира някой въпрос с очевиден отговор като "вредно ли е месото" или "колко пола има" и изкушава опонентите си да скочат в този дебат, тъй като отначало изглежда лесен за спечелване. Тогава обаче клопката се затваря и разбираш, че си сменил кон за кокошка, защото те всъщност не целят да докажат на консерваторите лъжата, че Имане Хелиф е жена (по-умните от тях даже знаят, че това е невярно), а целят да направят истината спорна. Сатаната няма теза в спора: спорът е неговата теза. Той не може да промени истината, но му е достатъчно само да изврати мисълта, която е нейно отражение. На злото му стига да ви разколебае и да ви разоръжи. Все по-често чета изумителни реплики от сорта на "не мога да кажа какво е мъж или жена, защото не съм лекар". Периметърът от неща, които можем спокойно да твърдим, без да се осланяме на специални институции, ежедневно се стеснява.

Ето напр. т.нар. "съвременно изкуство" осигурява издръжка на хиляди артисти, критици, галеристи, професори, спекуланти и обикновени перачи на пари, които печелят не от правенето на изкуство, а от непрестанното дискутиране на въпроса кое е изкуство и кое не. По тяхната терминология това се казва "да го вкараш в дискурсивен режим", с което дори най-кретенското произведение придобива поне формални белези на произведение на изкуството - обсъжда се. Същото и с пола на алжиреца - "трудно е да се каже, нещата не са черно-бели". 

В момента циркулира меме, което извежда завършеното послание на провокацията: вие трябва да приемете, че или 1. гениталиите не определят пола, или 2. хромозомите не определят пола, или 3. има трети пол. Голяма част от хората действително ще приемат по някакъв начин една от тези три позиции, защото участието в спора го изисква.

Либерализмът може да разширява домейна си само като системно подкопава съответствието на форма и съдържание във всички сфери на живота. Такъв строй няма интерес от изясняването на нито един природен или морален въпрос, защото това би го направило ненужен. Има обаче интерес да проблематизира. Ако попитаме християните, евреите и либералите да разпънем ли Иисус, християните ще кажат "не", евреите ще кажат "да", а либералите ще свикат комисия, която ще разглежда въпроса и никога няма да се произнесе.

Стане ли веднъж нещо "спорно", то започва да се нуждае от арбитраж и администрация, тоест от професори и съдии. Казано на юридически жаргон: съдът допуска иск срещу истината, кара я да стане ответник в състезателно производство срещу лъжата, като целият процес се симулира, само за да даде основание на съда да наложи върху истината обезпечителни мерки. Има такъв израз: the trial is the punishment. Някои консерватори даже се препитават от това да бъдат адвокати на истината в такива процеси. Работа почтена, но безполезна.

Не казвам да не засвидетелствате убежденията си, просто недейте да спорите. Истината, ако е истина, няма нужда от адвокат, а ако не е истина, никой адвокат не може да й помогне. Борбата на либералите с биологията е обречена, но техният провал няма да бъде обезателно ваша победа: просто ЛГБТИ+ движението ще се разцепи на ЛГБ и ТИ+, при което "консервативният" християнин ще вземе страната на гейовете и феминистките. Дискурсивна победа за либерализма. През това време те продължават да владеят институциите, които диктуват правилата в спорта и образованието, а консерваторите само ще реагират. И така ще е докато едните се стремят към власт без истина, а другите се задоволяват с истина без власт.