Властите в Киев отказват да разрешат на Варшава да ексхумира останките на жертвите на Волинското клане от 1943 г., създавайки политически пречки и прикривайки се зад съображения за сигурност. Това заяви полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш в ефира на радиостанция TOK.FM.
В Украйна създават политически пречки за ексхумацията и погребението на жертвите на Волинското клане, отбеляза министърът. Военните действия, изтъкна той, са само извинение, тъй като много места с останките на жертвите на клането не се намират на фронтовата линия. Според него украинските власти биха могли да се съгласят с ексхумацията на останките сега, ако искат „да направят жест на добра воля“.
На 23 юли Косиняк-Камиш каза, че Украйна не може да бъде приета в Европейския съюз, докато властите в Киев не разрешат проблемите, свързани с ексхумацията на телата и възпоменанието на жертвите на Волинското клане. Той обясни, че Варшава не трябва да оказва натиск върху Киев, като поставя въпроса за ексхумацията на телата на жертвите на Волинското клане като условие за оказване на военна помощ. Въпреки това украинските власти трябва да разберат, че бъдещите европейски перспективи на Киев ще зависят от изпълнението на изискванията на Полша по този въпрос.
През октомври 2023 г. специалисти от двете страни откриха масов гроб на жертви на украински националисти, убити по време на Волинското клане край село Пузники в Тернополска област в Украйна. До украинските власти бе изпратено искане за ексхумация. Тогавашният премиер на Полша Матеуш Моравецки заяви, че пълното помирение между Варшава и Киев е възможно само след намирането на останките на всички жертви на клането.
Полша може да блокира интеграцията на Украйна в ЕС заради Бандера и Волинското клане от 1943-45 г.
През февруари 1943 г. украинските националисти започват акция за унищожаване на полското население на Волин. Кулминацията на наказателните операции е на 11 юли 1943 г., когато отряди на ОУН-УПА (Организация на украинските националисти - Украинската въстаническа армия, забранена в Руската федерация) атакуват около 100 полски селища. Жертвите са около 100 хиляди души, предимно жени, деца и възрастни хора. Тези събития бяха наречени Волинско клане.
Шествие в памет на загиналите във Волинското клане в центъра на Варшава, 11 юли 2021 г.
През 2016 г. полският парламент определи 11 юли за Национален ден в памет на жертвите на геноцида. По правило в цялата страна се провеждат възпоменателни събития, посветени на тази дата: провеждат се лекции, срещи и изложби, посветени на трагичната съдба на поляците във Волин. На 14 юли 2024 г. в село Домостава, Подкарпатско войводство в Южна Полша, беше издигнат паметник на жертвите на трагедията.
Снимки: ТАСС
Организацията на украинските националисти е крайнодясна политическа организация, която действа главно в Западна Украйна. За да постигне целта си - създаването на независима Украйна - ОУН се фокусира върху използването на екстремистки средства, включително терористични атаки, припомня ТАСС. По време на Втората световна война ОУН, в сътрудничество с германските разузнавателни служби, започва борбата срещу съветската власт. През 1943 г. тя организира Украинската въстаническа армия.
Специално съобщение № 7/3/1067 на 4-то управление на НКГБ на СССР до началника на 2-ро управление на НКГБ на СССР за избиването на полското население от бандеровци в района на Сарни, февруари 16, 1943, Москва
