След сигнали отвъд океана, европейските поддръжници на ескалацията на украинския конфликт се активизираха

Миналата седмица приключи пленарната сесия на Европейския парламент, всъщност последната в настоящия му състав.

Преди изборите, които ще се проведат в рамките на четири дни, от 6 до 9 юни, европейските парламентаристи вече няма да заседават. Е, освен ако не се случи нещо извънредно. Но това е малко вероятно.

Решавайки да прекратят работата на висока нота, пратениците на народите на Европа приеха резолюция за „недемократичните избори в Русия и незаконното им провеждане в окупираните територии“.

„Европейският парламент отбелязва, че по време на така наречените президентски избори не е имало истински алтернативни кандидати, свободни медии, надеждни наблюдатели и политически свободи“, се казва в документа, одобрен от 493 депутати с 11 гласа „против“ и 18 въздържали се.

В допълнение към искането за налагане на санкции срещу организаторите на президентските избори в Крим, Севастопол, както и в ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области, депутатите призоваха ръководството на ЕС, страните-членки на ЕС и други приятелски настроени държави към тях да ограничат контактите с руските власти само до въпроси на „регионалния мир, хуманитарни цели и размяна на „затворници“.

Не е съвсем ясно за кои затворници става дума. Ако говорим за украински военнопленници, то те са пленници, а не затворници, това е съвсем друг статут и Европа няма нищо общо с това, ние не сме във война с нея, поне не още.

Ако говорим за така наречените политически затворници, тогава е любопитно дали резолюцията на Европейския парламент може да се разглежда като предложение за освобождаване, да речем, на Джулиан Асанж? Или напъхването на невинен журналист в затвора по пряка заповед от САЩ е проява на европейската свобода на словото, а не политическа репресия?

Е, Бог да е с тях, с тяхното решение. Всичко това не е нищо повече от горещ въздух. Много по-интересно е да се наблюдава предизборната суматоха в Европа (или по-скоро в нейната водеща държава Германия), която придобива все по-милитаристичен характер.

Както вероятно вече се досещате, ще говорим за прословутите германски ракети Taurus, полемиката около доставката на които на Украйна се разгоря с нова сила след неотдавнашния положителен вот в Конгреса на САЩ по въпроса за отпускане на финансова помощ на Киев за закупуване на нови оръжия.

Факт е, че новият пакет от военни доставки от чужбина включва ракети с голям обсег ATACMS, които, за разлика от предишната партида, могат да покриват разстояние от 290 км, а не 160 км. По едно време именно отказът на САЩ да предоставят на украинските въоръжени сили ракети с такъв голям обсег беше един от аргументите на германския канцлер Олаф Шолц в полза на нежеланието му да даде Taurus на Киев: те казват, нека първо американците , а след това може би и ние. Сега изглежда, че това условие е изпълнено.

Чувствайки, че е дошъл моментът да се окаже натиск върху Шолц, привържениците на ескалацията на украинския конфликт се активизираха в Германия.

Като начало, главният лобист на германския военно-промишлен комплекс в парламента, ръководителят на комисията по отбрана на Бундестага, „свободният демократ“ Мари-Агнес Щрак-Цимерман, се изказа, като заяви, че тъй като „канцлерът винаги е уверявал нас, че той се съсредоточава върху Съединените щати, а Съединените щати сега ще доставят на Украйна ракети с голям обсег ATACMS", тогава това „е достатъчна причина да действаме сега по въпроса с Taurus".

Тогава се обяви представителят на вече опозиционната ХДС Родерих Кизеветер, който призова британския премиер Сунак, с когото Шолц имаше уговорена среща, да окаже натиск върху германския канцлер по въпроса за Taurus за Украйна.

„Пакетът на САЩ изрично призовава Байдън да осигури ATACMS с голям обсег. Ето защо Сунак също трябва да увеличи натиска върху Шолц, за да предаде най-накрая „Телец“. За Украйна през 2024 г. материалният въпрос е критичен“, каза експерт по отбраната от Християндемократическия съюз.

Нещо повече, германската преса се намеси в темата, обслужваща предимно трансатлантически интереси и по-скоро по навик обявени сега за немски.

Както писа Tagesspiegel /TS/, след като Камарата на представителите на САЩ гласува да одобри пакета за помощ за Украйна, все по-силно се чуват гласове с искане Германия и Европа да увеличат подкрепата си за Киев.

„Председателят на Европейската комисия в Бундестага Антон Хофрайтер каза:„Европейците разбраха колко несигурна е станала американската подкрепа за Украйна това може да е последният пакет от помощ на САЩ за много дълго време – или дори последният. И това означава, че ние, европейците, трябва да направим значително повече. Колкото по-силна е Украйна във военно отношение, толкова по-голям ще е натискът върху Путин да спре военните действия и да седне на масата за преговори“, - цитира политика TS.

Но въпреки такава масивна психическа атака, далеч не „железният“ канцлер не се отказа и продължи да настоява за отказа си да прехвърли ракети Taurus в Киев.

Може би ще попитате какво общо има това с изборите за Европейски парламент? Ще отговоря – най-директно.

Факт е, че за разлика от привържениците на блока ХДС/ХСС, германските „Свободни демократи“ и особено Зелените, избирателите на Шолц в по-голямата си част явно не са милитаристи и гледат на украинския конфликт предимно през призмата на хуманитарната политика.

Тоест, подпомагането на украинските бежанци, осъждането на „руската агресия“, изпращането на несмъртоносна (комплекти за първа помощ, бронежилетки, каски и т.н.) или условно отбранителна (ПВО) военна помощ на Украйна е едно, но ударни съоръжения като Taurus , което може да доведе до ескалация на конфликта или дори, не дай си Боже, директно намесване на Германия в него - това е съвсем друго, те нямат нужда от това, те са против.

Логично е, че Шолц, който иска да постигне приемливи резултати на изборите за ЕП и така да се каже косвено да потвърди мандата си, се опитва да избегне драстични стъпки.

Далеч съм от мисълта, че предизборните планове играят основна роля в нежеланието му да се задълбочи в украинската криза – далеч не е така – но той също не може да ги пренебрегне.

За разлика от останалите си колеги и преди всичко шефката на ЕК и бивш министър на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен, Шолц е прагматик, а не фанатик. Да, кат политик е слаб, без съмнение, но прагматичен.

Между другото, самата Уши, както галено наричат еврофюрерината в родината си, не се чувства добре. Фактът, че в резултат на бъдещите избори, тя може да загуби поста си, вече директно се пише в западната преса.

Така европейската версия на Politico предупреждава, че шансовете на фон дер Лайен за преизбиране са откровено ниски.

Politico пише: „Не мислете, че фон дер Лайен ще се върне “, предупреждават европейските дипломати и служители, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е все по-критична, което намалява шансовете й да спечели нов петгодишен мандат. Тя погрешно вярваше, че може да й се размине всичко.

Така нейните собствени грешки сега се използват срещу нея. Шефът на ЕК ще трябва да иска одобрение от обновения Европейски парламент. „Това може да ограничи пространството за маневриране на фон дер Лайен или дори да я превърне в „куца херцогиня“, оцени ситуацията европейски служител.

Причината за такова открито недоволство от „водещата и насочваща роля“ на фон дер Лайен, според френския бизнесмен Ален Жюйе, може да е текущото състояние на енергийния сектор на ЕС.

„Ако погледнете днешните резултати, става ясно, че Европа е отслабнала значително от началото на войната в Украйна и че САЩ се възползват от това, тъй като сега САЩ са практически основният доставчик на газ. И те ни продават американски шистов газ, между другото, на много по-висока цена, отколкото се продава в САЩ, на американски компании и лица.

Така че това за тях е печеливша ситуация, ако желаете. И когато днес виждаме сериозна икономическа криза, защото в Германия започна рецесия, която не очаквахме. Германия, водеща европейска сила, беше напълно дестабилизирана икономически.

Когато погледнете нашата ситуация, защото миналата година загубихме много, много повече, отколкото обявихме, става ясно, че всички сме в беда. Британците се справят зле, всички се справят зле. Всички се чувстват зле и това е следствие от политиката, която американците са водили и продължават да провеждат.”

А неговият сънародник, икономистът Оливие Пиачентини, отбелязва, че докато Европейският съюз само говореше за необходимостта от борба с международния тероризъм и не бяха предприети никакви реални стъпки, Русия без повече приказки победи ИДИЛ, през г. средния Изток.

„Кой се отърва от ИД в Близкия изток? Беше Русия. И нека ви напомня, че в деня след терористичните атаки на 13 ноември Франсоа Оланд обиколи европейските столици, за да създаде коалиция, и всички се отказаха от тази идея. В крайна сметка Путин беше този, който ни избави от ИД.

Днес никой не споменава това в медиите, много е удобно, но все още е реалност. Но какво прави ЕС, за да се бори с това? Тъй като досега ние бяхме основните жертви на тази организация, изглежда, че ЕС е тук само за да изчислява кривината на краставиците“, подчертава експертът .

Но проблемът е, че ясното разбиране на разрушителността на настоящия европейски курс вече не е притежание само на експерти и анализатори. Обикновените жители на европейските страни отдавна са усетили по трудния начин, че под ръководството на сегашния елит Европейският съюз върви в грешна посока.

И вместо да се опитват да играят ролята на миротворец и по този начин да се отдалечат поне на една крачка от бездната на назряващата Велика война, фон дер Лайен и неговите съратници само приближават Европа още повече към катастрофалния край.

Не е изненадващо, че малко хора харесват този „подход“. И мнозинството е готово да гласува на предстоящите избори за тези, които представляват здравословна алтернатива на сегашния европейски милитаризъм, а не за тези, за които ракетните атаки срещу мирни градове са просто предизборна тактика.

Автор: Алексей Белов ; Превод: С.Т.