Навлязохме в период на засилване на геополитическото съперничество и конфликти. Войната на Русия срещу Украйна продължава вече трета година; конфликтът между Израел и Хамас може да прерасне в регионална война; а задълбочаващата се студена война между САЩ и Китай може да се превърне в гореща война за Тайван още през това десетилетие, пише изтъкнатият икономист Нуриел Рубини.

Ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ през ноември, светът ще бъде още по-дестабилизиран. Но тези рискове досега са имали само ограничено въздействие върху икономиката и пазарите. Възможно ли е скоро ситуацията да се промени?

Макар че войната между Русия и Украйна продължава да бъде изключително ожесточена, глобалното ѝ въздействие вероятно ще бъде умерено. Рисковете от пряко участие на НАТО или използване на тактическо ядрено оръжие от страна на Русия днес са по-ниски, отколкото в началото на войната. Освен това, въпреки че войната първоначално предизвика рязък скок в цените на енергията, храните, торовете и индустриалните метали, дори Европа (най-силно засегнатият регион) се справи с шока, като само умерено забави темпото (или в някои случаи спря) и избегна тежката рецесия, от която се опасяваха много анализатори.

Руските въглеводороди бяха заменени с увеличен внос от САЩ и Близкия изток. А въздействието на войната върху цените на хранителните продукти намаля, когато Украйна успя да отвори отново черноморския коридор за износа си на зърно.

Войната между Израел и Хамас досега също се характеризираше с ограничено регионално и глобално икономическо въздействие. Да, БВП на Израел се сви рязко през четвъртото тримесечие на 2023 г. и вероятно ще остане слаб, докато трае конфликтът. Газа очевидно е понесла още по-сериозни икономически щети; а приходите на Египет от Суецкия канал (който е основният източник на валутни постъпления за страната) рязко намаляха поради нападенията на йеменските хути срещу морски товарни кораби в Червено море. Независимо от това, ако този конфликт може да бъде задържан в сегашните граници, то въздействието му върху световната икономика и пазари ще остане ограничено.

Необходима е сериозна регионална ескалация – например открита война между Израел и Хизбула в Ливан или признаци, че Израел (и евентуално САЩ) е на път да започне война с Иран – за да се появят очаквания за по-сериозни глобални последици. Пълномащабна война между Израел и Иран би довела до радикално намаляване на производството и износа на енергия от Персийския залив, което би довело до скок в цените на петрола, подобен на глобалните стагфлационни сътресения след войната на Страшния съд през 1973 г. и Иранската революция през 1979 г. За щастие вероятността от остра регионална ескалация засега остава малка.

Студената война – или, както я наричат, стратегическото съперничество – между Америка и Китай вероятно ще се влоши с течение на времето, но е малко вероятно отношенията между двете страни да се влошат значително през тази година. В края на миналата година президентът на САЩ Джо Байдън и китайският му колега Си Дзинпин се договориха за тактическо размразяване, а реакцията на Китай на нежеланите резултати от президентските избори в Тайван беше сравнително сдържана. Макар че тайванският въпрос може да достигне точка на кипене още през това десетилетие, малко вероятно е това да се случи през тази или следващата година. Икономическата слабост на Китай може да го принуди да намали конфронтационната си позиция в отношенията си със САЩ и Запада.

В същото време западните политики на намаляване на риска, репатриране на производството от чужбина („решоринг“), преместване на производството в приятелски страни („friend-shoring“) и политики на ограничаване на търговията със стоки, услуги, капитали и технологии няма да се засилят активно в близко бъдеще. Докато стратегическата конкуренция остава управляема, нейният глобален икономически ефект ще бъде умерен.

Най-големият геополитически риск за икономиката и пазарите са изборите в САЩ. Но тук е важно да се осъзнае, че Тръмп и Байдън споделят редица общи външнополитически приоритети. Както демократите, така и републиканците са настроени срещу Китай и ще запазят този ястребов подход. Освен това и Байдън, и Тръмп силно подкрепят Израел, но и двамата разбират, че желаното нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия може да изисква признаване на необходимостта от бъдещо решение с две държави.

Най-големите различия между Тръмп и Байдън се отнасят до НАТО, Европа и конфликта между Русия и Украйна. Появиха се опасения, че Тръмп ще остави Украйна на произвола на съдбата и ще позволи на Русия да спечели войната. Но тъй като Тръмп вероятно ще остане ястреб по отношение на Китай, той може да се притеснява как точно ще бъде възприето решението му да позволи на Русия да завладее Украйна (особено в Тайван). Освен това реалността е такава, че Тръмп иска увеличаване на разходите за отбрана на европейските членове на НАТО. И ако те ги увеличат, тогава той може да признае стойността на това, че този алианс прави завой към Азия, за да сдържа Китай.

Основният метод на влияние на втората администрация на Тръмп върху пазарите ще бъдат нейните икономически политики. Няма съмнение, че протекционистките мерки на САЩ ще станат по-строги. Тръмп вече обяви, че ще наложи 10 % мито върху целия внос, влизащ в САЩ (днес средното мито е около 2 %), а митата върху вноса от Китай вероятно ще станат още по-високи. Това ще предизвика нови търговски войни не само със стратегически съперници като Китай, но и със съюзниците на Америка в Европа и Азия, като Япония и Южна Корея.

Една глобална търговска война би намалила икономическия растеж и би увеличила инфлацията, което я превръща в най-големия геополитически риск, който пазарите ще трябва да оценят през следващите месеци. При този сценарий деглобализацията, разединението, фрагментацията, протекционизмът, балканизацията на световните производствени вериги и дедоларизацията биха се превърнали в много по-сериозни рискове за икономическия растеж и финансовите пазари.

Допълнителните стагфлационни рискове, свързани с Тръмп, включват неговото отричане на изменението на климата и вероятността той да се опита да замени председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл с по-податлива фигура. И накрая, бюджетните политики на Тръмп ще доведат до увеличаване на дефицита, който вече е твърде висок. Изтичащите данъчни облекчения ще бъдат удължени, като същевременно ще се запазят увеличените разходи за отбрана и социални задължения. Ще се увеличи рискът „ловците на облигации“ да шокират пазарите на облигации със значително повишаване на доходността. И тъй като размерът на частния и публичния дълг вече е висок и се увеличава, ще се появи призракът на финансова криза.

Както се казва, „икономиката, глупако“. Предложената от Тръмп програма за икономическа политика е най-голямата заплаха за икономиката и пазарите по света в момента.