Неотдавна ситуацията в Украйна можеше да се определи като патова. Днес положението на защитниците е по-лошо, като украинските позиции са силно застрашени по дълги участъци от фронтовата линия. Руските войски непрекъснато напредват и се засилва безпокойството, че може да успеят да пробият.
Макар и все още да не променят хода на играта, тези успехи показват, че Русия може да продължи напред – и все още възнамерява да спечели сухопътната война. Подкрепяни от самолети и управляеми бомби, руските войски могат да окажат натиск върху украинските сили, които са пренапрегнати от изтощение и недостиг на въоръжение.
Вярно е, че постигнатото от Русия досега не прилича много на победа. Те си възвърнаха някои важни територии, въпреки че платената цена беше съкрушителна.
Само превземането на Авдийвка струва на Русия хиляди войници и стотици бойни машини. Все пак предотвратяването на превръщането на този напредък в пробив струва скъпо и на Украйна и въпреки тези загуби Русия продължава да струпва сили за по-нататъшни офанзиви.
Характерът на фронтовата линия е сложен. Наличието на безпилотни самолети увеличава смъртоносността на артилерията и затруднява придвижването.
Пожар след руска атака в жилищен квартал на Харков, 10 февруари 2024 г. Снимка: АП/БТА
И двете страни са вкопани в земята, с обширни мрежи от окопи и минни полета около ключови места. Украйна се справя добре, за да удържи, но сега настъпва критичен момент. Силите ѝ са разтеглени по протежение на разширената фронтова линия, оръжейните им системи, доставяни от Запада, се нуждаят от поддръжка, а недостигът на боеприпаси – особено на артилерийски снаряди – затруднява реакцията на руските движения.
Украинските трудности на фронта отразяват по-широки предизвикателства. Страната се затруднява с наборната военна служба, като няма достатъчно квалифицирани войници, които да подкрепят фронтовата линия. С напредването на войната моралният дух е подложен на все по-голямо напрежение, а двете години на конфликт се отразяват негативно.
На 2 април президентът на Украйна Володимир Зеленски подписа законопроект, с който се намалява възрастта за наборна военна служба от 27 на 25 години. А парламентът на Украйна току-що прие законопроект за преразглеждане на системата за мобилизация в страната, но подробностите за това какво ще представлява новият закон остават неясни.
Недостиг на оръжие
Ключово обаче ще бъде осигуряването на въоръжените сили на Украйна с оръжията, от които се нуждаят, за да продължат борбата. Киев се нуждае от решения срещу руската въздушна мощ, в идеалния случай под формата на модерни системи за противовъздушна отбрана, както и от повече артилерия и ракети.
Сдобиването с някои от тези средства обаче става все по-трудно. Страните донори се сблъскват със собствените си изчерпани запаси от боеприпаси, а производството все още е далеч от необходимото на фронтовата линия.
Както Европа, така и САЩ увеличават производството на оръжие, но това ще отнеме време. Неотдавнашните неочаквани постъпления, като пратката конфискувани ирански оръжия, изпратена от САЩ в Украйна, са полезни, но е по-трудно да се осигурят постоянни доставки.
В допълнение към производствените проблеми, политическата воля за подкрепа на Украйна отслабва. Подкрепата за войната се превърна от широк международен консенсус в спорен политически въпрос както в Европа, така и в Америка.
Макар че Украйна все още има гласовити поддръжници по света, все по-трудно е да се осигурят пакети с помощи. Това беше демонстрирано в Европа през февруари. И макар че администрацията на Байдън все още работи усилено, за да достави оръжия на Украйна, тя трябва да се справя с други международни конфликти и нарастващ вътрешен натиск.
Неотдавнашният бунт на републиканците в Камарата на представителите показва колко противоречив става въпросът за финансирането на Украйна. Предстоящите избори в САЩ несъмнено ще внесат допълнителни предизвикателства, особено предвид перспективата за второ президентство на Тръмп.
Наскоро в. „Вашингтон пост“ съобщи за това, което нарече таен, дългосрочен план на Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна“. В доклада на вестника се казва, че това би включвало „настояване Украйна да отстъпи Крим и граничния регион Донбас на Русия“. Към момента обаче от Киев няма индикации, че Зеленски би разгледал някоя от тези две възможности.
Русия има предимство… засега
От своя страна руснаците се адаптират към характера на войната. Режимът на Путин продължава да контролира ситуацията и се ползва с подкрепата на 77% от руската общественост, според проучване, проведено на 6 февруари.
Москва може да надвива Киев в числеността на армията и да приема с по-голяма лекота тежки загуби. Икономиката ѝ се променя, за да отрази ангажимента ѝ към дългата война, и е разработила обходни пътища за избягване на западните санкции.
Стабилните доставки на оборудване са осигурени от местната оръжейна индустрия и международните партньори. Русия разполага с възможности, с които Украйна не разполага, и си изяснява как да ги използва. В резултат на това тя успява да поеме инициативата.
До лятото Русия ще бъде в състояние да приведе в действие своята сила. Тя вече е започнала да оформя бойното поле, атакувайки украинските позиции с управляеми бомби в подготовка за по-нататъшни големи нападения. Те са съсредоточили значителни сухопътни сили, със сигурност достатъчно, за да представляват проблем за отбраняващите се украински войски.
Но Русия няма да е в състояние да поддържа настъплението дълго време – особено ако продължи да понася жертви със сегашните темпове. Ситуацията на терен не предразполага към настъпление и Русия изпитва много от проблемите, с които украинците се сблъскаха миналата година.
Освен това те продължават да допускат скъпоструващи грешки. Неотдавнашната голяма атака северозападно от наскоро превзетия град Авдийвка в Донецка област беше отблъсната от Украйна – според съобщенията с огромни загуби на хора и бронирани машини.
Но това не е причина за самодоволство. Поглеждайки към други кампании, особено към войните им в Чечения, може да се предположи, че макар Русия да е готова да води дълги и скъпи войни на изтощение, решаващият фактор може да бъде външната подкрепа. Именно това отличава Украйна от войните, които Русия е водила на собствена територия. И Европа, и Америка трябва да разберат, че липсата на адекватна подкрепа за Украйна може да има катастрофални последици.
*От The Conversation. Д-р Кристофър Морис е преподавател в Училището по стратегия, маркетинг и иновации към Университета в Портсмут. Той е член на екипа за военно образование в Портсмут и специализира в областта на международните отношения и военната стратегия.
