Човечеството днес се намира в периода на най-големите демографски промени в историята, свързани с общо увеличаване на населението, ускорена промяна в балансите на количеството население и съотношението между различните възрастови групи в различните региони.
От общо над 8 млрд. души в света в евроатлантическия Запад живеят една около 1 млрд. Останалият свят го изпреварва по демографския си потенциал седем пъти. В Европейския съюз имаме най-негативната демографска тенденция в света и от 1970-те години насам раждаемостта не може да осигури просто възпроизводство на населението. Днес числото на починалите превишава числото на новородилите се. През 1950 г. сред 10-те най-големи демографски страни в света три са били от бъдещия ЕС – Германия, Великобритания и Италия. През 2023 г. няма нито една от там, а в същото време 5 от 10-те най-големи демографски държави в света са в Азия – Индия, Китай, Индонезия, Пакистан, Бангладеш. Следва да се има предвид, че демографските показатели са една от най-важните характеристики, която се колерира с динамиката и конкурентността на държавите и народите за дълги исторически периоди, тъй като от тях зависи количеството на работната сила. Рязкото ускоряване на развитието на Европа през последните векове бе свързано и с ускоряване на демографският ръст, а с него и на работната сила, която влиза в производството. Това наблюдаваме през последния половин век в Китай и други азиатски държави. Намаляването на работната сила и увеличаването на възрастното население навсякъде води до забавяне на развитието и натоварване на социалните системи.
Затова и демографският упадък на Европа е неотделим от упадъка и в много други сфери. А именно Европа е онзи регион на света, в който в най-висока степен имаме тенденции на демографски упадък, свързан с намаляване на раждаемостта и промените в моралните ценности. Това е типично и за Римската империя пред разпадането й. Едуард Гибон в своята шесттомна „История на упадъка и разрушаването на Римската империя” (1734-1794) изброява такива причини за нейния упадък като растящата пристрастеност към зрелища, развлечения, разкош, разпуснатия начин на живот, хомосексуализма, които водят до ускорено намаляване на населението, което се компенсира с идващи емигрантски племена. Същата е ситуацията в днешния ЕС, в който европосланиците превръщат в ключова характеристика на своето поведение подкрепата за гей парадите, а хомосексуализмът е между водещите „евроатлантически ценности“. Това е неотделимо от хедонизацията на живота на потребителския капитализъм, индивидуализма, разпада на семейство и семейни ценности, подобно на ситуацията в Древния Рим, когато се създават демографските дисбаланси там.
Още в началото на ХХI век в своята книга „Смъртта на Запада” Патрик Бюкенън констатира, че от двадесетте нации с най-ниско равнище на раждаемост в света осемнадесет са европейски. През 2001 г. той пише, че средното равнище на раждаемост в Европа се равнява на 1.4, докато за запазване на съществуващия брой на населението е необходима раждаемост минимум от 2.1 деца на семейство. В резултат на „европейските ценности” на къснопотребителския неолиберален капитализъм, свързани с така нар. джендъризъм, упадъка на семейството, намаляването на броя на деца и увеличаването на децата, раждани извънбрачно, средното равнище на раждаемост в Европа е паднало до 1,4 деца на една жена, а за запазване на сегашната численост на населението се изисква минимум 2,1. При най-голямата нация в ЕС – германската, в продължение на 15 години вече равнището на раждаемост е 1,3 деца в семейство и затова има автори, които я характеризират като “умираща нация”. При тези темпове до 2050 г. населението на тази страна ще намалее от 82 на 59 милиона, а съотношението между стари и млади хора ще бъде две към едно в полза на старците.
В западноевропейските държави и в момента има гигантска липса на работна ръка в почти всички сектори, независимо от гигантския внос на работници от Източна Европа и от украинските имигранти. Само в строителството в Германия има дефицит на 200 000 работни места. Същото е във всички останали отрасли. Затова там наскоро бе внесен за приемане закон облекчаващ значително вземането на германско гражданство от чужденци. Да му мисли умиращата демографски Източна Европа, която в резултат на това много по-бързо ще упада и изчезва. А добре е известно, че застаряването на населението навсякъде е съпроводено и с тенденции на намаляване на растежа на БВП, както и с увеличаващо се натоварване на социалните системи. Рязкото ускоряване на растежа навсякъде е било свързано с наличието и на голямо количество младо население. Това го виждаме в момента при сравнение на развитието на икономиките на застаряващия демографски ЕС и най-ускорено демографски развиващия се континент Африка. Според //www.imf.org/external/datamapper/NGDP_RPCH@WEO/OEMDC/ADVEC/WEOWORLD/UKR/RUS" target="_blank">Международния валутен фонд през 2023 г. от 10-те най-бързо развиващи се икономики в света 7 са в Африка, а 6 от 10-те най бавно развиващи се или с отрицателен ръст икономики са в Европа.
През 1900 година, когато Европа е във върховата си форма на световна сила населението й е 300 милиона от общо 1 600 000 милиона в света или това е около 19 % от световното население. След това започва намаляване на това съотношение. През 2020 г. в Европейския съюз живее само 5.8 % от световното население, докато в Африка живее 17 %, а в Азия – 60 %. Същевременно демографските предпоставки за залеза на ЕС се засилват и са най-големите в света. Ежегодно населението в трудоспособна възраст в ЕС намалява с 1 милион души, а с това намалява и геополитическата роля на ЕС. Делът на населението на 27 страни от ЕС като част от цялото население на света е намалял от 12 % през 1960 г. до 6 % в 2022 г. и се очаква да падне под 4 % към 2070 г. Ускорено пада броят на населението в трудосособна възраст. Това население е намаляло с 3.5 милиона души между 2015 и 2020 г. и се очаква да намалее с още 35 милиона души до 2050 г. През 2022 г. сред първите осем държави с най-голям дял от населението над 65 години шест са в Европа – Италия (24.1 %), Финландия (23.3) %, Португалия (22.9 %), Гърция (22.8 %), Германия (22.4 %), България (22.4 %). Намаляващото и застаряващо население на ЕС натоварва социалните системи и както показва особено силно опитът на Япония от 1980-те години насам икономическото следствие от това е рязкото падане на растежа на БВП на човек от населението. Там особено ярко намаляването на работната сила е свързано с икономическа стагнация, каквато вече наблюдаваме в ЕС и поради геоикономическите, геополитически промени и разделянето му от икономиката на Русия.
Това прави необходима нова работна ръка и се засилва тенденцията на търсене и привличане на имигранти от далечни страни, за да се компенсира липсата й. България е типичен пример на страна, която в нарастваща степен търси и внася отвън работници, особено в сферата на туризма. Политици в Унгария и Полша, които бяха силно антиемигрантски настроени, изправени пред липсата на стотици хиляди работници на пазара на труда променят позициите си и търсят работна сила от целия свят.
В същото време липсва способност да бъдат интегрирани около обща идентичност милиони имигранти. Таково голямо количество хора, които да идват в Европа от други континенти и с друга религиозна и цивилизационна принадлежност за толкова кратко време не е имало никога преди това в историята, включително и по време на падането на Римската империя. И сега традиционното европейско население се заменя с имигранти от Африка и Близкия изток, които расово и религиозно са съвсем различни. Във всяка от двете най-големи държави в ЕС – Германия и Франция броят на ислямското население вече е между 5 и 6 милиона души. Тяхното интегриране в условия на общо нарастване на социално-икономически неравенства става невъзможно. Те създават в европейските държави все по-голямо количество анклави, гета, затворени квартали в големите градове, в които се наблюдава процес на ислямизация и нарастващо количество терористични атаки и това е особено типично например за страни като Франция. Навсякъде в Европа броят на джамиите расте много по-бързо отколкото на християнските църкви и техният брой вече е над 6000. В страни като България вече броят на джамиите на човек от ислямското население е два пъти по-голям отколкото броят на църквите спрямо християнското население. Дори в Германия нещата се развиват толкова бързо, че данните за броя на джамиите не са достатъчни и те се изчисляват в границите на между 2350 и 2750. Увеличава се количеството книги и статии на Запад, в които се гледа песимистично на тази тенденция, която подхранва възхода на националистически и антиемигрантски политически сили, стимулира изграждането на различни типове стени по границите на европейските държави.
Този процес особено силно се проявява в периферията на Европа, където върви ускорено намаляване на населението и поради това, че европейският капиталистически център извлича младата работна ръка от нея и я привлича при себе, за да компенсира намаляващото се количество работна сила в своите национални държави. Ние го виждаме за 33 години неолиберален капитализъм у нас, през който загубата на българско население е по-голяма отколкото за 500 години Османско робство. С голяма, макар и не колкото при нас скорост обаче върви ликвидацията на населението на целия Балкански полуостров и в повечето европейски държави.
Европа е единственият континент в света, в който делът на населението през 2020 г. над 65 години е повече от дела на населението под 15 години – съотношението е 19 на 16 %, докато за света като цяло 10 на 25 %, а в съседната на Европа Африка, съотношението между децата до 15 години и възрастните над 65 години е 40 % на 3 %. И в момента в множество сектори липсва работна ръка. Затова и Европа е континентът, който в най-висока степен е принуден да увеличава пенсионната възраст, поради намаляващата работна сила и да вдига данъците или да задлъжнява, за да може да поддържа социалните си системи.
До 2050 г. населението в трудоспособна възраст в ЕС ще намалее с 20 %. От големите държави особено силен демографски упадък ще преживеят Италия, Испания, Германия. За да запазят икономическите си възможности и социалните системи те ще се нуждаят от ускорен приток на имигранти, които да компенсират загубата на работна сила, но същевременно това ще води до етническа и религиозна подмяна на населението, както това е ставало по времето на упадъка на Римската империя, когато местното население се подменя от идващите откъм Азия племена. Ако например Германия дори увеличи възрастта на пенсиониране на 68 години, то за да компенсира нуждата от работна сила тя ще се нуждае от 200 000 имигранти средно годишно. Италия и Испания ще се нуждт годишно средно съответно от 414 000 и 338 000 чужди етнически и религиозни имигранти, които да подменят намаляващо италианско и испанско население. Този процес ще бъде още по-ускорен в източноевропейските държави. Очаква се до 2050 г. населението на възраст между 20 и 64 години да намалее с една трета в България, с 26% в Полша и с 22% в Румъния и тяхното население ускорено ще се подменят от идващи от Африка и Азия хора с чужди идентичности, което ще води до засилващи се етно-религиозни конфликти и подмени на национални идентичности.
В момента в Африка живеят 1.4 млн. души, докато в Европа като цяло е около 748 млн., т.е. около два пъти по-малко, но европейското население като цяло намалява, а в Африка, където 60 % от населението е под 25 години през всяка следваща година през следващите няколко десетилетия ще се включват повече млади хора в работната сила отколкото общо в целия останал свят. През следващите 25 години Африка ще добави 800 милиона души към своята работна сила, докато Европа ще увеличи със стотици милиони своите пенсионери, които ще изискват нарастващи социални разходи от държавата. Прогнозите са, че към 2050 г. населението на Африка ще бъде 2.5 млрд. души, докато това в Европа ще падне на 419.5 млн., т.е. ще бъде около 6 пъти по-малко. Това ще има като следствия демографски, а и икономически колапс на европейското население и заместването му постепенно с африканско, така както в упадащата Римска империя населението демографски е било заменено с прииждащи племена от Азия. Неслучайно стратегията на нововъзхождащата световна сила Китай е на разгръщането на много тясни отношения с Африка в условията на американската стратегия на разделяне на икономиката на САЩ от тази на Китай. Така се оформят съвсем нови регионални блокове. През следващите години съотношението на броя на населението на Африка спрямо Европа ускорено ще се увеличава и като се имат предвид климатичните промени и климатичните бежанци можем да очакваме, че до края на 21 век населението на Европа ще се африканизира и ислямизира, а немалка част от местното население, особено в страни като България, които намаляват с гигантска скорост изобщо ще изчезнат или ще се превърнат в пренебрежително малцинство.
Това е ускорено разгръщаща се тенденция и в момента. Общият брой на имигрантите в Европа през 2020 г. е 86.7 млн. души, което е 11.6 % от нейното население. Същевременно, поради липса на работна ръка големите западноевропейски държави от типа на Германия променят законодателството си за по-лесно придобиване на германско гражданство и са готови да привлекат нови имигранти. Голяма част от тези имигранти идва от мюсюлмански държави от Близкия Изток и Африка. Това бързо променя религиозния и цивилизационен състав на традиционно християнска Европа. Раждаемостта на мюсюлманите и в Западна Европа в момента е три пъти по-висока, отколкото на немюсюлманите, и около 20 % от децата и младите хора в ЕС вече са от мюсюлмански семейства. В резултат на това мюсюлманските общности в Европа са много по-млади като цяло в сравнение с немюсюлманските. Според изследване на Пю Рисърч Център се очаква към 2050 г. мосюлманското население в Европа да бъде 75 млн. 550 000 души като най-голямо количество ще бъде в Германия – 17 млн. 450 000 души, във Франция – 13 млн. 210 000, в Италия – 8 млн. 250 000, в Швеция- 4 млн. 450 000, в Испания – 2 млн. 810 000, в Нидерландия – 2 млн. 790 000.
В същото време това, което се наблюдава в много страни в ЕС е неспособността им да интегрират различните религиозни и расови малцинства, тяхното затваряне в гигантски гета, разгръщането на националистични групи и реакции срещу тях от местното население. За това допринася и фактът на глобализацията на информационните връзки, на възможността да живееш в ЕС, но постоянно да си в информационен контакт с медиите и хората от своята собствена страна и така в чужда среда не само да не отслабва твоята традиционна идентичност, но да се засилва.
Франция, в която около 10 % от населението е мюсюлманско, е типичен пример в това отношение. Това се видя по време на бунтовете и разрушенията от страна на имигрантите от Африка в големите градове през юни 2023 г. след убийството на 17 годишно момче от техните среди. И това не е случайно, там според френската статистика в редица населени пунктове и градове, както и в части на Париж числеността на децата и юношите с мюсюлмански и неевропейски произход е три пъти по-голямо от това на техните връстници от местното население. В същото време това са и региони с най-низки доходи. Переспективите за интеграция на нарастващите количества имигранти се оказват мираж, както поради социално-икономическите неравенства, така и поради това, че във Франция това са хора от бившите френски колонии с тежките травми на убийствата, експлоатацията и насилията срещу тях в колониалната епоха и в началните стадии на робовладелски капитализъм. И това не е случайно, независимо от лозунгите за „европейски ценности“, тъй като неравенствата в много отношения имат и расови и религиозни измерения. Затова и страховете от нарастващите имигрантски вълни във всички европейски държави се засилват, независимо от нарастваща липса на работна ръка в тях. Неслучайно например Швеция, която от времето на Наполеоновите войни в продължение на повече от два века бе неутрална държава, сега поиска да стане член на военния блок НАТО – проблемът й не бе просто Русия, а това че тя бе отворила вратите си за голям брой имигранти, много от които отдавна са превърнали нейните градове във военни зони на съперничещи си престъпни групировки, атакуващи се с огнестрелно оръжие и бомби, а груповите изнасилвания са често срещано явление.
Същевременно климатични и други фактори рязко ще увеличават имигрантските потоци към ЕС, тъй като всички стратегии за намаляване на замърсяването на въздуха и глобалното затопляне засега не работят и има съмнения доколко ще работят успешно при неолибералния капитализъм. И на последната среща СОР27 в Египет, организирана от ООН по климатичните промени през ноември 2022 г. не бе постигнато споразумение за спиране на изгарянето на изкопаемите горива и природните бедствия тепърва ще се разгръщат. През последното десетилетие всяка година около 20 млн. души си сменят мястото на живот поради природни бедствия, а през следващите години се очаква техният брой ускорено да нараства. Според различни изследвания две трети от страните в света, които в момента и през следващите години са най-застрашени от промените в климата и ще раждат нарастващо количество бежанци се намират в Африка. Африка отделя по-малко от 3 % от въглеродния двуокис в света, а нейните бивши колониални господари от Европа са най-големите виновници през последните повече от два века за промените в климата, но част от климатичната несправедливост е, че Африка е между най-заплашените от такива бедствия регион на света. При това положение нейното население ще търси спасение не другаде, а в Европа. Да си спомним отново, че краят на Римската империя дойде като резултат от демографския упадък в нея и компенсирането му чрез огромните тълпи от имигранти, идващи от Азия, където има климатични промени. При това следва да се има предвид, че досегашният опит и изследвания показват, че климатичните бедствия стават един от важните катализатори за развихрянето на социални конфликти и войни, както се видя от събитията в Сирия и това, че те доведоха до милиони мигранти.
Залезът на Европа: Първа част - Икономическият залез
Залезът на Европа: Втора част – Технологическият залез
Автор: Васил Проданов ; Клуб 24 май
