Икономиката на отчаянието и неговият инфлуенсър Тръмп

През последните 30 години известната мантра на американския политически консултант Джеймс Карвил „Икономиката, глупако“ оформя нашето разбиране за политиката, особено в година на избори. Но политиката отдавна е престанала да реагира на това, което се случва в реалния свят, включително и в икономиката.

 

 

 

Общественото мнение за света днес е странно раздвоено. Големите индустриални икономики, включително Китай, са обхванати от всеобщо настроение на страх и съмнения, макар мнозина да подозират правилно, че те самите се справят добре (а „всички останали“ се справят ужасно). Пазарите достигат нови върхове, тъй като политическите и инвеститорските настроения се движат в противоположни посоки. Политиката е изпълнена с песимизъм, докато икономиката кипи от енергия, пише в „Проджект синдикейт“ Харолд Джеймс, професор по история и международни отношения в Принстънския университет.

През последните 30 години известната мантра на американския политически консултант Джеймс Карвил: „Икономиката, глупако“ (It’s the economy, stupid) формира нашето разбиране за политиката, особено в година на избори. Но тази мъдрост е с изтекъл срок на годност. Политиката отдавна е престанала да реагира на това, което се случва в реалния свят, включително и на икономиката.

 

https://e-vestnik.bg/imgs/portreti_politici_world/trmp_dump.jpg

 

Тръмп като робот на тоалетна чиния. Снимка: от тв екрана

 

Да започнем със Съединените щати, които изглежда са обречени да повторят състезанието между Джо Байдън и Доналд Тръмп от 2020 г. Двама старци, четири години по-възрастни от последния път, когато се изправиха един срещу друг, ще преминат отново през процедурата през ноември. По подобен начин Франция се подготвя за пореден опит за президентски пост от страна на крайнодясната популистка Марин льо Пен.

В Германия, където проучванията на общественото мнение показват срив в подкрепата за управляващата коалиция (водена от социалдемократите в партньорство със Зелените и Свободните демократи), крайнодясната Алтернатива за Германия се превърна във втората по сила партия в страната, което предполага, че тя ще остане постоянна част от политическия пейзаж. Популистките партии наскоро постигнаха големи победи в Нидерландия и Словакия. Във Великобритания сега всички очакват Лейбъристката партия (под по-умерено ръководство) да спечели следващите избори; въпреки това е очевидно, че новото правителство ще наследи слаба икономика и разединена политика.

Основният инфлуенсър на отчаянието, е Тръмп, смята Харолд Джеймс. Той и неговите европейски почитатели и последователи тъкат хипнотизираща приказка за мизерия и страх. По думите на Тръмп Америка е „страна в упадък, страна в затруднение, откровено казано, провалена страна“. Такива доморасли речи с умишлено прост и недодялан език създават илюзията за автентичност. Същото важи и за критиката на Тръмп към Ники Хейли, с нейните странни главни букви и солипсистична граматика: „Нейните Фалшиви Изявления, Подигравателни Коментари и Унизителни Публични Загуби, са обидни за Истинските Американски Патриоти.“

А сега разгледайте общата икономическа картина, която е в ярък контраст с тези мрачни политически оценки. Технологичните иновации водят до по-бърз и по-очевиден напредък, отколкото по всяко друго време през последните 50 години.

Дълго време икономистите си задаваха въпроса за парадокса, изследван от Робърт Гордън от Северозападния университет, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) изглеждат впечатляващо, но не са успели да постигнат ръст на производителността в мащаба на по-ранните технологии като електричеството. Изводът беше, че цифровите технологии просто предлагат забавление, което губи време – че милиони офис служители губят часовете си, играейки Solitaire и Minesweeper (две игри, които бяха предварително инсталирани на повечето персонални компютри през 90-те години).

Това вече не е вярно. Днес ИКТ – преди всичко изкуственият интелект – могат все по-често да решават основни проблеми, включително тези, които подхранваха разочарованието на средната класа през последните четири десетилетия. Твърде скъпи ли са жилищата в градовете? Благодарение на дистанционната работа вече не е необходимо да живеете в голям град, за да работите в голяма компания. Скъпо ли е образованието и труден ли е достъпът до него? Благодарение на онлайн курсовете – като тези, предлагани от Khan Academy – можете да учите много предмети онлайн. Здравеопазването е твърде скъпо, недостъпно и инвазивно (с ненужни изследвания)? ИИ ще помогне за всичко това.

Много от тези технически постижения са наистина шокиращи. Те със сигурност ще изместят голям брой работници, които са извличали приходи от предишни дефицитни стоки; но също така ще освободят ресурси, позволявайки на много хора да реализират по-целесъобразно съществуване от достъпното в момента посредством това, което покойният антрополог Дейвид Грейбър наричаше „bullshit jobs“.

В предишни моменти на несигурност, като например инфлационните 1970-те години, нормите на спестяване се повишаваха – донякъде парадоксално – тъй като инфлацията намаляваше съществуващите спестявания. Сега обаче нормите на спестяване, особено в САЩ, бързо спадат от пандемичните си върхове, като са под равнището от 2010 г. Дали тази тенденция е израз на доверие в бъдещето, или е сигнал за фатализъм?

С тази нова ера на технологични пробиви и нови възможности идва и необходимостта от нова пътна карта, която да направлява личните очаквания и поведение. Както винаги, историята предлага уроци. Винаги е имало преобразяващи личности, които са прекроявали обществените убеждения, като са действали по много по-различен начин от съвременните влиятелни личности като Тръмп.

Буда разрушава всички сложни свещенически йерархии с директно предизвикателство. Личности като Франциск от Асизи, Катерина от Сиена и Бернадет Субиру, всички те са проявявали мощен личен магнетизъм, подсилен от страданията им. Те се бунтуват срещу институцията и нейните ортодоксии. Те помагат на хората да видят възможността за смислени индивидуални действия. Те показват, а не разказват. В крайна сметка, но едва след като те са променили живота на голям брой хора, институциите на техните общества са реагирали, пише Харолд Джеймс.

Подобна последователност е обратна на тази на съвременния инфлуенсър, който се стреми единствено да маркетира подражание и производно поведение. Тръмп не е влиятелен по силата на някаква ценност, която представлява, а защото е хванал определена мода. Ефимерният характер на такова влияние е самата му същност.

Светците са били преобразяващи, защото са мислили и действали в по-дългосрочен – всъщност вечен – контекст. Те са избавяли от страха и недоверието, като са премахвали обсебеността от непосредствения момент. Съвременните теоретици на игрите биха признали ефективността на този подход в използването на повторението за преформулиране на перспективите. Трябва да възстановим способността си да виждаме отвъд краткосрочния план, ако искаме да излезем от днешната тиня на отчаянието.

 

 

 

 

 

 

Станете почитател на Класа