Европа, която отдавна разчита на руския природен газ, почти прекъсна зависимостта си от Кремъл за по-малко от две години. Неговият предпочитан заместител – газът от САЩ – се смята за изобилен, политически приемлив и е по-малко вероятно да възникнат прекъсвания, пише Bloomberg.
Но и тук рисковете растат с всеки изминал ден.
В петък Белият дом обяви поляризиращото решение да спре одобряването на нови разрешителни за износ на втечнен природен газ (LNG) на фона на негативната реакция на гласоподавателите, настроени към защита на климата. Паузата, която няма да засегне тези терминали, които вече са в процес на изграждане или в експлоатация, заплашва да забави или дори да спре някои от мащабните проекти, които се очаква да излязат на пазара към края на десетилетието и след това.
„Американският втечнен природен газ продължава да бъде крайъгълният камък на стратегията за диверсификация на доставките в Европа“, коментира Лесли Палти-Гузман, ръководител на отдел „Проучване и пазарно разузнаване“ в SynMax. Решението на президента на САЩ Джо Байдън изпраща истинско послание „по отношение на солидарността и надеждността на американските доставки в средносрочен до дългосрочен план. Това е особено важно в момент, когато доставките от Русия“ и други страни могат да „затънат в непредвидимост“.
Дори преди замразяването на разрешителните да разтърси купувачите по целия свят, бързо разрастващата се зависимост на Европа от американския LNG може да накара Брюксел да заложи на пауза. За много кратък период САЩ завоюваха значителен дял от газовите доставки за Европа, засенчвайки всички останали руски източници. Процъфтяващите американски доставки днес представляват около половината от вноса на LNG в региона, дял, който се очаква да нарасне още повече. Когато се има предвид и газът, доставян по тръбопроводи, САЩ стават вторият по големина доставчик на газ за блока след съседна Норвегия.Въпреки че САЩ са основен съюзник от Г-7 с ненадминато икономическо влияние и относителна политическа стабилност, прекомерната зависимост дори от приятелска нация носи рискове. Решението на Европа да замени руския газ с американски вместо да предпочете по-бързо въвеждане на възобновяеми източници означава, че нейната енергийна сигурност остава зависима от фактори, далеч извън контрола ѝ, като сезона на ураганите в Атлантическия океан или политическите игри във Вашингтон, окръг Колумбия.
Темпът на запълване на празнината от руския газ от страна на американските доставки се ускорява. Източник: Bloomberg
За да набавят горивото, което е от ключово значение за отоплението на домовете в Европа, генерирането на енергия и захранването на индустриите, търговците сега трябва да вземат предвид събитията, случващи се на хиляди километри разстояние. Прекъсвания в съоръженията на крайбрежието на Залива на САЩ или внезапни застудявания от Хюстън до Гуанджоу могат да преначертаят картата за печелившите сделки за една нощ.
„Зависимостта на Европа от американския LNG ще расте, освен ако руският газ отново не потече изобилно“, изтъква Ира Джоузеф, старши научен сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет. „Рискът е голяма промяна в политиката на САЩ в бъдеще“, добавя той.
Накратко, чрез размяната на доставчици на изкопаеми горива, Европа замени един потенциален недостатък с друг, оставяйки енергийната си система уязвима и изложена на рискове.
Намаляването на зависимостта на Европа от газа от Русия започна още преди инвазията на Владимир Путин в Украйна през 2022 г. Отношенията между страните се обтегнаха през 2014 г., когато Русия анексира района на Крим; напрежението допълнително ескалира през следващата година, тъй като държавният газов гигант „Газпром“ беше обвинен в злоупотреба с пазарно влияние от надзорния орган за конкуренцията на блока.
Месеци преди последното нахлуване на Русия в Украйна, Москва намали доставките по тръбопроводи и спря да предлага обеми на спот пазара за Европа, тактически ходове, според някои, имащи за цел да надуят цените и да ускорят одобрението на противоречивия газопровод „Северен поток 2“. Две седмици след като руските сили навлязоха в Украйна през февруари 2022 г., предизвиквайки паническо изкупуване на всички налични на световния пазар товари с LNG, ЕС изложи окончателен план за заместване на потоците от най-големия си доставчик.
Американският LNG беше естественият избор за запълване на празнината. Относителната географска близост означава спестявания за търговците, изпращащи американски товари в Европа вместо в Азия; заможният регион също има по-голяма покупателна способност, за да привлече скъпите пратки. Също така работи в полза на американския газ: неговите договори почти винаги са написани като „гъвкави дестинации“, което означава, че на търговците е разрешено да отклоняват танкери, ако е необходимо, когато цената е подходяща. Те дори могат да анулират пратки, ако търсенето внезапно се срине. Вносът на втечнен газ в ЕС нарасна с 60% през 2022 г., а изобилното гориво от дългогодишния политически съюзник на Европа има най-големият принос досега.
„Пътувах по целия свят, особено в Европа, и посланието, което винаги чувам, е: „Ура за американските производители на втечнен природен газ“, изтъква през октомври помощник-държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Джефри Паят на Северноамериканския газов форум във Вашингтон.
Тази динамика обаче може да се промени на фона на последните събития по темата в Белия дом. След като Русия нахлу в Украйна, администрацията на Байдън пое ангажимент към ЕС бързо да преразглежда заявленията за всякакви нови възможности за износ, посочва в петък Фред Хътчисън, президент и главен изпълнителен директор на LNG Allies.
Твърде рано е да се каже дали прегледът от САЩ ще принуди компании да оттеглят плановете си за постоянно; ако бъде преизбран, Байдън може отново да позволи на процеса да продължи, след като си осигури поста за още четири години.
„Това може да е пауза за политическите цели, за да се успокои базата на Байдън в навечерието на изборите. Или може да е по-дълго спиране на издаването на разрешителни, което намалява шансовете тези терминали да бъдат одобрени в по-дългосрочен план“, коментира газовият анализатор на Energy Aspects Дейвид Седуски. Ако вместо това републиканец, като Доналд Тръмп, спечели изборите, регулаторното прекъсване „почти със сигурност ще бъде отменено“ в началото на 2025 г., добавя той.
Но дори победата на Тръмп не би била сигурен знак, че така наречените „ молекули на свободата “ на страната ще продължат да текат към Европа. По време на престоя си в Белия дом Тръмп демонстрира желание да използва тактики на търговска война, за да прокара политиките си, особено срещу Китай, и няма гаранция, че ЕС ще остане настрана от мерника му. Дори ако забавянето на издаването на разрешителни в крайна сметка се окаже просто краткотраен проблем, това все още е оглушителен сигнал за събуждане за европейските купувачи, че американският газ не може да избегне политиката на САЩ.
Европейската комисия (ЕК) не е загрижена за нарастващата зависимост от американския втечнен газ, защото няма същите нива на политически рискове, както при Русия, изтъква високопоставен служител на ЕС, който не е упълномощен да говори публично.
САЩ са отговорни за близо половината доставки на втечнен газ за Европа през 2023 г. Източник: Bloomberg
Но други виждат потенциални предизвикателства в бъдеще. Нарастващата зависимост от американския газ създава „риск от концентрация“ за индустрията, казва Джонти Шепърд, вицепрезидент на глобалната търговия с LNG в BP Plc. „Индустрията като цяло ще трябва да се научи как да се справя с това“.
Все пак Европа не седи със скръстени ръце. Регионът започна да подписва някои по-дългосрочни договори за втечнен газ, включително сделки с Катар, които се простират до 2052 г. Мозамбик, Нигерия, Азербайджан и Норвегия също се насочват към доходоносния европейски пазар на газ, като помагат за диверсификация на доставките в Европа.
Но експертите предупреждават, че регионът остава твърде зависим от американския газ, като европейските компании започват да усещат осезаемите ефекти. Химическата промишленост на Германия, например, която генерира около 230 млрд. евро приходи от продажби миналата година, е затънала в дълбока рецесия, отчасти предизвикана от загубата на евтиния руски газ, ключова суровина за торове и източник на енергия за тежката промишленост.