Съвременна Русия не е Съветският съюз, но когато става дума за алгоритми на разпадане, те са много сходни

И двете държави, като се вземат предвид структурните им слабости, са слаби политически, икономически, културно и международно – в различни планове, на различни нива. И е невъзможно да се разрешат тези съществуващи противоречия без някои радикални промени. А ако не бъдат променени, рано или късно те ще доведат до евентуален колапс на самата система.

Именно това се случи в Съветския съюз. Искрата, която доведе до разпадането на Съветския съюз, беше перестройката на Горбачов. Критиците му са прави: той до голяма степен предизвика всичко онова, заради което системата изобщо се срина.

Путин играе същата роля. Той със сигурност не е реформатор, но започна тази изключително идиотска и братоубийствена война, която много лесно може да доведе до разпадането на Руската федерация.

Това не е автоматичен процес, той изисква определени стъпки.

Александър Мотил. Снимка: личен архив

На първо място, Путин ще трябва да се оттегли от властта по някакъв начин. Това е възможно, тъй като веднъж вече имаше опити за отстраняването му, имам предвид бунта на Евгений Пригожин. В същото време ще трябва да има борба за власт. А в такъв контекст, когато се води дива борба за власт сред постпутинските елити, е много лесно да се надяваме, че ще се стигне до смяна на режима, че ще избухне някаква сериозна дълбока криза. А при такива обстоятелства – по-нататъшна война, дълбока криза, икономически срив – е напълно възможно да се разпадне не само режимът, но дори и цялата федерация, по модела на Съветския съюз.

Трябва да осъзнаем, че това е възможно. Възможни са съвсем различни неща, но не само възможни – вероятността е сравнително голяма. Дали е 20 процента, 30 процента или 40 процента, не знам. По същия начин не знам и кога ще се случи. Но това, че съществува, тази вероятност, и че тя е относително висока, Западът би трябвало да го осъзнае.

Руският режим е слаб по своята същност

Евентуалният крах на Русия се дължи на противоречията, които съществуват в тази руска система. Не Украйна е причинила или причинява този колапс, не Западът, не Америка, не ЦРУ. А това означава, че всички тези тенденции, всички тези сили, това развитие се дължи на вътрешни фактори в самата руска икономика, в самата руска политика. А това означава, че Западът не може да повлияе на този възможен разпад. Той ще се случи или няма да се случи, независимо от това какво правим или не правим ние на Запад. Разбира се, ако Украйна победи, това ще ускори тази дезинтеграция. Това е само един от многото фактори, а всички останали са вътрешни за Русия.

Много хора в Америка казват, че трябва да спрем тази дезинтеграция, „тя е неудобна за нас, не е добра за нас, трябва да направим нещо, за да я спрем“. Разбирам защо го казват, но това са просто празни думи. Защото това не може да бъде променено. То или ще се случи, или няма да се случи, напълно независимо от това какво прави или не прави Западът.

Що се отнася до това какви сили движат срива, една възможност, за която различни хора вече говориха, е някаква сериозна украинска победа на бойното поле. През последните няколко месеца такава победа, разбира се, нямаше. Но имам предвид нещо като освобождаването на Харковска област, освобождаването на Киевска, Сумска, Черниговска област, освобождаването на поне половината от Херсонска област.

Ако Украйна успее да освободи цялата Херсонска област, Бердянск, напълно да унищожи Керченския мост – това ще бъде много по-лесно, защото няма да изисква война на бойното поле, може да се направи с ракети. С други думи, поражение, което е едновременно голямо и символично важно. То би могло да повлияе на отношението на руските елити към самия Путин. Ако едно символично важно поражение се случи видимо, то би могло да бъде онази искра, която да доведе до неговия упадък, а оттам и до упадъка на неговия режим.

Тези кумулативни негативни тенденции, засягащи руския режим, ще имат своето въздействие в продължение на месеци, години. Най-вероятно може би дори няколко години.

Руският режим е слаб по своята същност. Но както знаем от примера на различни други режими – независимо дали става въпрос за Иран или други – те използват насилие и могат да останат на власт за сравнително дълъг период от време. Това не означава завинаги, но все пак е относително дълго. Между другото, същото беше и със Съветския съюз, нали?

Путин е различен. Той може да се разболее утре. Както знаете, руският професор Валерий Соловей смята, че сега той се съхранява в някакъв хладилник във Валдай. Вярно ли е това или не е вярно? Самият факт, че има такива слухове; те отразяват реалността, че Путин вече не е човекът, който беше някога.

И това, между другото, е видно от публичните му речи. Той вече не говори с такъв авторитет. Той някак си започва да се смущава, да забравя. Той вече не е същият човек, вече не е хипермъжественият мачо, който някога управляваше Русия. Така че способността му да изпълнява ролята на лидер намалява с всеки изминал ден. И така се увеличава склонността му да прави сериозни грешки.

Ако тогава вземете предвид слабостта на системата, слабостта на Путин и тази война, която Русия не може да спечели, тогава е доста лесно да си представите, че той ще направи някаква грешка. Нещо ще се случи. Спомнете си как беше през 1989 г., когато румънският диктатор Чаушеску (тогава режимът му беше все още твърд) говореше публично, от публиката извикаха нещо и той моментално замръзна. И всичко това беше показано по телевизията. И тогава хората разбраха, че този режим и този лидер вече не са това, което бяха. И тогава започна някаква революция.

Същото нещо се случи и в други страни. През 1978 г. в Никарагуа имаше голямо земетресение. Същата година в Иран имаше пожар в киносалон, в който мисля, че загинаха 200-250 души. И двете искри предизвикаха известна съпротива. Те накараха хората да осъзнаят, че системата вече не е това, което беше, че е слаба, че е възможно да се бунтуваш. Какво ще се случи в РФ, не знаем. Но всичко това е напълно възможно.

Има и един такъв пример, който според мен е дори малко смешен. Фашисткият лидер на Португалия, той беше малко немощен и имаше публична реч, седна на един стол, столът се счупи, той падна и се нарани по някакъв начин. И това също беше такъв определящ момент. Не толкова за народа, колкото за елита. Те разбраха, че този човек вече не е лидерът, за какъвто постоянно се е представял.

А това тепърва ще се случи. Трябва да се случи. Това е просто „неизбежност“, така да се каже. Ще се случи и с Путин. Рано или късно ще се случи някакъв подобен пропуск и това ще бъде краят му. Не толкова сред самите руснаци, колкото сред елитите, които ще осъзнаят, че той вече не е човекът, който беше.

Що се отнася до информацията от професор Соловей. Аз лично съм склонен да мисля, че всеки слух за един лидер, който го поставя в хладилник в някакъв Валдай, сам по себе си подкопава доверието към него. Възможно е да приемам това просто въз основа на собствената си реакция или на тази на мои познати или колеги. Но когато чуем това, че той е мъртъв и лежи в някакъв хладилник, това просто го прави определено за смях.

Нека видим кой е прав. Соловей, който несъмнено има някакви връзки с ФСБ, който несъмнено работи за тях или поне с тях и в крайна сметка подкопава авторитета и легитимността на самия Путин. Дори и да е жив, това пак го прави някакъв вид посмешище. И за мен това е знак, че във ФСБ има елементи, които определено критикуват самия Путин.

И ако това е вярно, то тяхната активност или бездействие по време на този „пуч“ на Пригожин също е разбираема, защото те би трябвало да знаят, че се подготвя нещо подобно, а не са направили нищо. Просто са чакали и са гледали, наблюдавали са. Разбира се, от моя гледна точка това може да е оптимистичен вариант, но тук има известна логика. Ще видим чия логика тук е по-убедителна.