Последните провокации на Пхенян с военни учения целят да повлияят на предстоящите избори в Южна Корея, а освен това са израз на нарастващата увереност на режима на Ким във вътрешнополитически и въшнополитически план на фона на позиционирането на държавата в оста Русия - Китай - Северна Корея.

До сега случващото се на Корейския полуостров обикновено се възприемаше като самостоятелен казус. Но с оформянето на тази ос, не бива да изключваме вариант, при който може да има известна координация на ескалиране на напрежението в различни точки на света едновременно. Това мнение изрази в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria Владимир Шопов, политолог и анализатор.

„При провокациите става въпрос за системно нарушаване на двустранно споразумение, постигнато през 2018 година, което целеше намаляване на напрежението и регулиране на контактните погранични особено морски зони. При приемането на това споразумение имаше много надежди, че най-после ще се регулират и намалят конфликтните моменти. Това не се случва, обясни той. – Според южнокорейски източници от 2018 година до октомври 2023 Северна Корея има над 3 хиляди нарушения на договорките, а в края на ноември миналата година Северна Корея на практика се оттегли от това споразумение.

По думите му, от севернокорейска гледна точка вече няма обвързващ правен контекст, който да служи като ограничение за всички тези агресивни действия.

Според Шопов, с новите провокации целите на Пхенян са няколко, като по-непосредствената е свързана със задаващите се избори в Южна Корея през пролетта. „Много местни коментатори смятат, че това е опит на Пхенян да повдигне напрежението и евентуално да се подпомогне евентуална победа на левицата, която е доста по-компромисно настроена спрямо Пхенян. По отношение на САЩ сме малко отдалечени още от изборите и не съм сигурен, че това е моментно съображение за Пхенян“, коментира политологът.

Той потвърди, че втора по значимост е ситуацията с нарастващата увереност на режима, свързана с вътрешната консолидация на режима на Ким. „Северна Корея за почти три години беше почти плътно, херметически затворена и изолирана. Постепенно бяха отпуснати ограниченията. Лека-полека се възстановиха и търговските контакти с Китай. Това помогна на режима да консолидира своя контрол. Ким е доста по-уверен“, отбеляза Шопов и напомни, че расте външнополитическата увереност на режима с подобряването на отношенията с Русия. Той уточни, че Пхенян разчита освен на политическа подкрепа и признание на режима, на по-широка гама оръжия и нови технологии.

Политологът съобщи, че се засилва търговията между двете държави и трудовата миграция.

Каква е позицията на Китай и какъв е стратегическият интерес на страната към Северна Корея? Какво ни говорят корупционните скандали в Китай и застрашават ли те правителството? До къде можем да очакваме, че ще стигнат разследванията? Колко точно са дълбоки корените на корупцията в Китай? Ще успее ли антикорупционната кампания на Си Дзинпин да затвърди позициите на партията си?