Израелските сили и силите на Хизбула си обменят почти ежедневен огън през граничната зона, твърдят наблюдатели

Нанси Фарадж обядва със семейството си в дома си в село Бинт Джбейл в Южен Ливан, когато Израел бомбардира съседната къща, убивайки двама от нейните съседи.

В рамките на часове тя и семейството й бяха грабнали шепа вещи и се отправиха на северозапад към град Тир, на 50 мили (80 км) южно от Бейрут, където сега живеят в училище с няколкостотин други.

За 25-годишната Фарадж това е вторият път, когато е изместена от война с Израел. По време на конфликта през 2006 г., когато е на седем, тя бяга с майка си в Бейрут. Сега тя отново е изселена, този път със собствените си деца.

„Дойдохме тук преди три седмици. Дотогава бомбардировките бяха далеч от селото и се чувствахме относително сигурни. Но след като удариха къщата на моя съсед, решението беше незабавно.

„Чувстваме, че боевете се влошават“, добави тя, като каза, че семейството вече не иска да живее близо до границата.

За три месеца, според данни, публикувани миналата седмица от Международната организация по миграция, около 76 000 души са били прогонени от Южен Ливан.

Местните власти в Тир, красив морски град с древни руини, регистрират между 200 и 300 новоразселени хора всеки ден.

На кратко шофиране на юг по пътища, облицовани с цитрусови и палмови горички, превозните средства стават все по-оскъдни, с изключение на патрулиращите автомобили на Unifil, наблюдателската мисия на ООН.

В малкото градче Накура, на 1,5 мили от границата с Израел, купчина заплетени отломки е всичко, което е останало от къща, ударена при израелски удар миналата седмица. Околните домове и предприятия са без прозорци и осеяни с шрапнели.

Наблизо бръмчи израелски дрон. Това е напомняне за риска, който е станал почти постоянен на юг.

Шепата хора, които остават в Накура, са осезаемо разтревожени и не желаят да говорят или да бъдат идентифицирани.

В минимаркет до разрушената къща мъж разчиства съсипания си бизнес, чиято дограма е изпочупена. Той си тръгна, каза той, две минути преди удара, който уби братовчедите му.

The remains of buildings destroyed by strikes on Naqoura in southern Lebanon, close to the boundary with Israel. Photograph: AFP/Getty Images

Появява се млад мъж на мотопед и проверява документите на Guardian. Той си тръгва и след това се връща след няколко минути, предавайки съобщение от Хизбула, което моли репортерите да напуснат.

За три месеца насилието тук придоби собствена логика. Формалната ситуация е, че „прекратяването на военните действия“, определено от резолюция 1701 на ООН, която сложи край на войната от 2006 г., все още е в сила.

Въпреки това, което се случва на границата от 8 октомври, когато Хизбула започна това, което първоначално беше ограничена кампания на обстрел срещу Израел в подкрепа на войната на Хамас в Газа, няма обявяване на война и двусмислени сигнали от двете страни за техните намерения .

Реалността обаче е, че около 10 000 „траектории“ са били проследени през синята линия, разделяща двете страни – големи и малки боеприпаси, изстрелвани от двете страни в обмен, който е станал постоянен, според наблюдатели.

Тъй като географското разпространение на граничните боеве се разшири, се увеличи и размерът на използваните оръжия и нарастващото значение на целите.

Само през изминалата седмица Хизбула удари голяма израелска въздушна база в планината Мерон, докато Израел удари командни пунктове и – в деня на посещението на Guardian на юг – уби старши командир от елитните сили на Хизбула Радван.

„От края на войната през 2006 г. определено не сме виждали нещо подобно“, каза Кандис Ардиел, говорител на Unifil, чиято основна база е до Накура.

„Виждали сме отделни случаи на няколкодневно напрежение, но не сме виждали нищо толкова продължително и насилствено. Това е безпрецедентно. А войната от 2006 г. свърши за месец. Това се случва всеки ден в продължение на три месеца, дори ако засегнатата област е по-малка.

„Въпреки че и двете страни са дали сигнали, че не искат ескалация, но са подготвени за ескалация, ако това се случи, колкото по-дълго продължава това, толкова по-вероятно е ескалация.“

За тези, които са били прогонени от юга, много от тях земеделци, бъдещето на техните семейства е несигурно.

Мустафа Саид, който отглежда тютюн, напусна по-рано в конфликта от село Бейт Лиф.

„Къщата ни беше много близо до бомбардировка. Децата ми плачеха и не ядяха. След четири дни бомбардировки отидохме в друго село, откъдето е семейството на жена ми. Беше същото. Още бомбардировки. Тогава решихме да дойдем в Тир. Всички си тръгват. Къщата на брат ми и дъщеря ми са повредени.

„Не подкрепям Хамас“, добави той. „Ако израелците искат да убият Хамас, това е тяхна работа. Ако искат да се бият, не трябва да бъдем стреляни и бомбардирани. Това не е война в Ливан. Повечето ливанци не са доволни от ситуацията. Ние не искаме да сме част от това.

Той каза, че международната общност може да окаже натиск върху Израел и да спре конфликта. Той вярваше, че Ливан е засмукан, тъй като Израел се бореше да постигне целите си за война срещу Хамас в Газа.

„Никой не е победител във война. Пропуснах да засадя реколтата си. И наистина се притеснявам за децата си. Децата и от двете страни имат право на нормален живот и образование.

Дори в Тир той не се чувстваше в безопасност.

„Вчера израелски самолети прелетяха над града, издавайки звукови гърмежи и децата ми бяха наистина уплашени.“

Мортада Мана, мениджър за намаляване на риска от бедствия, работещ с вътрешно разселените хора в Тир, каза: „Нашата оценка е, че около 90% от хората в южните гранични села са напуснали.

„В нашия регион имаме над 22 000 разселени и само вчера направихме 286 нови регистрации.

„Мнозинството живеят със семейството и приятели или в празни апартаменти, които са дарени. Но с продължаването на конфликта става все по-зле за хората. Хората изпитват психологически и парични проблеми. Тези, които могат да си позволят да наемат, изчерпват парите си и видяхме хора, които са били изселени в Бейрут, сега се връщат в Тир, защото тук е по-лесно да се получи помощ“, каза той.

„Хората тук се страхуват, че атакуваният регион [се] разширява и се притесняват, че Тир [който беше силно обстрелван през 2006 г.] може да стане мишена.“

Източник: "Гардиан" ; превод: СТ