През първата година от войната в Украйна Владимир Путин няколко пъти заплаши Запада с ядрено оръжие. Въпреки че Киев убеди съюзниците, че това е блъф, шантажът проработи, както следва от книгата на главния международен кореспондент на The Wall Street Journal (WSJ) Ярослав Трофимов.

Съединените щати няколко пъти не посмяха да доставят на Украйна оръжия, които биха могли радикално да променят хода на конфликта, пише Трофимов, цитирайки украински и американски официални лица, военни и служители на разузнаването.

Ярослав Трофимов пише за WSJ от 1999 г. Започва работа в Украйна през януари 2022 г. Преди това отразява събития в Русия, Афганистан и Близкия изток. Автор на две книги, третата му книга „Враговете ни ще изчезнат: Руската инвазия и войната на Украйна за независимост“ се публикува в момента.

Изпращайки войски в Украйна, Путин предупреди Запада да не се намесва в конфликта и заплаши с непредвидими последици, ако не бъде чут. Заплашваше с ядрено оръжие дори в мирно време. През 2018 г. президентът заяви, че Русия е готова да го използва, макар и в съответствие с доктрината, в отговор на действията на потенциален агресор. „Агресорът трябва да знае: отмъщението е неизбежно, той така или иначе ще бъде унищожен“, каза Путин. „Ние като мъченици ще отидем на небето, а те просто ще умрат.“ Защото те дори няма да имат време да се покаят.

От първите дни на войната в Украйна основният приоритет на американската администрация беше да не се пресичат „червените линии“, очертани от Кремъл, и да не се провокира пряка конфронтация между Русия и НАТО, преди всичко ядрена, пише Трофимов. Съединените щати, знаейки за намерението на Русия да ликвидира физически Владимир Зеленски и вярвайки, че украинската армия няма да издържи дълго („Отчасти поради факта, че украинците не споделиха своите приготовления и планове с нас, а тези, които бяха споделени, бяха военни дезинформация” - каза по-късно висш служител на Пентагона на Трофимов), бяха предоставени само 90 противотанкови ракети Javelin.

Вашингтон и съюзниците му дълго време не доставяха тежки оръжия, а когато решиха, го направиха бавно. Поради това Киев не получи западни оръжия точно когато те можеха да изиграят решаваща роля в конфликта – през 2022 г., отбелязва Трофимов (откъси от книгата му публикува The Washington Post). Тогава руската армия е деморализирана, губи значителна част от подготвените за нахлуването войски и техника и отстъпва. Когато оръжията в необходимите количества започнаха да пристигат в Украйна, на втората година от войната, беше твърде късно: Русия се мобилизира, засили отбраната в окупираните територии и прехвърли икономиката на бойна основа.

През юли 2022 г. Трофимов се срещна със Зеленски. Той се ядоса на бавността на Вашингтон и нарече страховете си, свързани с ескалацията на конфликта, неоснователни. Русия вече е използвала всички видове оръжия в Украйна, освен ядрена бомба, какво друго може да направи, казаха украинците на американските си събеседници. Вашингтон обаче продължи да приема сериозно ядрените заплахи на Москва. Интересите на САЩ и Украйна се припокриват с 85%, но останалите 15% са „много важни“, обясни на Трофимов друг представител на Пентагона:

"Украинците вече се борят за съществуването си. Но Съединените щати имат специално задължение да избегнат ядрена война, която би сложила край на живота на планетата Земя завинаги."

През това лято украински, американски и британски военни разработиха планове за контранастъпление. Зеленски и главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни настояха за операция в Запорожка област, за да се стигне до Азовско море и да се прекъсне „сухопътният мост“ към Крим, който снабдява руската армия. Тогава тя имаше само около 100 000 войници, останали в Украйна. Залужни, според неговите помощници, е поискал от САЩ само 90 допълнителни гаубици и съответно количество боеприпаси.

Но американците смятат, че украинските въоръжени сили нямат достатъчно военнослужещи, обучени за такава мащабна операция, и настояват за освобождаването на Херсон.

Когато украинските войски изведнъж започнаха да освобождават Харковска област през септември 2022 г., Путин обяви мобилизация, организира фалшиви референдуми за включването на четири частично окупирани региона в Русия и отново предупреди, че ако териториалната й цялост бъде застрашена, той може да използва ядрено оръжие. „Това не е блъф“, каза той тогава.

Украинците не се поддадоха на провокацията и продължиха настъплението, след което освободиха Херсон. Във Вашингтон обаче страхът конфликтът да стане ядрен достигна своя връх, пише Трофимов. Според оценки на американското разузнаване Путин може да обмисли възможността за ядрен удар в три случая:

-голяма атака срещу самата Русия, особено с участието на НАТО;

-вероятността от загуба на Крим;

- победа за Украйна на бойното поле, която, според високопоставен служител на Пентагона, би "напълно победила руската армия, така че руската държава да се почувства застрашена от своето съществуване".

Съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан дори съобщи публично, че Вашингтон директно и частно е предупредил Москва за „катастрофалните последици от използването на ядрени оръжия в Украйна“.

В края на ноември контранастъплението на украинските въоръжени сили започна да се изчерпва, включително поради липсата на нови доставки на артилерийски снаряди и отказа на САЩ и техните съюзници да предоставят западни танкове и бронирани машини, пише Трофимов . Междувременно новият командир на украинската група генерал Сергей Суровикин започва изграждането на отбранителни укрепления и 300 000 мобилизирани руснаци се присъединяват към окупационната армия.

През 2023 г. Украйна, като част от ново контранастъпление, вече с подкрепата на западни технологии, не успя да преодолее съпротивата на руските части.

Източник: moscowtimes.ru; превод: СТ