Определящият политически проблем на 2024 г. ще бъде върховенството на самото политическо. Ще успеем ли да утвърдим противоположните си интереси в урните или един пресилен, истеричен истаблишмънт ще успее да задуши истинското политическо състезание в името на "цивилизоваността", "нормите" и (най-извратеното) "демокрацията"?
Независимо дали се идентифицират с левицата, десницата или центъра, американците, които ценят нашите традиции, трябва да се надяват втората алтернатива да не се осъществи.
Но нещата изглеждат по-зле от зле - опасно.
Последният зловещ знак дойде благодарение на държавния секретар на Мейн, Шена Белоус, която миналата седмица се зае да премахне Доналд Тръмп от избирателните списъци за изборния цикъл през 2024 г. Нейният ход последва решението на Върховния съд на Колорадо с малко мнозинство да изхвърли 45-ия президент от бюлетините в "Стогодишния щат". Както Белоус, така и юристите от Колорадо се позоваха на раздел 3 от 14-ата поправка на Конституцията, забраняващ на американски служители, които участват във "въстание", да бъдат избирани. Въпреки това, както отбелязват дори много либерални учени, не е ясно дали Тръмп се брои за "офицер" на Съединените щати по смисъла на раздела и досега нито един съд не го е признал за виновен във въстание.
Това не означава, че поведението на Тръмп след изборите през 2020 г. е достойно за възхищение. Надали. Отказът му да признае загубата си дълго време след като резултатът стана ясен и особено някои негови изявления по отношение на Джорджия ме накараха да се почувствам зле. Не бих приел априори, че той е невинен по всички 91 обвинения, които се разглеждат срещу него в юрисдикциите в цялата страна. Ако тези обвинения бяха повдигнати във вакуум, извън контекста на историята, бих бил склонен да обмисля възможността Тръмп да представлява заплаха за нашите институции, каквато се случва веднъж на век, и следователно необходимостта да му се попречи да спечели изборна длъжност отново.
Но всъщност ние не съществуваме във вакуум извън историята и контекста. Факт е, че 91 обвинения и стремежът да бъде изхвърлен Тръмп от избирателните списъци са кулминация на по-дългогодишни усилия да се отмени резултатът от изборите през 2016 г. с подмолни средства - и в крайна сметка да се превърнат популистки бунтове като този на Тръмп в дело на системата на наказателното правосъдие, а не на политическо състезание. Всъщност точно тези усилия имам предвид, когато казвам, че през 2024 г. на карта е поставена самата възможност за демократична политика.
Повечето от елементите на проекта отдавна са забравени. Имаше, разбира се, досието "Стийл" с всичките му ужасяващи (и фалшиви) твърдения за московски записи, които безотговорната анти-Тръмп преса съобщи като евангелска истина. Имаше и фалшивото твърдение, че някогашният адвокат на Тръмп Майкъл Коен е посетил Прага, за да получи инструкции от своите ръководители от КГБ. Също толкова невярно беше и твърдението, че Тръмп е подбудил Коен да лъжесвидетелства пред Конгреса. А след това се появи и чудовищният комплекс от лъжи, известен като "Русиягейт", в който фигури от естаблишмънта лъгаха, че кампанията на Тръмп е била в заговор с Кремъл дълго след като специалният съветник Робърт Мюлер беше сложил край на тези твърдения. Помним и първия процес по импийчмънт, основан на слаби твърдения за телефонен разговор между Тръмп и украинския президент.
В светлината на всичко това заключенията на журито тук или дори на Върховния съд там не би трябвало да са от значение за онези от нас, които искат да запазят върховенството на политиката. За половината от американските избиратели ще бъде просто невъзможно да приемат, че съдебните преследвания и пускането на бюлетини са нещо друго, освен продължение на стратегията на истаблишмънта за юридическа борба срещу Тръмп, която беше стартирана след избирането му през 2016 г.
Разбира се, напълно възможно е Тръмп да е едновременно жертва на правораздавателната дейност на истаблишмънта и закононарушител, но единственият начин да се разплетат тези въпроси е да се гласува. Предпочитаната от истаблишмънта стратегия рискува да вкара нацията в конституционна криза и още по-лошо - криза на легитимността в мащаб, невиждан от основаването на страната. Двайсет и четвърта година е напът да се превърне в безпрецедентен annus horribilis ("ужасна година" бел.ред.) в развоя на историята на американската република. Бог да ни е на помощ.
Автор: Сохраб Ахмари, the americanconservative.com; превод: С. Т.
