Нацията иска от международния съд да издаде временни мерки, нареждащи прекратяване на огъня; Израел описва случая като „кръвна клевета“

Южна Африка започна дело срещу Израел в Международния съд на ООН (ICJ), обвинявайки държавата в извършване на геноцид във военната си кампания в Газа.

Израел отговори на обвиненията "с отвращение", като нарече случая на Южна Африка "кръвна клевета" и призова МС да го отхвърли.

Разрешаването на всеки случай в МС вероятно ще отнеме години, но Южна Африка призова съдът да се свика през следващите няколко дни, за да издаде „временни мерки“, призоваващи за прекратяване на огъня. През март 2022 г. МС нареди на Русия да спре офанзивата си в Украйна, заповед, която трябваше да бъде правно обвързваща, но Москва така или иначе я игнорира. Всяко подобно решение обаче вероятно ще повлияе значително на международното обществено мнение.

Израелски войник заема позиция в ивицата Газа на фона на продължаващия конфликт между Израел и Хамас. Снимка: IDF/Ройтерс

Южна Африка започна дело срещу Израел в Международния съд на ООН (ICJ), обвинявайки държавата в извършване на геноцид във военната си кампания в Газа.

Израел отговори на обвиненията "с отвращение", като нарече случая на Южна Африка "кръвна клевета" и призова МС да го отхвърли.

Разрешаването на всеки случай в МС вероятно ще отнеме години, но Южна Африка призова съдът да се свика през следващите няколко дни, за да издаде „временни мерки“, призоваващи за прекратяване на огъня. През март 2022 г. МС нареди на Русия да спре офанзивата си в Украйна, заповед, която трябваше да бъде правно обвързваща, но Москва така или иначе я игнорира. Всяко подобно решение обаче вероятно ще повлияе значително на международното обществено мнение.

„Действията и бездействията на Израел, от които се оплаква Южна Африка, са геноцидни по характер, защото имат за цел да доведат до унищожаването на значителна част от палестинската национална, расова и етническа група“, се казва в южноафриканското заявление за започване на производство.

„В този случай са необходими временни мерки за защита срещу по-нататъшни, сериозни и непоправими вреди на правата на палестинския народ съгласно Конвенцията за геноцида, които продължават да се нарушават безнаказано.“

Член IX от Конвенцията за геноцида позволява на всяка държава, страна по конвенцията, да заведе дело срещу друга пред Международния съд, дори и да няма пряка връзка с въпросния конфликт. Миналата година съдът постанови, че Гамбия може да предяви иск за геноцид срещу Мианмар. Съдът също така постанови по дело между Хърватия и Сърбия, че лишаването на хора от храна, подслон, медицински грижи и други средства за препитание представлява геноцид.

„Приема се, че намерението за геноцид е най-трудният елемент за доказване, но израелците, които отговарят за преследването на този конфликт, направиха множество изявления, които лесно доказват необходимото намерение за „унищожаване изцяло или частично“ на палестинското население в Газа,“ каза Сюзън Акрам, директор на международната клиника по правата на човека в Бостънския университет.

Като примери Акрам посочи споменаването на израелския министър на отбраната Йоав Галант за палестинците в Газа като за „човешки животни“ и последвалото изявление на генерал-майор от израелската армия Гасан Алиан, че: „Хората трябва да се третират като такива. Няма да има електричество и вода [в Газа], ще има само разрушение. Искаше ада, ще го получиш.”

Ива Вукушич, асистент по международна история в университета в Утрехт, каза: „С над 21 000 загинали в Газа, [южноафриканците] вярват, че е време да оставим съд да разгледа какво се случва. Конвенцията за геноцида им позволява да направят това, защото държавите в световен мащаб нямат много места, където да „отидат“ в подобни ситуации, особено след като Съветът за сигурност е толкова поляризиран и нефункциониращ.“

Южноафриканският президент Сирил Рамафоса с Мулана Абудул Халик Али от Съвета на обединените улами на Южна Африка на пресконференция. Снимка: Roberta Ciuccio/AFP/Getty Images

Международният наказателен съд (МНС) вече разследва възможни военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени както от Хамас, така и от Израел. Докато МНС може да преследва отделни лица, МС е арена за решаване на конфликти между държави.

„Временните мерки на МС са правно обвързващи, но изпълнимостта винаги е проблемът“, каза Виктор Катан, асистент по международно публично право в университета в Нотингам. „В крайна сметка правоприлагането винаги се връща към политическите органи на ООН и те са парализирани. Но все пак е символично и предполагам, че е неудобно Израел да бъде изправен пред иск за геноцид, като се има предвид неговата история.

Лиор Хаят, говорителят на външното министерство на Израел, бързо отхвърли случая на Южна Африка в социалните медии.

„Израел отхвърля с отвращение кървавата клевета, разпространявана от Южна Африка в молбата си до международния съд“, каза Хаят в X, бивш Twitter. „Искът на Южна Африка няма нито фактическа, нито правна основа и представлява презряно и презрително използване на съда.“

„Южна Африка си сътрудничи с терористична организация, която призовава за унищожаването на държавата Израел“, добави той, имайки предвид Хамас, чието клане на стотици израелски цивилни на 7 октомври предизвика войната в Газа.

„Смятам, че е справедливо да се каже, че много държави сега използват обжалвания пред Международния съд като част от битките си за контрол на глобалните наративи около войни и кризи“, каза Ричард Гоуън, директор на ООН в Международната кризисна група. „Обръщането към съда и използването на думата „геноцид“ е мощен начин за формиране на международни дебати за конфликт. Но е забележително, че съдът за съжаление не успя да спре насилието в Мианмар или Украйна. Съществува риск МС да се превърне в още една платформа за публични дипломатически спорове и обиди по подобие на Общото събрание на ООН.

Източник: Guardian, превод: С. Т.