При втори мандат Доналд Тръмп вероятно ще назначи лоялни хора на ключови позиции в Пентагона, Държавния департамент и ЦРУ, предани основно на него, което ще му позволи по-голяма свобода, отколкото по време на първото му президентство, да провежда изолационистките си политики и хрумвания, споделят близо 20 настоящи и бивши помощници и дипломати в обширен анализ на института „Томпсън Ройтерс“.

Резултатът би позволил на Тръмп да предприеме радикални промени в позицията на САЩ по различни въпроси – от войната в Украйна до търговията с Китай, както и във федералните институции, които осъществяват – а понякога и ограничават – външната политика, казват сътрудниците и дипломатите.

По време на мандата си 2017-2021 г. Тръмп се бореше да наложи понякога импулсивната си и непостоянна визия на институциите за национална сигурност на САЩ.

Той често изразяваше разочарованието си от висшите служители, които бавно се справяха, отлагаха или го разубеждаваха за някои от плановете му. Бившият министър на отбраната Марк Еспър споделя в мемоарите си, че два пъти е повдигал възражения срещу предложението на Тръмп за ракетни удари по наркокартелите в Мексико, най-големия търговски партньор на САЩ. Бившият президент не е коментирал това.

„Президентът Тръмп осъзна, че персоналът е политика“, казва Робърт О’Брайън, четвъртият и последен съветник на Тръмп по националната сигурност. „В началото на неговата администрация имаше много хора, които се интересуваха от прилагането на собствената си политика, а не от политиката на президента.“

Наличието на повече лоялни сътрудници ще позволи на Тръмп да постигне по-бързо и по-ефективно своите външнополитически приоритети, отколкото успяваше при предишното си управление, казват настоящите и бившите сътрудници.

Сред предложенията си по време на предизборната кампания тази година Тръмп заяви, че ще задейства американски специални сили срещу мексиканските картели – нещо, което едва ли ще получи благословията на мексиканското правителство.

Ако отново се върне на власт, Тръмп няма да се бави дълго и ще намали помощта за отбрана за Европа и ще свие още повече икономическите връзки с Китай, казаха помощниците.

О’Брайън, който остава един от главните външнополитически съветници на Тръмп и редовно разговаря с него, заяви, че налагането на търговски мита на страните от НАТО, ако те не изпълняват ангажиментите си да изразходват поне 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, вероятно ще бъде сред политиките, които ще бъдат обсъждани по време на втория мандат на Тръмп.

От кампанията на Тръмп отказаха коментар за тази статия.

За разлика от периода преди избирането му през 2016 г., Тръмп е създал стабилна група от хора, с които разговаря редовно и които имат значителен опит във външната политика и личното му доверие, твърдят четирима души, които общуват с него.

Сред тези съветници са Джон Ратклиф, последният директор на Националното разузнаване при Тръмп, бившият посланик на САЩ в Германия Ричард Гренел и Каш Пател, бивш служител на Тръмп, който е заемал няколко длъжности в разузнаването и отбранителната общност.

Никой от тези хора не отговори на молбите за интервю.

Въпреки че конкретните идеи на тези неофициални съветници се различават в известна степен, повечето от тях са гласовити защитници на Тръмп, откакто той напусна поста си, и изразяват опасения, че Америка плаща твърде много за подкрепата както на НАТО, така и на Украйна.

ВАРИАНТ „ДЕН НА СТРАШНИЯ СЪД“

Тръмп има убедителна преднина в надпреварата за президентската номинация на републиканците. Ако той стане кандидат на републиканците и след това победи президента от демократите Джо Байдън през ноември следващата година, светът вероятно ще види един много по-уверен Тръмп, по-наясно с това как да упражнява властта както у дома, така и в чужбина, казват настоящи и бивши сътрудници.

Тази перспектива кара чуждестранните столици да търсят информация за това как би изглеждал един втори мандат на Тръмп. Самият Тръмп не дава много сведения за това каква външна политика ще води следващия път, освен общи твърдения като прекратяване на войната в Украйна за 24 часа.

Осем европейски дипломати, интервюирани от Ройтерс, твърдят, че има съмнения дали Тръмп ще спази ангажимента на Вашингтон да защитава съюзниците от НАТО и остри опасения, че ще прекрати помощта за Украйна в условията на войната ѝ с Русия.

Един северноевропейски дипломат във Вашингтон, който говори при условие за анонимност поради чувствителността на въпроса, заяви, че той и колегите му са продължили да разговарят с помощниците на Тръмп дори след като бившият президент е напуснал Белия дом през 2021 г.

„Оттам ни казват: „Не бяхме подготвени (да управляваме) и следващия път трябва да е различно“, каза дипломатът. „Когато влязоха в Овалния кабинет през 2017 г., те нямаха никаква представа какво, по дяволите, да правят с него. Но това няма да се повтори.“

Дипломатът, чиято страна е член на НАТО, и още един дипломат във Вашингтон заявяват, че техните мисии са описали в дипломатически телеграми до родните си столици възможен „вариант Ден на Страшния съд“.

При този хипотетичен сценарий, една от многобройните следизборни хипотези, които тези дипломати казват, че са описали в телеграмите, Тръмп изпълнява обещанията си да ликвидира елементи на бюрокрацията и да преследва политическите си врагове до такава степен, че американската система за контрол и равновесие да бъде отслабена.

„Трябва да обясните на столицата си. ‘Нещата могат да вървят доста добре: САЩ продължават да се реабилитират’ (ако Байдън бъде преизбран)“, казва дипломатът, описвайки възгледа на мисията си за американската политика. „След това имате Тръмп, един лек вариант: повторение на първия му мандат с някои агресивни нотки. А после имате и варианта на Деня на Страшния съд.“

ОТСТЪПЛЕНИЕ ОТ ГЛОБАЛИЗМА

Майкъл Малрой, заместник-помощник-секретар по отбраната за Близкия изток при Тръмп, казва, че бившият президент вероятно ще назначи лица, които се придържат към изолационистката му запазена марка във външната политика и е малко вероятно да се конфронтират с него.

Всички президенти на САЩ имат право да излъчват политически назначения на най-висшите длъжности във федералната бюрокрация, включително в Държавния департамент, Пентагона и ЦРУ.

„Смятам, че това ще се основава преди всичко на лоялност към президента Тръмп“, казва Мълрой, „твърда вяра в типа външна политика, в която той вярва, която е много по-фокусирана върху Съединените щати, много по-малко върху един вид глобалистка (политика)“.

През първия си мандат Тръмп влезе в конфликт със собствените си назначения в Пентагона по редица въпроси – от забраната за транссексуални членове на службата, която той подкрепи, до решението му от 2018 г. да изтегли американските войски от Сирия.

Когато първият му министър на отбраната Джим Матис подаде оставка през 2018 г., бившият четиризвезден генерал заяви, че има значителни различия в политиката с Тръмп. Макар че Матис не ги изложи изрично, в писмото си за оставка той подчерта необходимостта от поддържане на желязна връзка с НАТО и други съюзници, като същевременно държи враговете, като Русия, на една ръка разстояние.

Ед Макмюлън, бившият посланик на Тръмп в Швейцария, а сега събиращ средства за кампанията, който поддържа контакти с бившия президент, подчерта, че повечето служители на дипломатическата служба, които познава, са служили вярно на президента.

Но, според него, Тръмп е наясно с необходимостта да избягва избора на нелоялни или непокорни служители за висши външнополитически постове през втория мандат.

„Президентът много добре осъзнава, че компетентността и лоялността са от решаващо значение за успеха на (следващата) администрация“, казва той.

Извън най-висшия кръг съветници на Тръмп, потенциалната администрация на Тръмп планира да отстрани действащите лица на по-ниски нива в общността за национална сигурност, които се възприемат като “ нелоялни“, според Agenda47, официалния политически сайт на кампанията му.

Подобна стъпка не би имала голям прецедент в Съединените щати, където има непартийна бюрокрация, служеща на всяка администрация, която е на власт.

Тръмп заяви, че планира да възстанови заповедта, която издаде през последните месеци на първия си мандат и която така и не беше приложена изцяло, и която ще му позволи по-лесно да уволнява държавни служители.

В един малко известен документ, публикуван в Agenda47 по-рано тази година, Тръмп заяви, че ще създаде „Комисия за истината и помирението“, която наред с другите си функции ще публикува документи, свързани със злоупотреби с власт от страна на „дълбоката държава“. Той ще създаде и отделен „одитиращ“ орган, предназначен да следи събирането на разузнавателна информация в реално време.

„Държавният департамент, Пентагонът и националната сигурност ще бъдат много различни места до края на моята администрация“, заяви Тръмп в политически видеоклип по-рано тази година.

ОТКАЗ ОТ НАТО? НОВА ТЪРГОВСКА ВОЙНА

По време на втория си мандат Тръмп обеща да прекрати статута на Китай на най-облагодетелствана търговска нация – положение, което по принцип намалява търговските бариери между държавите – и да накара европейците да увеличат разходите си за отбрана.

За европейските дипломати във Вашингтон, които се опитват да се подготвят, от особено значение е дали Тръмп ще продължи жизненоважната подкрепа на САЩ за Украйна във войната ѝ с Русия, както и дали ще продължи да се ангажира с НАТО.

„Има слухове, че той иска да изведе САЩ от НАТО или да се оттегли от Европа, разбира се, това звучи тревожно, но … не сме в паника“, каза дипломат от една от балтийските държави.

Въпреки притесненията за бъдещето на НАТО, няколко дипломати, интервюирани за тази статия, твърдят, че натискът от страна на Тръмп по време на първия му мандат е довел до увеличаване на разходите за отбрана.

Джон Болтън, третият съветник по националната сигурност на Тръмп, който оттогава се превърна в яростен критик на бившия президент, заявява пред Ройтерс, че вярва, че Тръмп ще се оттегли от НАТО.

Подобно решение би било разтърсващо за европейските държави, които зависят от колективната гаранция за сигурност на Алианса в продължение на почти 75 години.

Трима други бивши служители от администрацията на Тръмп, двама от които все още поддържат контакти с него, омаловажиха тази възможност, като единият от тях заяви, че вероятно няма да си струва вътрешнополитическия отзвук.

Поне един дипломат във Вашингтон, финландският посланик Микко Хаутала, е разговарял директно с Тръмп повече от веднъж, според двама души, запознати с тези контакти, за които първи съобщи „Ню Йорк Таймс“.

Тези разговори са били съсредоточени върху процеса на присъединяване на Финландия към НАТО. Хаутала е искал да се увери, че Тръмп разполага с точна информация за това какво Финландия внася в Алианса и какви са ползите за САЩ от присъединяването ѝ, казва един от хората.