Тъй като републиканците в Конгреса продължават да блокират последния пакет от американски помощи за Украйна, Белият дом е наясно с потенциалните последици.
„(Руският президент Владимир) Путин разчита на това, че САЩ няма да успеят да предоставят помощ за Украйна“, предупреди тази седмица президентът на САЩ Джо Байдън по време на посещението на украинския си колега Володимир Зеленски във Вашингтон. „Трябва да докажем, че той греши.“ От своя страна украинският лагер ясно заяви какво би означавала загубата на американската подкрепа: без парите Украйна рискува да загуби войната, коментира Нихил Кумар в „Месинджър“.
Пресконференция на Зеленски и Байдън. Снимка: АП/БТА
Значението на американската помощ е очевидно. Откакто Путин започна войната в края на февруари 2022 г., САЩ са най-щедрият поддръжник на Украйна с голяма разлика – досега са похарчили около 78 млрд. долара за конфликта, според данни, събрани от Килския институт, германски мозъчен тръст. Германия се нарежда на второ място с подкрепа от около 23 млрд. долара – или по-малко от една трета от тази на САЩ. Други държави не се доближават до нея. И така, какво може да направи Украйна, ако помощта от САЩ продължава да бъде блокирана от борбите в Конгреса? С други думи, какъв е план Б на Зеленски за войната?
От Европа – „голяма подкрепа“
Част от отговора на този въпрос дойде в четвъртък, когато Европейският съюз одобри започването на официални преговори за членство с Украйна – голям тласък и демонстрация на подкрепа за Киев, дори когато той се бори да получи допълнителна помощ от Съединените щати. Друг отговор дойде под формата на следващата спирка на Зеленски след Вашингтон тази седмица: необявено посещение в Норвегия, която заедно с Швеция, Дания, Финландия и Исландия е предоставила около 12 млрд. долара военна и икономическа помощ на Украйна от началото на войната.
С други думи, сега украинците ще търсят пари и оръжия навсякъде, където могат да ги намерят. Скандинавските страни са богати и от самото начало са силни поддръжници на украинската съпротива. В сряда те обещаха да подкрепят Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“, като повториха формулировката, използвана от самия Байдън. Норвегия обяви собствения си принос – отпускане на средства от петгодишен пакет от граждански и военни мерки в подкрепа на Украйна на стойност 6,8 млрд. долара.
След това последва одобрението на преговорите за членство в ЕС на специална двудневна среща на върха на европейските лидери в Брюксел, към която Зеленски се обърна чрез видеовръзка. Пътната карта на ЕС от години е на първо място в списъка с желанията на Украйна; тя носи икономически ползи, а също така осигурява голяма символична победа, като сигнализира на Русия, че Украйна все още има пълната подкрепа на европейските си съюзници.
Друга награда за Украйна все още се обсъжда на срещите в Брюксел: пакет от около 55 млрд. долара европейска икономическа помощ за Украйна през следващите четири години и допълнително финансиране – вероятно в размер на около 5 млрд. долара, според докладите – за оръжия и боеприпаси.
Пакетът за икономическа помощ е от решаващо значение за Украйна, за да може правителството ѝ да функционира по време на конфликта, и ще бъде предназначен за неща от първа необходимост, като например заплати за държавните служители в условията на продължаваща война. До късно в четвъртък лидерите на ЕС не бяха одобрили нито един от двата пакета за помощ, въпреки че имаше големи надежди, че те ще го направят в петък.
Нова стратегия
Забавянето и недостигът на средства също така водят до преосмисляне на самата война в Украйна. Досега украинските командири се фокусираха почти изцяло върху атакуването на руските позиции – агресивен подход, който отблъсна руснаците в първите месеци на войната, но се провали по време на контраофанзивата това лято. През цялото време Украйна се опитваше да отвоюва територии и да постигне гръмки успехи, които биха могли да помогнат за укрепване на международната подкрепа за нейната съпротивителна кампания.
Но както съобщи „Месинджър“ миналата седмица, самите украински официални лица признаха неуспехите на контраофанзивата, а намаляването на парите и оръжията от САЩ само ще влоши нещата. Ето защо сега се съобщава, че САЩ настояват Украйна да възприеме по-консервативен подход, насочен към стратегията „задържай и изгради“ – т.е. да задържи контролираната територия, докато се опитва да възстанови доставките и живата сила, според „Ню Йорк Таймс“.
В края на краищата, заявиха представители на САЩ, Украйна „не е необходимо да си върне всички близо 20 процента от територията на страната, които е загубила, за да спечели войната“. Междувременно, казаха служителите, фокусът трябва да бъде върху по-малки символични победи – например атаки с дронове на територията на Русия или удари и саботажни операции срещу военноморски съоръжения в окупирания от Русия Крим. Тези атаки се оказаха успешни от гледна точка на нанасянето на щети на руски военни активи, както и като сигнал към света, че украинските военни постигат напредък.
Докато Украйна обмисля промени в стратегията си, а Конгресът задържа американската помощ, две неща са ясни: Русия няма да промени мнението си за войната, а отслабването на американската подкрепа е добре дошла новина в Кремъл. Докато лидерите на Европейския съюз се събираха в Брюксел, Владимир Путин произнесе годишното си обръщение към нацията – четиричасова реч, в която даде да се разбере, че той и страната му няма да спрат войната, докато Москва не постигне „целите си“.
„Нека се върнем към тези цели: те не са се променили“, каза руският лидер. „Ще ви припомня за какво говорихме тогава: денацификацията на Украйна, нейната демилитаризация, неутралният ѝ статут.“ Това изявление – и военната мощ, която стои зад него – е още една тревожна новина за Украйна.
