Гардиан, редакционна
Преди година Володимир Зеленски пристигна във Вашингтон не просто като уважаван лидер на една смела нация, но и като световна звезда. Обръщението му към Конгреса беше посрещнато с бурни възгласи. Докато се завръща за трето пътуване вчера, той се стреми да спечели ключови законодатели и обществеността, след като републиканските сенатори блокираха помощ от 106 милиарда долара, предимно за Украйна, а също и за Израел. Те обвързаха разходите с имиграционните мерки на САЩ. Администрацията предупреди, че финансирането може да свърши до края на годината. Киев също се опитва да получи подкрепа от другия си основен съюзник, ЕС. В разговори тази седмица Виктор Орбан, унгарският министър-председател, заплашва да наложи вето на подкрепа от 50 милиарда евро и да блокира напредъка по присъединяването.
Провалът на контранастъплението на Украйна удари морала у дома и ентусиазма за каузата в чужбина. Миналия месец главнокомандващият Валерий Залужний призна безизходицата и предупреди, че „най-вероятно няма да има дълбок и красив пробив". Сега, повече от всякога, това е война на изтощение. Думите на генерал Залужни демонстрираха не само разочарование, но и нарастващи доказателства за търкания между политически и военни лидери. САЩ също така по-открито обсъждат различията, предимно по военните тактики, но също и по въпроси като корупцията.
Независимо дали разделенията са се увеличили или не, има повече желание за излъчването им. В скорошна статия в Time близък сътрудник се оплака от президента: „Той се самозалъгва... Ние не печелим." На фона на изтощението и унинието обикновените украинци също започват да поставят под съмнение упорития му оптимизъм. Ген. Залужни се разглежда като потенциален бъдещ политически съперник на г-н Зеленски; друг, Виталий Кличко, кметът на Киев, твърди, че „Украйна се плъзга към авторитаризъм". Политиката вече не е замразена от конфликта. И все пак мърморенето не бива да се преувеличава. Има малък апетит за избори в Украйна или за търсене на прекратяване на огъня.
Въпреки цялата високопарна реторика, чута през 2022 г., и въпреки че хората бяха искрено развълнувани от представянето на г-н Зеленски и смелостта – и успеха – на украинците в отвръщането на удара, международната подкрепа никога не е била главно алтруистична подкрепа за една героична нация. Идеали укрепиха обществената подкрепа и насърчиха страните да поемат разходите за подкрепата на Киев, но споделените ценности съществуваха заедно с твърдото признаване на споделените интереси. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен беше прав, когато отбеляза, че „Русия няма да спре в Украйна".
Русия в момента няма интерес от прекратяване на огъня. Петролните санкции на Запада вече не работят. Владимир Путин с нетърпение очаква – и вероятно работи за – второ президентство на Тръмп, докато се наслаждава на съществуващите признаци на „умора от Украйна". Той може да събере персонал чрез мобилизация – въпреки че може да има известна цена, ако не успее да постигне победи, които да покаже за още много руски смъртни случаи.
Реалността е, че ентусиазмът от 2022 г. никога нямаше да се поддържа безкрайно. Войната източва не само ресурси, но и дух. Едно по-реалистично признаване на вероятната продължителност и цената на тази война, както и потенциалния набор от резултати, винаги е било неизбежно. Това не трябва да означава изоставяне на Киев. Украинците трябва да решат дали и кога е време за преговори. В момента Украйна има нужда от помощ и от започване на преговори за присъединяване към ЕС. Преди година г-н Зеленски каза на Конгреса: „Вашите пари не са благотворителност. Това е инвестиция в... глобалната сигурност и демокрация." Каквото и друго да се е променило, това съобщение остава.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед