Роуина Мейсън
Следващите избори се очертават да бъдат най-неравностойните от 60 години насам, благодарение на нарастващата разлика в избирателната активност въз основа на възраст, доход, класа, собственост на жилище и етническа принадлежност, установи ново проучване.
Институтът за изследване на публичната политика (IPPR), лявоцентристки мозъчен тръст, установи, че разликата в избирателната активност между социалните групи е била незначителна през 60-те години на миналия век, но е нараснала до 2010 г. до 18 процентни пункта между най-добре печелещите – които са по-вероятно да гласуват – и долната част.
Разликата се увеличава до 23 пункта между собствениците на жилища – които са по-склонни да гласуват – и наемателите, както и разликата от 15 пункта между завършилите и тези, които не са учили в университет. Има 28 точки между тези на 61 и повече години, които са по-склонни да гласуват от 18-24-годишните.
IPPR установи, че девет на всеки 10 души в горната трета от разпределението на доходите са гласували на последните две общи избори, в сравнение със само седем на всеки 10 от долната трета. Най-долната трета от печелещите е около три пъти по-склонна да каже, че не си струва да гласува, отколкото горната трета, като наемателите също са повече от два пъти по-склонни от собствениците на жилища да кажат същото.
Проучването също установи, че един на всеки трима висшисти е контактувал директно с политик, в сравнение с един на всеки седем души без дипломи.
Проучването не разглежда дали консерваторите или лейбъристите се възползват най-много от разликата в избирателната активност, въпреки че по-възрастните избиратели са по-склонни да изберат торите, отколкото лейбъристите.
Д-р Парт Пател, старши научен сътрудник в IPPR, каза, че едно от последствията е, че правителствената политика е по-настроена към нуждите на по-възрастните, по-добре материално и тези с по-високо ниво на образование. „Има реални различия в това кой постига своето в нашата демокрация. Политиката е по-отзивчива към предпочитанията на богатите, отколкото на по-лошите и хората знаят това – но изглежда, че това е сляпо петно за повечето политици", каза той.
„Без значение кой е на власт, нашата демократична машина се нуждае от пренастройване. Ако хората искат отново да бъдат автори на собствения си живот и да се чувстват сигурни, те трябва да усетят влиянието си в начинанието за колективно вземане на решения, което е демокрацията".
Пател също така каза, че огромното влияние на по-заможните е един от начините да се обясни пъзелът на нарастващото неравенство в демокрацията в Обединеното кралство, тъй като групите с по-ниски доходи подкрепят повече преразпределението.
IPPR казва, че проблемите се усложняват от концентрацията на партийно членство, политически дарители и кариерни политици сред хора, които са заможни и имат по-високи нива на образование. Броят на депутатите, влизащи в парламента от работнически работни места, е намалял два пъти по-бързо от дела на обществеността, работещ на подобни работни места. Само 7% от депутатите могат да се считат за работеща класа в сравнение с 34% от възрастните в трудоспособна възраст, според оценки на IPPR.
В проучването се казва „Обединеното кралство рискува да навлезе в примка на обреченост, в която политиката става все по-малко отзивчива към гражданите, което на свой ред подклажда популизма и допълнително подкопава вярата в демокрацията". За да се противопостави на това, то препоръчва нова вълна от конституционна реформа за разширяване на властта и влиянието в Обединеното кралство, ако жизненият стандарт и очакваната продължителност на живота отново започнат да се подобряват навсякъде.
Други държави повишиха избирателната активност на изборите с мерки като задължително гласуване, автоматична регистрация на избирателите, гласуване през уикенда и мобилни избирателни секции.
Въпреки това, конституционната реформа отдавна е принизена като приоритет в Обединеното кралство поради трудността да се прокарат промени през Камарата на общините и лордовете. Коалиционното правителство на торите и либералните демократи проведе референдум за промяна на системата за гласуване през 2011 г., който не получи одобрение за никаква промяна, като същевременно се отказа от плановете си за реформиране на Камарата на лордовете.
Лейбъристката партия на Кийр Стармър заяви, че иска да замени Камарата на лордовете, но не се очаква това да бъде непосредствен приоритет, с по-малки стъпки за намаляване на нейния размер и промяна на нейния състав. Партията не подкрепя промяната на системата за гласуване, но подкрепя целите на комисията Гордън Браун за прехвърляне на власт, богатство и възможности в цялата страна.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед