Всички, които подкрепят Украйна, смятат, че тази война не е локален конфликт, а голяма конвенционална война, която ще повлияе на съдбата на Западна Европа и на света като цяло

Tимъти Снайдър (1969) е известен американски историк, професор в Йейлския университет в Ню Хейвън. Изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста. Автор на книгите „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин”, „Черна земя: Холокостът като история и предупреждение”, „За тиранията”, „Пътят към несвободата”. Книгите и статиите му са преведени на 33 езика. Гостувал е като лектор и в България. Резюмираме голямото му ново интервю пред украинското издание New Voice.

Свободното общество зависи до голяма степен от познаването на историята. Всеки път, когато демокрацията се проваля, това се дължи на мит за миналото. Този мит винаги се състои в това, че е имало една група, която е била невинна и не е направила нищо лошо, а след това всички останали отвън са дошли и са направили лоши неща. И това звучи като някаква приказка или легенда, но това е същата история, която разказва Путин, която разказва Тръмп, която разказват словашките и холандските популисти. Става дума за това, че има народ, който сякаш няма история, а вместо история винаги има негодувание. Той има усещането, че преди всичко е било перфектно, а сега всичко е лошо и някой друг е виновен. И такава история е възможна само когато наистина няма историческо разбиране или когато правителството, както в Русия, поема контрола над всичко и разказва в учебната програма по история много проста история за жертвите, но такива прости истории са фалшиви.

Историята винаги ви учи, че нещата не са толкова прости, че който и да е вашият народ, той е смесица от различни причини и следствия, от други народи. Че вашият народ е бил изправен пред избор и не винаги изборът му е бил най-добрият или етичен. Историята също така помага на хората да се идентифицират с другите, защото ако нямаш история и имаш само митове, изглежда, че винаги си прав, а другата страна винаги греши. Ако изучаваш историята правилно, можеш да се идентифицираш с хора, които не са те, в периоди, които не са твоите периоди, и мисля, че това също променя политиката към по-добро.

Може да имаш либерална демокрация, както в Европа, но да не помниш какви са били предпоставките за нея, как са се разпаднали европейските империи. Да имаш либерално общество без история и да мислиш, че няма алтернативи на твоята демокрация, не означава да мислиш исторически. Можеш да мислиш, че няма алтернативи, само ако наистина вярваш, че цялата сложност на миналото по някакъв магически начин се свежда до една-единствена възможност. И, знаете ли, имало е и други исторически времена, когато хората са мислили по този начин, и винаги са грешали.

Ако мислите, че няма алтернативи на сегашната ви история, вие всъщност каните тези алтернативи, защото не ги разпознавате, наивни сте по отношение на тях. Гледайки на Русия с очите на либерален демократ, ще си помислите, че руснаците са точно като вас, просто им трябват повече пари, повече търговия и ще станат по-рационални – това е проблемът, нали? Това е голямото европейско неразбиране на режима на Путин, а корените на това неразбиране са в загубата на собственото им историческо мислене.

Основното ми послание към европейците остава да помогнат на украинците да победят, дори ако САЩ се оттеглят от процеса. В Европа се проведе сериозен дебат и ако погледнете състоянието на европейския елит, както и на общественото мнение за Украйна през 2023 г., то е много различно от това, което беше през 2021 г. Разликата е, че, от една страна, има признание, че Украйна съществува, като цяло положителна асоциация с украинците и осъзнаване, че най-важните институции в Европа – НАТО, Европейският съюз – трябва да се ангажират с Украйна по някакъв начин, да разберат перспективите за членство на Украйна – това е много драматична промяна. Европейската комисия никога не е имала толкова директна политика спрямо Украйна, както сега.

Но що се отнася до Европа, повечето от въпросите сега са за европейците, а не за украинците, и факт е, че това е свързано с този вид психологическа зависимост на Европа от американците. Ако нещо се обърка, виновни са американците, а ако има проблем, американците трябва да го решат. Това формира специфично напрежение в европейските общества, тяхната позиция спрямо САЩ е: „Не ви харесваме много, но от друга страна, сега имаме нужда да решите проблемите ни“.

Що се отнася до Украйна, най-много се притеснявам, че победата на Тръмп може да се превърне в своеобразно оправдание, при което европейците да кажат: „Знаете ли, Тръмп може да спечели, така че как да ви помогнем без американците? Ние се отказваме.“

Искам само да ви напомня, че европейците имат огромно икономическо предимство пред Русия. Те би трябвало да могат да спечелят. Би трябвало да са в състояние да спечелят тази война или да помогнат на Украйна да спечели тази война без американците и те трябва да са подготвени за тази възможност, а не да гледат на Тръмп като на някакво извинение.

Към днешна дата германците всъщност са най-близо до това да кажат, знаете ли, ние ще имаме последователна политика, независимо от това какво прави Америка.

Всички, които подкрепят Украйна, смятат, че тази война не е локален конфликт, а голяма конвенционална война, която ще повлияе на съдбата на Западна Европа и на света като цяло. И мисля, че много хора, които не подкрепят Украйна, също вярват в това, но искат Русия да победи. Така че хората вярват в това и го разбират много добре. Но ако тяхната геополитика е проруска или прокитайска, това означава, че те са осъзнали, че трябва да се противопоставят на Украйна. Тази вяра води до увереност на страните. Но и в Съединените щати сега имаме сравнително ново явление – хора, които не просто са неутрални или безразлични, а които всъщност искат Путин да победи и се опитват, опитват се да спрат помощта за Украйна.

Съюзниците на Украйна винаги ще бъдат непредсказуеми и вътрешната политика винаги ще бъде по-важна за тях от външната. Мисля, че украинците трябва да се опитат да получат колкото се може повече, да се опитат да направят колкото се може повече през следващата година. И, очевидно, украинците не трябва да застават на страната на този или онзи политически кандидат. Украинците очевидно трябва да са наясно, че сред кандидатите на републиканците има номинирани, които имат други възгледи за това да ви помогнат, имам предвид, особено Ники Хейли. Украинците трябва да се опитват да говорят с европейците, а именно: ако Тръмп спечели, ние ще продължим да се движим и имаме нужда от вашата помощ, за да продължим да се движим.

Проблемът е по-голям, ако Тръмп спечели. Тогава САЩ ще бъдат напълно обсебени от себе си и собственото си оцеляване за периода след това. Искам да кажа, че политиката, която той обяви, включва прочистване на цялото федерално правителство и замяната му с лоялисти, което означава, че нашето правителство няма да работи. И, знаете ли, той обяви, че иска да използва Закона за въстанието още в първия ден на своето президентство, което означава да узакони използването на американската армия на американска земя срещу, както той открито казва, собствените си политически опоненти. Така че, знаете ли, ако той се опита да направи нещо подобно, не е задължително да успее, но това ще означава, че американската енергия ще бъде насочена към Америка.

Аз съм един от тези, които вярват, че тази война в Украйна ще бъде определящата война на 21-ви век по отношение на сигналите, добродетелите, психологията, резултатите от войната, които обсъждаме. Тази война ме разкри като консервативен военен историк в смисъл, че войните, в крайна сметка, са политически и те приключват, когато една политическа система почувства натиск и не може повече да продължава и губи. Но начинът за това е свързан с доста прости неща, той е свързан с територията. Така че според мен Украйна оказва натиск върху руската политическа система да направи необходимото, за да спечели в съвсем традиционен смисъл, а именно да разруши Кримския мост и до голяма степен да отстрани Черноморския флот от военните действия. А след това украинците трябва да си върнат териториите на юг. Това са нещата, които трябва да се случат, за да приключи войната.

Вярвам, че можехте да спечелите тази война през есента на 2022 г., ако мислехме за победа и ако ви бяхме предоставили това, от което се нуждаете. Мисля, че през септември 2022 г. войната вероятно щеше да може да приключи. Но много малко американци или европейци мислеха за победа в този момент. Те дори не мислеха за нея, камо ли да доставят това, което трябваше да бъде доставено. Чувствам се много възмутен от това. И след това отговорът, разбира се, зависи от това колко помощ получавате от чужбина сега. Много е трудно да се предвиди, защото не само САЩ имат своите проблеми с Тръмп, но и страните в Европа имат своите проблеми с популистите.

Руската политическа система също изпитва трудности. И, знаете ли, във военно отношение те също имат проблеми. Например, изчерпаха се демографските групи, които могат да изпратят в бойни действия. Виждаме всички тези загуби, които те сега се опитват да компенсират.

Ако погледнете назад към историята на войните, често става въпрос за това да продължиш да се сражаваш, когато изглежда, че всички са срещу теб, и не обръщаш внимание на факта, че се води борба и срещу другата страна. Не искам да ви давам фалшива надежда, всичко това може да не продължи много дълго. Но аз вярвам, че руската система може да бъде разбита.