През ноември 2022 г. Сдружение „Надежда за нас“ от България започна изпълнението на трансграничния проект „Trans Green Inspiration” в партньорство със сдружение „Природна перспектива“ от Северна Македония.
Проектът е финансиран от Европейската комисия по програма Еразъм+ КД2. Основната цел е създаване и прилагане на иновативен и устойчив модел за обучение на млади хора в социално предприемачество и развитие на зелени бизнес идеи за опазване на околната среда.
През летния сезон двете сдружения планират да проведат обучения за младежи в България и Северна Македония в екологичните центрове на двете сдружения – в с. Буново, община Кюстендил и с. Стар Истевник, Община Делчево в Северна Македония . С помощта на бизнес обучители и ментори участниците ще разработят идеи за социални бизнеси с екологична насоченост като изминат пътя от идеята до бизнес планирането, от мечтата – до реализацията в устойчив бизнес. Обучаемите ще придобият и практически „зелени“ умения за изграждане на оранжерии, компостери, поливни системи, екологични тоалетни и душове.
Социалното предприятие е вид бизнес модел, който е основно фокусиран върху адресирането на социални проблеми, с решаването на които нито бизнесът, нито държавата се занимават или пък не са успели да разрешат. Социалните предприятия се опитват да постигнат комбинация от най-добрите характеристики на НПО и традиционните бизнеси.
За разлика от стандартните бизнеси, които приоритизират финансовата печалба, социалните предприятия търсят баланс между финансова устойчивост и постигане на цели, насочени към социално или екологично въздействие. Зеленото социално предприемачество комбинира двата аспекта.
Мисията е водеща: Основната мисия на социалното предприятие е да решава социални проблеми и да отговаря на потребностите на общността. Това може да включва преодоляване на бедността, предоставяне на образование, подобряване на здравето чрез дейности, които адресират и екологични проблеми като: замърсяване на околната среда, климатични промени, рециклиране на отпадъци, обезлесяване и загуба на биологични видове, прилагане на био-устойчиви земеделски практики и други .
Финансова устойчивост: въпреки, че социалното предприятие е насочено към социални проблеми, то функционира като бизнес, генерирайки приходи чрез своите дейности. Тези приходи обикновено се реинвестират обратно в бизнеса или общността, за да подпомогнат социалната му мисия.
Балансиране на печалбата и целта: Въпреки че печалбата не е основна мотивация, успешното социално предприятие трябва да е финансово жизнеспособно, за да поддържа своята дейност и да продължава да оказва социално въздействие
Иновативни решения: Много социални предприятия прилагат иновативни стратегии, услуги или продукти за адресиране на сложни социални проблеми. Те често запълват празнини, където правителствените услуги или частният бизнес не могат ефективно да отговорят на нуждите на общността.
Включване на общността: Социалните предприятия често взаимодействат с общностите, които обслужват, като включват местните заинтересовани страни в процеса на вземане на решения и гарантират, че техните инициативи отразяват нуждите и ценностите на общността.
Измерване на въздействието: Социалните предприятия редовно измерват и докладват за социалното въздействие, което оказват. Тази отчетност ги отличава от традиционните бизнеси и неправителствените организации.
През 2016 г. сдружение „Надежда за нас“ основа свое малко социално предприятие за производство на био-козметика, в което осигури няколко работни места за девойки от ДДРЛГ „Олга Скобелева“, както и майки в неравностойно положение на пазара на труда. През 2018 г. организацията спечели грант за подпомагане на развитието на своя проект по програмата за Социално предприемачество, финансирана от Социалния Фонд на ЕС и МТСП.
С проекта „Trans Green Inspiration” двете партниращи организации ще обменят опит и добри практики в сферата на социалното предприемачество и ще ги предадат на младежи от България и Северна Македония.
Проектът е финансиран от Европейския Съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз и Националната агенция на програма Еразъм + в България и не носят отговорност за тях.
