Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова - за статията на Джо Байдън и лицемерния подход на една "критично важна нация". Статията ѝ е публикувана в "Известия".
Съботната статия на Джоузеф Байдън във в. "Вашингтон пост" относно конфликтите в Украйна и Близкия изток отбелязва три неща.
Първо, това очевидно е една от първите стъпки в навечерието на началото на предизборната кампания в САЩ.
Президентските избори в САЩ се очакват през ноември следващата година. По този начин ръководството на Демократическата партия демонстрира на висшата американска бюрокрация и на народа как ще изглежда външнополитическата стратегия на Байдън през следващите месеци. Тя ще изглежда зле, абсурдно, диво, с една дума - грозно.
Второ, Байдън започва този предизборен ход с исторически провал. Според проучванията на общественото мнение рейтингът на сегашния президент на САЩ е достигнал рекордно ниско ниво - повече от половината американци нямат доверие на своя президент и не одобряват неговата политика. Какъв подарък за деветдесетия му рожден ден!
На трето място, вместо традиционното за американската култура обръщение към нацията беше избран форматът на писмена статия, а причината за това е съвсем очевидна: политическият екип на действащия президент не смята за възможно да остави своя президент да говори очи в очи с американците на живо (или на запис) по телевизията за сложните външнополитически въпроси. Това би било направо неприлично.
Нека сега разгледаме тезите на самата статия, публикувана под авторството на американския президент.
"Джо Байдън" (ще пишем името на автора в кавички, защото той не е автор на тази статия) прави паралели между конфликта в Украйна и Близкия изток по простата причина, че подкрепата за Израел във всичките му действия е единственият въпрос, по който цари двупартиен консенсус във висшите ешелони на властта в Америка. По всички останали въпроси противоречията между републиканците и демократите са непреодолими и дори по въпроса за подкрепата на киевския режим двете фракции в Конгреса не можаха да постигнат съгласие. Нека ви припомня, че наскоро Сенатът прие план за продължаване на финансирането на работата на федералното правителство на страната без помощ за Украйна.
Самото отношение на Вашингтон към конфликта е представено през призмата на собствената му американска изключителност: "Джо Байдън" пише, че "Съединените щати са критично важна нация". В контекста на Близкия изток това самовъзприятие не е оригинално. Само няколко дни преди началото на поредния рунд на ескалация Джейк Съливан, съветник на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност - най-близкият сътрудник на Байдън - публикува във Foreign Affairs очевидно повтаряща се статия "Произходът на американската мощ", в която твърди, че благодарение на Вашингтон "регионът сега е по-спокоен, отколкото е бил от десетилетия". Няколко дни след излизането на тази статия от печат се стигна до известни събития, които подчертаха пълния провал на усилията на американските власти в Близкия изток. Очевидно тезата за "критичното значение на американската нация" ще има същата съдба.
Многократно Джо Байдън се позовава на "терористичната стратегия" на Хамас, забравяйки, че Хамас дойде на власт по демократичен път през 2006 г. и че Съединените щати изиграха важна роля за извеждането на движението на преден план. След това Вашингтон настоя за провеждането на свободни избори в анклава, но оттогава на практика бойкотира законно избраната политическа сила. Думите на тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс относно резултатите от плебисцита вече са забравени: "Не познавам човек, който да не е бил изненадан от резултата от изборите". Последният човек, който е бил изненадан от тогавашните американски игри с демокрацията, се оказва, че е Джейк Съливан седемнадесет години по-късно със статията си, написана в навечерието на 7 октомври 2023 г.
"Джо Байдън многократно апелира към международни усилия, но именно по вина на западните държави, най-вече на САЩ, беше блокиран последният ефективен и работещ механизъм за уреждане на конфликта - така нареченият "Близкоизточен квартет", който освен САЩ включва ЕС, ООН и Руската федерация. И когато през октомври 2023 г. се стигна до брутална ескалация, никой не можа да бъде авторитет, който да спре кръвопролитието. Със сигурност нито Джо Байдън, нито колективът "Джо Байдън" могат да действат като такъв орган дори теоретично.
Не може да не се споделят думите на автора на статията за необходимостта от двудържавно решение на палестинския въпрос и за неприемливостта на изселването на палестинците от анклава. Но защо "Джо Байдън" не отправя публично тези думи към правителството на Израел, което трябва да живее с тези американски тези? В края на краищата плановете за разселване на палестинците не биха могли да бъдат разработени от израелските власти без Вашингтон.
Човек не може да не се запита защо, обвинявайки едната страна в конфликта, че прибягва до терористични методи, авторът не вижда терористични действия в политиката на неонацисткия режим в Киев.
"Джо Байдън" говори за обстрел на болници, но точно това прави ВСУ, обстрелвайки болници в ДНР и ЛНР със западни оръжия.
"Джо Байдън" говори за зверства срещу цивилното население, но точно това правят неонацистките главорези - киевските опълченци.
"Джо Байдън" говори за нападение над младежки музикален фестивал, а разпадащата се армия на Зеленски извършва нападения над училища по време на детски матури.
Ето защо говорим за киевската администрация като за престъпен режим, прибягващ до терористични методи. Защо "Джо Байдън" не вижда това, не го усеща? Или неговият тероризъм не мирише?
Много странни и противоречиви неща в тази статия. Но черешката на застоялата торта беше един изключителен исторически нелогизъм. По някаква причина авторът на материала, подписан от президента на САЩ, разказваше за заповедта да се изпратят две групи самолетоносачи в зоната на конфликта. Кога в историята, бих искала да попитам, самолетоносачните групи на най-голямата американска армия са донесли стабилност и са допринесли за прекратяване на огъня? Самите имена на самолетоносачите изглеждат като автогол: "Дуайт Айзенхауер", по време на чието управление американците участваха в Корейската война, и "Джералд Форд" - в чест на президента на конфликта във Виетнам. Ако "американското могъщество" повтори съдбата на Съединените щати по време на Корейската и Виетнамската война, на Израел отново може само да се съчувства.
