Амелия Джентълмен
Глобално движение за търсене на репарации за робството беше изковано по време на среща на върха в Гана тази седмица, като Африканският съюз си партнира с карибските страни, за да формира „Обединен фронт, който да убеди европейските нации да платят за историческите масови престъпления".
Партньорството между 55-членния Африкански съюз и Карибската общност на 20 държави (Caricom) ще има за цел да засили натиска върху бившите робовладелски нации да се включат в движението за репарации. Делегатите също обявиха създаването на глобален фонд, базиран в Африка, целящ да ускори кампанията.
Проект на прокламация, разпространен в края на четиридневната конференция, не уточнява каква форма трябва да приемат репарациите, но заяви „Африканският съюз ще проучи опциите за съдебни спорове и ще работи с Обединените нации, за да оцени дали актовете на поробване срещу африканци представляват сериозни нарушения на правата на човека по времето, когато са били извършени". Очаква се финализираната версия на документа Прокламацията от Акра, да бъде публикувана този уикенд.
Откривайки конференцията, президентът на Гана Нана Акуфо-Адо каза: „Целият период на робство означава, че нашият прогрес, икономически, културен и психологически, беше задушен. Има хиляди истории за семейства, които са били разкъсани. Не можете да определите количествено ефектите от такива трагедии, но те трябва да бъдат признати. Целият континент Африка заслужава официално извинение от европейските нации, участващи в търговията с роби. Никаква сума пари не може да възстанови щетите, причинени от трансатлантическата търговия с роби и нейните последици. Но със сигурност това е въпрос, пред който светът трябва да се изправи и който повече не може да пренебрегва", каза той.
Карла Барнет, генерален секретар на Caricom, каза пред конференцията: „Ние сме във важна повратна точка в глобалното движение за репаративно правосъдие. Изключително важно да се говори с един глас, за да се придвижи призивът за репарации".
Британското външно министерство каза, че „служител е присъствал на конференцията като част от стандартния дипломатически ангажимент, но правителството на Обединеното кралство остава съпротивително на концепцията за репарации".
Попитан по-рано тази година от депутата от Лейбъристката партия Бел Рибейро-Ади „дали ще предложи пълно и смислено извинение за ролята на страната ни в робството и колониализма и ще се ангажира с репаративно правосъдие", британският министър-председател Риши Сунак отговори „не", добавяйки „Въпреки че е важно да имаме приобщаващо и толерантно общество, опитът да отменим нашата история не е правилният път напред и не е нещо, върху което ще съсредоточим енергията си".
Неговият подход се споделя от новия външен министър Дейвид Камерън, който пътува до Ямайка, когато беше министър-председател през 2015 г., и призна „Робството е отвратително във всичките му форми, но се надявам да можем да продължим напред от това болезнено наследство"
Напредък е постигнат и другаде. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер наскоро изрази „срам" за колониалните зверства, нанесени от страната му на Танзания, а през 2021 г. Германия официално призна извършването на геноцид по време на окупацията на Намибия и обяви финансова помощ на стойност над £940 милиона. Миналата година холандският министър-председател Марк Рюте поднесе официално извинение от името на холандската държава за историческата роля на Холандия в търговията с роби, която той призна за престъпление срещу човечеството.
По време на пътуване до Найроби миналия месец крал Чарлз призна „отвратителните и неоправдани актове на насилие, извършени срещу кенийците по време на тяхната борба за независимост". Той обаче не се извини официално.
Делегатите казаха, че се чувстват подкрепени от доказателства за нарастваща готовност да приемат необходимостта от изплащане на репарации – цитирайки обещанието на университета в Глазгоу да плати 20 милиона паунда, за да изкупи историческите си връзки с трансатлантическата търговия с роби, обещанието на Англиканската църква за 100 милиона паунда за „разглеждане на грешки в миналото", след като беше установено, че инвестиционният й портфейл има исторически връзки с транспортирането на поробени хора, както и новото движение „Наследници на робството", създадено от потомци на някои от най-богатите поробители на Великобритания, което подкрепя призива за репаративно правосъдие.
Планът от 10 точки на Caricom за възстановително правосъдие изисква пълно официално извинение, анулиране на дълга и бившите колониални сили да инвестират в здравните и образователните системи на страните. Неотдавнашният доклад на Brattle, поръчан от Университета на Западните Индии, изчисли, че Обединеното кралство дължи £18,8 трилиона компенсация на карибските острови за стотици години експлоатация.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед