Саймън Дженкинс
Прав ти път. Суела Брейвърман никога не е трябвало да бъде министър на вътрешните работи. Тя беше назначена от Лиз Тръс и след това от Риши Сунак по две лоши причини. Едната беше в замяна на нейната подкрепа на техните лидерски кампании. Другата беше да има десен глас в кабинета. Брейвърман е уволнена не за оказване на натиск върху висш полицейски началник да отмени протест. Тя е вбесила Сунак, като е написала вестникарска статия за това. Така не се управлява държавата.
Няма нищо необичайно в това един министър-председател да се стреми да балансира партийните фракции в кабинета. Но тестът не трябва да бъде лоялност, а годност за работа. Борис Джонсън пренебрегна това през 2019 г., когато освободи от кабинета способни министри от управлението на Тереза Мей и ги замени с второстепенни. Сунак не успя да поправи тази грешка и беше наказан за това.
Правителство с напълно сигурно мнозинство е във вечна криза главно поради лошото качество на висшите си членове, разкрити в неудобни подробности от разследването на Covid. С възможните изключения на Майкъл Гоув и Джеймс Клевърли, Сунак избра второ- и треторазряден отбор. Оттогава кълца и сменя. Министри като Грант Шапс са заемали четири поста в кабинета за малко повече от година.
Говори се, че са необходими две години, преди министрите да могат ефективно да управляват службите си. Дотогава техните служби ги управляват. Но зависи дали им е позволено да го направят. Брейвърман илюстрира колко немощна е сегашната държавна служба в способността да съветва и, ако е необходимо, да обуздае непокорния новодошъл. Глупост е да се вярва, че служителите са там, за да правят каквото им се каже. Те представляват законността и опита в правителството и необходимостта от координация на Уайтхол. В момента министерства като правосъдието, здравеопазването, транспорта и жилищното строителство изглеждат непрекъснато пренатоварени и предразположени към инциденти. Нищо не е по-вредно за държавното ведомство от постоянната смяна на министър. При сегашната партия на торите това се превърна в болест.
Сунак е честен и трудолюбив министър-председател, но му липсват смущаващо разумни съвети. Малко вероятно е той да има още повече от още една година на Даунинг Стрийт и има право да се моли тя да е спокойна. Той даде Министерството на вътрешните работи в ръцете на Клевърли и върна Дейвид Камерън на поста – поне той има силата на опита. Но когато единствената фигура, подходяща за министър на външните работи, не беше член на нито една камара на парламента, тогава знаете, че торите са в дълбока беда. (Сега Камерън ще влезе в Камарата на лордовете като доживотен пер.)
Консервативната партия се самоопределяше преди всичко като клуб. Нейните лидери знаеха, че могат да разчитат на приятелство, лоялност и добро поведение, особено на служба. Сегашната партия е доста различна. Това е група от индивидуалисти и самотници. Със сигурност не е клуб. Сега може да се разчита на тях за едно нещо: да превърнат премиерството на Сунак в ожесточена първична кампания за неговото наследяване.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед