Саймън Тисдал
Всеки, който се чуди какъв би бил животът в свят от 21-ви век, воден от Китай, не трябва да търси повече от егоистичния, двуличен подход на Пекин към войната Израел-Хамас.
Твърдейки, че е неутрален и справедлив, президентът Си Дзинпин подкрепя прекратяването на огъня. Въпреки това той отказва да осъди Хамас за зверствата му от 7 октомври и критикува Израел. Той знае, че прекратяването на огъня би било от полза за Хамас, но също така, че е приятно за тълпата в страните от глобалния юг.
Това, което наистина интересува Си, е как безмилостното нападение на Израел срещу Газа кара неговия съюзник на САЩ да изглежда слаб и виновен по асоциация в очите на света, като същевременно разделя западните демокрации, отчуждава арабските държави и дискредитира международния, основан на правила ред, който той се надява да замени.
Приоритетът на Си не е спасяването на цивилни животи. Не е за свободна Палестина, сигурен Израел или траен мир. Всичко е как да използва кризата, за да постигне глобален възход на Китай.
„Позицията на Си за Газа е идентична с позицията му за Украйна. Там също Пекин заяви принципен неутралитет и дори стартира мирна мисия, като в същото време задълбочи връзките с Русия и нейния президент Владимир Путин. Пекин се стреми да използва и двете кризи, за да подкопае САЩ и да насърчи собственото си глобално лидерство" пише анализаторът Майкъл Шуман.
Преди да избухне войната, Китай активно бракониерства на американската почва в Близкия изток. През април той предложи да посредничи в сделка между Израел и Палестина, след което почете президента на Палестина Махмуд Абас в Пекин. Последва успешно китайско посредничество между Иран и Саудитска Арабия. Но от 7 октомври Си се отпусна, правейки малко, за да помогне, и търсейки предимство.
Докато президентът на САЩ Джо Байдън, европейските лидери и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се втурнаха в региона, Си и външният му министър останаха настрана. Приносът на Китай към дебатите в ООН за прекратяване на огъня е насочен основно към изолиране на Вашингтон. Очаквайте повече от същото, когато председателства съвета по сигурността този месец.
Си изглежда тясно се координира с Путин в съответствие с техния пакт за „приятелство без ограничения". Русия също се възползва от безредиците на Запада около войната, шумно твърдейки за двойни стандарти, че САЩ жалят цивилните жертви в Украйна, но ги толерират в Палестина.
Русия също твърди, че е неутрална. Въпреки това посрещна високопоставена делегация на Хамас в Москва миналия месец. Уж разговорите са били за заложници. Посещението даде незаслужен тласък на Хамас, чиито грандиозни терористични актове унищожиха всяка легитимност, за която някога е претендирала. Групата заяви, че „високо оценява позицията на Путин и усилията на руската дипломация".
Русия е съюзник на Иран, благодетелят на Хамас. Иран доставя оръжия на Хамас, на Хизбула в Ливан и на Русия за употреба в Украйна. За Москва ужасът в Леванта е добре дошло разсейване от това катастрофално блато.
Това, което десничарите наричат „новата ос на злото" – Китай, Русия и Иран – превръща битката за Газа в онлайн световна война, използвайки държавни медии и платформи за социални мрежи, за да подкрепят Хамас и да очернят Израел и САЩ.
Настоящият западен консенсус, че Си, въпреки належащите вътрешни икономически проблеми, няма да предприеме действия по отношение на Тайван, докато САЩ са заети с Израел и Украйна, изглежда малко самодоволно. Ако е точен, може просто да се дължи на факта, че китайската армия все още не е готова да организира подобна операция. Потенциалът за случайни нарочни сблъсъци остава огромен, особено над горещи точки в Южнокитайско море.
В малко съобщаван демарш в края на миналия месец, предизвикан от морските провокации на Китай около спорен риф на островите Спратли, Байдън предупреди Си, че ако нападне Филипините, САЩ ще бъдат обвързани от договора да отговорят военно. Приблизително по същото време китайски изтребител прелетя на поразителните три метра (10 фута) от американски бомбардировач B-52, способен да носи ядрено оръжие, патрулиращ в района.
Си казва, че „съдбата на Китай е да изгради споделено бъдеще за човечеството". Но е трудно да се види как той съпоставя крещящите усилия за разбъркване на гърнето в Газа, агресивния регионален експанзионизъм и подкрепата за руския удар на Украйна, със неговата „Инициатива за глобална сигурност" (GSI) – неговия план за 2022 г. за воден от Китай световен ред. Неговите шест принципа на GSI включват „зачитане на суверенитета и териториалната цялост на всички страни и мирно разрешаване на спорове чрез диалог".
Си ще получи шанс да обясни, ако, както се очаква, се срещне с Байдън на Азиатско-тихоокеанската среща на върха в Сан Франциско тази седмица. Винаги проблемните връзки между САЩ и Китай, се влошават след фурора на шпионския балон и ескалиращите санкции „око за око". Развиващата се борба на суперсили за това кой знае най-добре за Газа, Близкия изток и глобалния ред, формира напрегнатия фон на тези разговори.
И все пак все още не е ясно в каква посока ще скочи Си – отдалечена, диктаторска, все по-подобна на Сталин фигура, повече мечка гризли, отколкото Мечо Пух.
„Фундаменталният проблем на Си е, че той се нуждае от по-стабилни отношения със западния свят, за да съживи закъсалата икономика и [да възстанови] националното богатство след няколко години на препъване. Но тъй като вътрешното недоволство и гняв нарастват, той също се нуждае от изкупителна жертва за всички проблеми на Китай – това е САЩ" пише Джеймс Палмър от Foreign Policy.
„САЩ са, както обикновено, истинската мишена на Китай. Пекин иска да прехвърли отговорността за израелско-палестинския конфликт върху Вашингтон и [да демонстрира], че САЩ и Европа значително са отслабили капацитета си да поддържат съществуващия световен ред." твърди Шуман.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед