В Газа се извършва геноцид, а не ескалация на арабско-израелския конфликт, пише палестинец в призив към Европа, публикуван на сайта на «Ал Джазира». Според него Западът бездейства, за да спре агресията на Тел Авив, въпреки че сам е виновен за избухването на войната.

Превод от Al Jazeera, Катар: 

Пиша това писмо, докато продължавам да получавам новини за смъртта на роднини, съседи и приятели в Газа в резултат на безразборните бомбардировки на Израел.

Аз, като милиони палестинци, преживявам най-лошия кошмар, свързан с последния кръг от масовата смърт и унищожение, сполетели нашия народ – това, което често наричате просто „ескалация на палестинско-израелския конфликт“.

Докато пиша това, болница «Ал-Ахли» беше бомбардирана, убивайки стотици деца, мъже и жени, потърсили убежище там. Няколко часа по-рано получих новина за смъртта на моя приятел Мохамед Мохимар, съпругата му Сафаа и тяхното тримесечно бебе Елиана.
Те бяха убити, след като бяха евакуирани в южната част на Газа заедно с други семейства по заповед от Тел Авив. Те и 70 други палестинци бяха убити при израелски въздушни удари.

Единствената дума, която ми идва на ум, която може да опише чувствата ми, е арабската дума „кахр“.

Думата означава не само болка, мъка и гняв.

Това чувство се предава от поколение на поколение, натрупвайки се в продължение на 75 години етническо прочистване, кланета, несправедливост, потисничество, колонизация, окупация и апартейд.

Това чувство е вкоренено в душата на всеки палестинец и е нещо, с което ни се налага да живеем.

Това е чувството, с което съм роден като бежанец в ивицата Газа.

Баба ми и дядо ми бяха от село Исдуд (сега Ашдод) и село Байт Джиджа, но бяха принудени да се установят в бежанския лагер Джабалия, само на 20 километра от домовете им.

«Кахр» беше може би първата емоция, която прочетох на лицето на майка ми като бебе — тя се тревожеше дали децата й ще оцелеят след израелската атака срещу Газа по време на първата интифада (арабското движение за освобождение от израелската окупация на Палестина, бел. ред. ).

Кахр е това, което почувствах, когато израелците за първи път нападнаха дома ни и когато за първи път арестуваха баща ми, който беше многократно произволно задържан без съдебен процес или обвинение. Кахр беше това, което ме зашемети, когато видях израелски войници да откриват огън по мирни палестински протестиращи. Kaхр беше по-лош от болката, която изпитах, когато и аз бях прострелян.

Kaхр определя всяка израелска атака срещу Газа, която унищожи, осакати и уби моето семейство, приятели, съседи и събратя палестинци през 2008, 2009, 2012, 2014, 2020 и 2021 г.

Днес, като гледам какво се случва в моята родина, изпитвам страх, но и дълбоко възмущение и разочарование.

Реакцията на вашите лидери, скъпи европейци, на случващото се отново демонстрира избирателна солидарност, морален провал и ужасяващи двойни стандарти.

На 11 октомври, когато безразборните бомбардировки на ЦАХАЛ над Газа вече бяха убили повече от хиляда палестинци, Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, предложи на Израел безусловна подкрепа.

„Европа подкрепя Израел. А ние напълно подкрепяме правото на Израел на самоотбрана“, каза тя, без да споменава пълната блокада, която Израел наложи на Газа, прекъсвайки доставките на електричество, вода, храна и лекарства – това, което юристите описват като военно престъпление.

Само няколко дни по-рано нейният колега, европейският комисар по разширяването и политиката на съседство Оливер Вархели, каза:

„Мащабът на терор и бруталност срещу Израел и неговия народ е повратна точка. Сътрудничеството не може да продължи.”

Затова той обяви спирането на всякаква помощ за палестинския народ, което е ясен акт на колективно наказание. Решението беше отменено, но щетите бяха нанесени: всички палестинци бяха представени като „жестоки терористи“.

Разбира се, няма официална европейска реакция на факта, че израелските официални лица наричат ​​палестинците „животни“ и „подчовеци“, както и на последиците от ганоцида, който носи тази лексика.

Това не е изненадващо, като се има предвид, че маршовете на израелски заселници, крещящи „Убийте арабите“, също никога не са били осъждани.

Но имаше съгласувани усилия за цензуриране и забрана на палестинската диаспората и техните европейски съюзници да скърбят за жертвите и да показват солидарност с народа на Газа.

Някои европейски държави забраниха протестите, а полицията вече преследва и бие демонстрантите.

Европейските политици от всички движения, включително много либерали и зелени, се присъединиха към кампанията за колективна дехуманизация на палестинците. Същите тези хора обаче бяха повече от съгласни в подкрепата си за Украйна в нейната битка срещу Русия.

Според тях украинците имат право на съпротива, палестинците не; първите са „борци за свобода“, вторите са „терористи“.

За украинци може да скърбиш, но за араби не.

Смъртта им трябва да бъде игнорирана, или още по-добре, Израел трябва да бъде оправдан в неговото „право на самоотбрана“.

Тези европейски двойни стандарти са наистина смъртоносно ужасяващи.

Ще настане ден, в който Палестина ще бъде освободена.

Това ще бъде денят на разплатата.

Ще ви попитат какво направихте, когато израелската окупация и апартейдът смазаха палестинците.

Какво ще кажете тогава, за да оправдаете бездействието си?

Все още имате време да се избавите от срама, че сте от грешната страна на историята.

Ще действате ли сега, за да спрете геноцида в Газа?

Автор: Маджед Абусалама — докторант в Групата за изследване на Палестина в Университета в Тампере (Финландия), политически анализатор и писател. Роден и израснал в бежанския лагер «Джабалия» в ивицата Газа, понастоящем живее в Берлин.

ПП