Саймън Дженкинс
Британската затворническа система се срива, а заедно с нея и наказателната политика на Великобритания. Това е добра новина. И двете се губят в задните улички на социалната политика. Това не е резултат от растяща престъпност, а от безсмислен популизъм, който приравнява повече затвори с повече гласове.
Броят на затворниците във Великобритания сега се доближава до капацитета от 88 016. Той се е утроил от 1960 г. насам и е рекорд за всички времена. Тази седмица министърът на правосъдието Алекс Чок заговори за легла в полицейски участъци и преносими сгради в дворовете на затворите – и дори за освобождаване на затворници. Той иска да депортира чуждестранни престъпници, които съставляват 12% от затворниците. Той иска да намали задържанията под стража и да прекрати кратките присъди за ненасилствени престъпления. Той вярва в повече предсрочни освобождавания и се надява да бъдат въведени голямо разнообразие от наказания, които не са лишаване от свобода – като почистване на графити. Необходимостта породи яростни либерали. Страхувам се за бъдещето.
Тези предложения не са причинени от настъпването на реформизма, а от обрат, предизвикан от паника, до голяма степен предизвикана от мерките на правителството. И Борис Джонсън, и Риши Сунак се опитаха да въведат строги промени по отношение на престъпността в неистов опит за гласове – за съжаление подкрепяни от лейбъристите. Те наеха повече полицаи, за да „обвинят повече хора... да намалят престъпността и да имат повече хора в затвора", изпълнявайки обещанието в манифеста от 2019 г. Те отхвърлиха правото на условно освобождаване за нарушители с присъда от повече от седем години и предложиха по-суров затвор за престъпления като опасно шофиране, носене на нож и увреждане на паметници (до 10 години затвор).
Когато един рядък, разумен министър на правосъдието, Дейвид Гоук, каза, че кратките присъди от шест месеца или по-малко са безсмислени, ако не и контрапродуктивни, той беше уволнен. Съдиите разбраха посланието и затвориха хората за по-дълго време. През август Сунак призова за „автоматични" затворнически присъди за повтарящи се кражби от магазини. През 2021 г. той обяви, че правителството ще построи 500 нови килии за жени. От 3600 жени, които сега са в затвора, практически нито една от тях не представлява опасност за обществото или за когото и да било, освен за себе си. Тяхното лишаване от свобода – и това на много ненасилствени мъже – е държавна жестокост.
Нищо в настоящата криза не е мистерия, тъй като тя се прогнозира всяка година от десетилетие. С един глас министрите викат за повече затворници, а с друг - че няма място. Всеки път правителството обявява програма за изграждане на затвори, която в момента възлиза на около £4 милиарда през следващите три години. Все още няма признаци за прилагането й, въпреки че по-малко Сунак все още означава да прекарвате всяка година в продължение на 10 години по една железопътна линия от Бирмингам до предградие на Лондон, което никой не иска.
Реформата в затворите е една от най-неблагодарните области на социалните науки, защото се блъска в тухлената стена на политиката. Великобритания не е по-престъпна страна от други в Западна Европа, нейните политици просто избират да хвърлят в затвора много повече от населението си. Чок би могъл да посочи, че режими, които са противоположни на британските, като например в Норвегия, са следвали политики, подобни на тези, които той предлага, и са видели значително подобрени нива на реабилитация и неповтаряне. Популацията на затворите в Норвегия сега е пропорционално една трета от тази във Великобритания. Ако сега трябва да има истинско съкращаване на затворническото население – повече освобождаване под гаранция, повече предсрочно освобождаване, повече обществени присъди, по-малко лишаване от свобода и повече пробация – трябва да има проучване на резултатите. Да видим дали работи.
Трябва да се надяваме, че затворническата истерия ще утихне. Политиците трябва да видят британските затвори такива, каквито са, академии на повтарящи се престъпления и леговища на насилие, психични заболявания и пристрастяване към наркотици, затворниците им сега са заключени 23 часа на ден. Кратките присъди са погрешно название. В повечето случаи те са доживотни присъди. Най-малкото сега е моментът да ги премахнем.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед