Гари Фулър
Епидемиите от холера и други инфекциозни заболявания през 19 век ни научиха, че чистата питейна вода, канализацията и събирането на отпадъци са от съществено значение за здравите градове. Сега учени от цял свят обмислят как начинът, по който изграждаме и управляваме модерна инфраструктура, се свързва с ежедневната тежест на болести.
Според д-р Ханиийн Кхрайс от университета в Кеймбридж: „Има голямо и предотвратимо бреме за респираторното здраве поради текущото градско и транспортно планиране. Нашето здраве и благополучие трябва да бъдат в основата на планирането и изготвянето на политики."
Нейният преглед, публикуван в Lancet Respiratory Medicine, подчертава доказателства за подобрения в замърсяването на въздуха от много схеми за зони с ниски емисии (LEZ). Повече от 320 LEZ сега работят в Обединеното кралство и Европа, за да ограничат използването на най-замърсяващите превозни средства. Той също така отчита 6-9% намаление на замърсяването от трафика във - и около квартали с нисък трафик в Лондон и до 25% намаление от „суперблоковете" на Барселона, където достъпността и пешеходците са с приоритет пред автомобилите.
Отделно изследване на Imperial College в Лондон също установи ясно намаляване на проблемите със сърцето и кръвообращението в пет от осем проучвания на LEZ. Те включват по-малко приемане в болница, по-малко смъртни случаи от инфаркти и инсулти и по-малко хора с проблеми с кръвното налягане. От пет проучвания, които разглеждат здравето на белите дробове, две откриха подобрения, а останалите не показаха категоричен резултат. Но нито едно не показа ясно влошаване.
Професор Марк Нюуенхойсен от изследователския институт ISGlobal, който ръководи новия преглед на политиката, каза: „Политиките за замърсяване на въздуха често се фокусират върху спазването на законите и забравят, че основната цел е предотвратяване на болести и поддържане на здравето. Те разчитат твърде много на технически решения и пропускат допълнителните ползи за здравето от пренасочването на личния автомобил към обществен транспорт, колоездене и ходене".
Петгодишно проучване на 260 000 работещи хора в Обединеното кралство установи, че хората, които пътуват до работа с велосипед, са по-здрави и живеят по-дълго от тези, които пътуват с кола. Заедно с хората, които отиват на работа пеша, пътуващите с велосипед също имат по-ниски нива на сърдечни заболявания.
Влагането на публични средства в местни удобства като магазини, училища, здравеопазване и социални пространства като паркове, кръчми и ресторанти може да създаде възможности за ходене пеша, каране на велосипед или използване на обществен транспорт за нещата, които правим всеки ден. Това е в основата на съвременната концепция за 15-минутен град. Това беше и моделът за селата, градовете и градовете преди втората половина на 20-ти век.
„Създаването на среда, в която всичко най-важно е на 15 минути пеша или каране на велосипед, насърчава постоянната физическа активност. Това намалява рисковете, свързани със заседналия начин на живот, и повишава качеството на въздуха", според проф. Карлос Морено от Сорбоната. Според Морено „Подобрява не само здравето, а пректите с нисък трафик също повишават качеството на живот и благосъстоянието. Те подкрепят зелените площи и споделените общински зони, като поддържат психичното здраве на жителите и укрепват връзките между общността."
Въпреки доказателствата за техните ползи, тези проекти могат да бъдат въвлечени в политически спорове. Нюуенхойсен казва: „Често проблемът е липсата на споделена визия за по-добър град, липса на ясна рационалност, като например по-добро респираторно здраве, и пътища за достигане до там. Твърде често гражданите смятат, че ограниченията и разходите са наложени от градския съвет, за да им досажда. Имаме нужда от повече съвместно създаване и ангажираност, за да създадем и реализираме визия за устойчив, годен за живеене и здравословен град."
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед