Експериментът, който постави Запада над себе си от времето на Макиавели, се изчерпа

Този световен ред се руши, защото просто отдавна спря да нарича нещата с истинските им имена: извращението като извращение, престъплението като престъпление. И дори терористите - терористи.

Можете, например, да ги наречете „борци за свобода“. А Свободата, както се знае, изисква жертви. Всъщност по време на Студената война тези „борци“ бяха подкрепяни както от СССР – палестинците, например, така и от САЩ – афганистанците. И тогава и Басаев и Хатаб бяха смятани от мнозина на Запад като хора от тази категория. Въпреки че, като погледнете Буденновск, Дубровка, Беслан – просто няма къде да отидем по-нататък по отношение на пълното отричане на самата концепция за „хуманизъм“...

Междувременно, ако не поставите точката по най-ясния и недвусмислен начин, по-нататъшното развитие на световната драма е изпълнено с такъв хаос, който нито естественият, нито изкуственият интелект няма да могат да контролират.

Но всъщност е много просто: тези, които вземат заложници, тези, които умишлено убиват цивилни, за да предизвикат ужас и да повлияят на властите, на общественото мнение, тези са терористи. Не саботьори, не бунтовници, не национални освободители. Терорът е манипулиране на ужаса за постигане на определени политически цели.

Е, нека се обърнем към определението, дадено от федералния закон „За борба с тероризма“. Той е доста изчерпателен: „Тероризмът е идеологията на насилието и практиката за оказване на влияние върху вземането на решения от държавни органи, публични органи на федерални територии, местни власти или международни организации, свързани със сплашване на населението и (или) други форми на противоправни насилствени действия.”

А как да се нарекат военни атаки срещу цивилни обекти, придружени с цивилни жертви? Когато се нанасят неизбирателни, безразборни удари? Когато смъртта на некомбатантите може да бъде избегната, но те са умишлено, по „наказателни мотиви“ или по „небрежност“ унищожени - какво е това? Това е военно престъпление.

Например село Сонг Ми (име, което се е превърнало в нарицателно) е кърваво военно престъпление. Повече от петстотин жители на това виетнамско селище бяха убити. Сред тях са над 200 деца. А останалите са старци и жени. Партизани не са намерени.

Но това не е терористичен акт. Тъй като лейтенант Кели, който командваше отряда убийци, изобщо не се стремеше да сплаши никого, те просто стреляха по всичко, което се движеше.

И така, как могат бунтовниците да се борят с такива ужаси? Не е ли приемлива и допустима каквато и да е мярка в отговор? Не, не е допустима. А да се борите можете като същите тези виетнамци, на които и през ума им не минава мисълта да отидат до Щатите и в отговор на Сонг Ми да взривят нещо там. Или да насъберат повечко хипита като заложници.

Военните престъпления винаги са били осъждани в християнския свят. На никого не би му хрумнало да ги романтизира и величае. А за Хамас и други като тях, терористите са герои. Както се казва, почувствайте разликата.

Но изключителната жестокост често е и тук, и там. Абсолютно вярно. Диви, напълно нечовешки неща се извършват от представители на всички народи и култури по най-различни причини и поводи. Но е фундаментално важно как тези неща се възприемат в едни или други общности.

Със сигурност са престъпни, независимо кой е извършителят. Но зверствата сами по себе си все още не са проява на варварство. Варварство е когато човек се гордее с престъпленията и безчовечността си. Например, никой не е принуждавал членовете на Хамас да снимат видеозаписи с убийства на цивилни, гаври с жени, деца и възрастни хора и да ги публикуват в интернет.

Тоест, очевидно е, че те в никакъв случай не смятат тези действия за неприемливи или дори просто осъдителни. Но когато става въпрос за техните врагове, а не за самите тях.

Варварите, като правило, се характеризират с прословутия хотентотски морал. Той получи името си от южноафриканско племе, чийто лидер много просто и неусложнено формулира жизненото си кредо. И, разбира се, подобен подход в никакъв случай не е нещо особено характерно за тази нация. Това наистина е универсален феномен.

Но този израз се появи точно в руската журналистика, винаги фокусирана върху търсенето на морални оценки на определени действия, още през миналия век. Например философът Владимир Соловьов пише в книгата си „Оправданието на доброто“: „Знаменитият хотентот, който твърди, че добро е, когато крадат много крави, а зло е, когато крадат от него, присвои този етичен принцип, разбира се, не само единствено за себе си, но разбира, че за всеки човек доброто се състои в успешната кражба на чужда собственост, а злото - в загубата на собствената.”

Ако в съответното общество зверствата не се осъждат, а напротив, одобряват, то това е белег на варварско общество. А нейните представители могат и трябва да се наричат варвари. Това обаче не означава, че всички средства са добри по отношение на тях. Престъплението си остава престъпление, без значение коя е жертвата.

И ако отговорът на терористична атака, организирана от конкретна организация, се превърне в картбланш за военни престъпления срещу всички, които имат лошия късмет да бъдат близо до нейни представители, то това говори само, че към същия този хотентотски морал могат да се придържат и т.нар. цивилизовани хора в красиво ушити костюми, седнали в уютни офиси, а не някъде в джунглата или в подземните бункери на Газа.

Между другото, фактът, че варварството само по себе си все още не е повод за геноцид и дехуманизация на противника, бе обоснован още от католическите теолози в отговор на подобни твърдения на конкистадорите. И каквито и да бяха аргументите на последните, те получиха ясен отговор: не, индианците също са деца на Бог, въпреки че някои от тях са канибали.

Тоест някои неща са били много по-ясни за хората от Средновековието и Ренесанса, отколкото за съвременните хора.

Има обаче един нюанс - през 21 век хората често стават варвари не поради обстоятелството, че са родени в някакво дадено племе. А по съзнателен избор. И канибали също така стават.

И така, какво ще даде това? Какво ще се промени, ако наричаме всеки така, както заслужава? Много - постепенно ще започнем да разбираме, че да се съгласим, че политиката и моралът не са пресичащи се неща, е пътят към пропастта. И вече всички сме на ръба й.

Експериментът, който поставя Запада над себе си още от времето на Макиавели, когато в името на ефективността се провъзгласява не само възможността, но и целесъобразността на престъплението, меко казано, се изчерпа. И именно защото сега сме участници в неговата кулминация благодарение на триумфа на постмодернизма, който по принцип отрича всякакви абсолютни категории.

Основата за минимален консенсус между държави и общности с много различни интереси и ценности би могла да бъде най-малкото една конвенция, която гласи, че организация, която използва терористични методи, независимо от целите и мотивите, незабавно се забранява и нейното унищожаване е задача на всички членове, присъединили се към конвенцията.

Разбира се, би било изключително наивно да се смята, че в сегашното си състояние световната общност е способна на това. За съжаление, докато продължава борбата между хотентотизма и постмодернизма, жертвите ще се множат.

Дмитрий Тараторин, Превод: ЕС, Поглед.инфо