След посещението на президента на САЩ Джо Байдън в Израел реториката на Вашингтон към израелското правителство изглежда стана по-твърда. Американците не искат сухопътна операция в Ивицата Газа. Но израелският премиер Бенямин Нетаняху се нуждае от таткава като въздух. Без нея той ще загуби властта. Но при всеки случай ще я загуби.

„Справедливостта трябва да бъде въздадена. Но моето предупреждение е следното: докато чувствате тази ярост, не Ь позволявайте да ви погълне. След 11 септември в САЩ бяхме бесни. Търсихме справедливост, но допуснахме грешки“, каза президентът на САЩ Джо Байдън в специално телевизионно обръщение към народа на Израел.

В израелските медии има широко разпространено убеждение, че единствената сила, която би могла да разубеди премиера Бенямин Нетаняху от сухопътна военна операция в Ивицата Газа и прекрояване на нейните граници, са САЩ. Този начин на поставяне на въпроса вреди на самото ръководство на САЩ.

Демократическата партия на президента Байдън е разделена в проучванията в Близкия изток, като повече от половината от гласоподавателите симпатизират на Палестина, а не на Израел тези дни (в САЩ общо погледнато е обратното). Тоест, според тях, ако Байдън може да спре Нетаняху да извърши операцията, той трябва да го направи, въпреки че самият президент може да се счита за напълно произраелски политик.

САЩ обаче просто не могат да не помогнат на Израел като свое протеже в Близкия изток, така че Байдън, който се кандидатира за преизбиране, е принуден да „седи на два стола“: да подкрепи борбата срещу ХАМАС, но да ограничи израелското ръководство от действия, които биха довели до големи жертви сред цивилното население.

Вече е ясно, че това няма да се получи: общият брой на труповете от двете страни на конфликта е близо пет хиляди. И това въпреки че най-кървавата част - самата наземна част от операцията на “Цахал” - още не е започнала (може би именно заради американския натиск), но вече изглежда неизбежна.

Посещението на Байдън в Йордания беше отменено, след като ракета удари болница в Газа. Той възнамеряваше да отиде там веднага след срещата с Нетаняху, за да обсъди начини за възстановяване на мира с крал Абдула II, както и с лидера на Египет фелдмаршал Ал-Сиси, и номиналния президент на Палестина Махмуд Абас, чийто хората са в дългосрочен и доста кървав конфликт с ХАМАС.

Йорданският външен министър Айман Хюсеин Абдула ал Сафади каза, че четиристранната среща е отменена, тъй като „в момента не може да предотврати войната“.

Това може да се счита за поредния външнополитически провал на Джо Байдън. Израелските медии обаче ласкаят президента на САЩ: изглежда, че от самото начало той не е имал шанс да разубеди Нетаняху да премести войната на нов етап. И не само защото израелският премиер ще трябва да се откаже от десетки клетви, дадени през последните дни.

Факт е, че войната с ХАМАС се превърна в основа за властта за Нетаняху. Без война ще бъде много трудно (ако не и невъзможно) за него да остане министър-председател до изборите за Кнесет през 2026 г.

Вече е ясно, че четирите години на стабилност, които Нетаняху обеща на Израел при следващото си завръщане на власт в края на миналата година, се отменят. Преди това, поради близките резултати на “лявата “ и “дясната” коалиции, изборите се провеждаха всяка година от 2019 г. насам, а през 2019 г. – два пъти. Сега войната започна - и не се знае кога ще свърши и колко разрушителна ще стане.

Прословутата стабилност обаче не се наблюдаваше преди – през първите шест месеца от новия мандат на Нетаняху. Десетки, а понякога и стотици хиляди хора редовно излизаха по улиците, за да искат оставката на премиера.

Партията “Ликуд” на Нетаняху е категоричен лидер на десния блок и победител в последните избори. Но властова коалиция с Нетаняху начело е възможна само ако в нея участват ортодоксалните религиозни партии. Те поставиха свои условия, които доведоха до стартирането на мащабна съдебна реформа. Именно тя получи враждебност от светската част на обществото, към която се присъедини широк фронт от противници на премиера.

В един момент дори настоящият министър на отбраната на Израел, безпартийният Йоав Галант, премина на страната на протестиращите, настоявайки реформата да бъде отменена. За неподчинение Нетаняху искаше да го уволни, но това само засили уличните конфронтации, след което премиерът реши да смени гнева си с милост, прости на Галант и беше принуден да отложи реформата. Напълно възможно е да не му е съдено да я завърши, въпреки че сега това не е твърде забележимо.

По време на период на мащабни военни действия обществото се сплотява около лидера, а политиците оставят настрана различията за по-късно - до победата. Това се случва почти винаги и почти навсякъде, Израел не е изключение: сега Нетаняху може да се чувства като „цар на планината“ и да не се тревожи особено за вътрешния фронт.

Но много зависи от резултатите на конфликта. Ако те са унищожителни за първото лице, той бързо се превръща от любимец на народа в изгнаник с мрачни перспективи, включително затвор, както се случи например с грузинския президент Михаил Саакашвили.

Изключително съмнително е, че в обозримо бъдеще израелците ще се изправят пред същото поражение, каквото Грузия претърпя през 2008 г. Заплахата за властта на Нетаняху е другаде – в настъпването на спокойствието.

Опозиционни публицисти и активисти вече дадоха да се разбере, че след края на военната криза ще направят всичко, за да изпратят най-накрая Нетаняху в пенсия. Като се има предвид, че „десните“ имаха доста незначително електорално предимство, „левите“ може да успеят.

Дотогава фигурата на сегашния премиер ще стане още по-токсична, отколкото беше, включително и поради трагедиите в Газа. Но още по-важното е, че Нетаняху ще трябва да отговори на въпроса как изобщо е станало възможно в първия ден на новата ескалация ХАМАС да пробие безпроблемно първите линии на израелската отбрана и да завземе огромни територии според местните стандарти - повече, отколкото украинските въоръжени сили успяха да заемат през целия период на „пролетно-лятната контраофанзива“, въпреки че страните от НАТО активно помогнаха на Украйна, а ХАМАС със сигурност не.

Такъв брой жертви сред цивилното население на Израел не може да се припише само на ислямистите. Нетаняху и хората му отговарят за отбраната и подготовката за нея от декември 2022 г.

В такива условия родният „десен” лагер за Биби, както често наричат премиера в Израел, става още по-опасен от враговете от „лявото”, още повече че „левичарите” се дискредитира в очите на населението с прекалено либералния подход към палестинските противници на Израел, което предвид настоящите жертви, ще се върне като бумеранг.

Ще има голямо изкушение сред десните другари да превърнат Нетаняху в „изкупителна жертва“ (между другото, еврейска концепция) както за катастрофите на войната, така и за провалите в разузнаването.

„Няма съмнение, че Израел се провали в мисията си да предотврати нападение от Ивицата Газа“, мрачно признава Цачи Ханегби, ръководител на Съвета за национална сигурност на Израел.

Ситуацията се утежнява от вътрешните разногласия в десния лагер относно мащаба на предстоящата операция в Газа: има радикално крило, но има и по-предпазливо, основано на мнението на САЩ. Сега Нетаняху е притиснат между тях, забавяйки началото на наземната част от операцията срещу ХАМАС. Стъпка в почти всяка посока го заплашва с критична загуба на поддръжници.

И ако Доналд Тръмп заеме мястото на Байдън след малко повече от година, ще стане още по-лошо. Да, Демократическата партия би предпочела израелското правителство да бъде съставено от „лява“ коалиция, докато Тръмп го устройва „дясна“ коалиция. Освен това той остава един от най-произраелските политици в неговата и без това произраелска републиканска партия. Но има един нюанс: Тръмп буквално мрази Нетаняху, защото той беше един от първите, които поздравиха Байдън за победата на президентските избори, когато самият Тръмп все още се надяваше да оспори резултатите. Като се има предвид отмъстителността на Тръмп, той ще е готов да положи много усилия, за да гарантира, че израелската „десница“ ще намери нов лидер.

В събота, 21 октомври, Нетаняху навършва 74 години, шансовете му за нов мандат са малки: настоящият е много подобен на последния, след който бремето на предишни грехове и грешки все още ще го притиска към земята. Кога точно ще е краят на кариерата му зависи от развитието на конфликта и от това колко успешни ще бъдат действията на “Цахал”. Но политически за Нетаняху е изгодно конфликтът да се проточи дълго време. В крайна сметка заедно с него ще се проточи и периодът на обединение на нацията около него като „първо лице“.

Дмитрий Бавирин, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо