ЕС остава най-големият потребител на руски втечнен природен газ. Промени се само посоката – от север на юг. В същото време някои неприятелски държави отказаха доставки, но на фона на конфликта в Близкия изток и затварянето на финландския газопровод “Балтик Конектор” те може да променят решението си.

Нов формат

Търсенето на ВПГ нараства, включително и поради европейския пазар. Санкциите и щетите на инфраструктурата ограничиха използването на тръбопроводен газ. Руските производители се адаптират към новите условия, разработвайки не само мащабни, но и среднотонажни проекти. По-специално “Порт ВПГ” работи в Балтийско море с капацитет от 1,5 милиона тона годишно.

“Газпром” стартира този проект преди година, за да обслужва Северозападна Европа, но стратегията трябваше да бъде коригирана в началото. Сега комплексът е насочен към доставки на място. Основните количества идват от Турция (0,67 милиона тона) и Гърция (0,59 милиона тона), Бразилия и Китай закупуват малко, а централата се използва и за снабдяване на Калининградска област. Директорът на Фонда за енергийно развитие Сергей Пикин обяснява, че централата е предназначена предимно за своите непосредствени съседи.

"За ВПГ Европа остава ключово направление за нас, повече от половината отиват там. Няма санкции, има инфраструктура, не е далеч за транспортиране. Дори и при доброволни самоограничения на отделните страни, всичко се продава без резерв, " той казва.

И добавя: въпреки малкия обем на производство, среднотонажните станции са в състояние да заемат важно място в общата структура на доставките не само на ВПГ, но и на газ като цяло.

Широка гама от възможности

Основният проблем е технически. Пристанищната станция за втечнен природен газ е изградена по западни технологии, но има и вътрешни разработки за средни обекти. В северната и северозападната част на страната има всичко необходимо за изграждане на десетки заводи“, подчертава Пикин.

Трудности възникват при предприятия с голям капацитет, но и тук “Новатек” изпълнява мащабен проект от три линии за втечняване с капацитет 6,8 милиона тона годишно. Това е в района на Мурманск, енергията ще бъде осигурена от Колската атомна електроцентрала. Ако всичко върви по план, първите две линии ще бъдат пуснати в края на 2027 г., а третата в края на 2029 г.

Цената е много важна. За страни като Индия и Бангладеш е непосилно да купуват ВПГ за две хиляди долара, както направиха европейците миналата година. Възможно е съществуващите заводи да се адаптират към по-големи мощности - чрез инфраструктурата на “Северен поток.”

Според Пикин доставките на втечнен и тръбопроводен газ са равни. Преди това “Северен поток 1” пренасяше повече от целия ВПГ взет заедно. Консултантската компания "Яков и партньори" е изчислила, че през 2023 г. износът на тръбопроводен газ ще намалее с още един път и половина, а приходите ще намалеят наполовина до 71 милиарда долара. В допълнение към ръста на вътрешното потребление, ситуацията ще се подобри от увеличаване на дела на ВПГ.

Изгодни условия

Това е оскъдна стока, така че при всяка нестабилност цените се променят бързо. И така, миналата седмица, на фона на повредата на газопровода “Балтик Конектор”, свързващ Финландия и Естония, котировките се повишиха. Финландците загубиха тръбопроводен газ, ще трябва да купуват повече втечнен.

"Доставчиците, преди всичко САЩ, ще спечелят от аварията. Балтийските държави и Северна Европа предпочитат американски ресурси", казва индустриалният експерт Леонид Хазанов. Владимир Путин по-рано обяви удвояване на европейските покупки в чужбина и увеличаване на доставките в Близкия изток. Поради високите разходи обаче предприятията в ЕС губят рентабилност и конкурентоспособност.

Напрежението беше допълнено от събитията в Близкия изток и заплахите на Катар да прекъсне доставките на газ, ако бомбардировките над Газа не спрат. В резултат цените достигнаха 600 долара за хиляда кубически метра. "Преди няколко месеца беше 300-350 долара, така че това е значително, но колко дълго ще продължи не е известно. Има много фактори: скок в световното потребление, геополитическа нестабилност, включително възможни действия от Доха или затварянето на Ормузкия проток, но ако няма шокове, цените постепенно ще се върнат назад“, обяснява Пикин.

Въпреки спокойствието и дори известен спад, експертите не бързат да правят прогнози. Изграждането на нови съоръжения за втечняване ще отнеме години. Следователно недружелюбните към Москва страни запазват възможността да купуват руски енергийни ресурси, още повече че те са с 30% по-евтини от американските.

Надежда Сарапина, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо