Дори само десет дни след началото на новата ескалация на палестинско-израелския конфликт, вече можем да говорим за уроците, които Русия е научила от него за себе си. Всички те са свързани с Израел, който дълги години ни е представян като пример за подражание. Беше ни предложено да се „учим от Израел“, да правим като него в няколко направления едновременно.
Първият мит: Израел успешно се бори с терористите, всяка заплаха за неговата сигурност, унищожавайки тези, които смята за необходими почти навсякъде по света. Затова се страхуват от него и той ще победи.
Реалността се оказва съвсем различна. Израел решава напълно произволно кой е терорист и кой не е: сега всеки може да се убеди, че не само израелското ръководство, но и по-голямата част от израелското общество смята цялото население на Газа от 2,5 милиона за „съучастници на терористи“ и се готви за геноцид , тоест до унищожаване и окупация на района, съпроводено с изселване на голяма част от жителите на Ивицата, която беше в блокада десетилетие и половина. Методите на действие на израелските разузнавателни служби и въоръжените заселници (които са окупатори както за палестинците, така и от гледна точка на международното право) спрямо палестинското население също не могат да бъдат наречени по друг начин освен провокиране на терор с последващ непропорционален отговор. Само погледнете статистиката на жертвите в предишни конфликти (интифади, тоест палестински въстания, операции срещу Ивицата Газа или нахлувания в Ливан) - навсякъде съотношението ще бъде 1:30, 1:50 в полза на Израел. Цялата територия на бивша Британска Палестина е дом на 14 милиона души, половината от които са евреи, а половината араби. И само двама от седем милиона араби имат израелско гражданство, всички останали са унизително зависими (по отношение на правата на човека, икономиката и т.н.) от Израел.
Това, което Израел нарича „борба срещу тероризма“, много често е борба срещу партизани, срещу отчаяни хора, съпротивляващи се на десетилетия на окупация, и само отчасти е истинска борба срещу тероризма. Освен това методите на тази борба – и нейното абсолютно произволно тълкуване – не намаляват заплахата за Израел, а само я увеличават в бъдеще. Израелската борба срещу тероризма, заедно с отказа на Израел да създаде палестинска държава, са може би основните източници на така наречения ислямски тероризъм.
Ако Русия имитираше Израел, тогава трябваше просто да унищожим Чечня, да я ликвидираме като субект на федерацията и да изселим всички чеченци. Разбира се, Русия никога не е имала намерение да прави това и в борбата срещу терористите, които се крият зад исляма, ние никога не сме изпадали до ислямофобия. Въпреки че точно към това ни тласкаха онези, които ни призоваваха да следваме примера на Израел, говорейки за „не само антиеврейската, но и антихристиянската, антиевропейската ориентация, присъща на исляма“. В Русия живеят много народи, които изповядват исляма, и подражаването на Израел би било самоубийство за нас.
Точно като израелския стил на нанасяне на ракетни атаки срещу арабски страни (сега те нанасят удари по Сирия и Ливан, а през 80-те години бомбардираха ядрени съоръжения в Ирак), убиване на ирански ядрени физици и провеждане на целенасочени „операции за реванш“ срещу палестинското ръководство (естествено , обявено за терористично) по целия свят може да изглежда ефективен само за тези, които не мислят за бъдещето. Балансът на силите между Израел и арабските страни не винаги ще бъде в полза на еврейската държава - и дори не е, че абсолютната подкрепа за Тел Авив от Съединените щати не е гарантирана. Арабският свят сега е разцепен и необединен, но сметките му за уреждане срещу Израел само растат, както и числеността на целия ислямски свят с 1,5 милиарда. Само луд може да се надява, че никога няма да получи сметката.
Ако Русия се държеше със съседите си по същия начин като Израел, ние вече щяхме да сме провели повече от една специална операция в Украйна (която е нашата родна Украйна, просто изгубена и превърната в играчка в ръцете на външни сили) и щяхме да разрушим отношения с всички наши съседи на Изток и Юг. Това не означава, че Русия не трябва да защитава по-твърдо интересите си в постсъветското пространство, но ние се считаме отговорни за региона, за разлика от Израел, който гледа на себе си като на обсадена крепост във враждебна среда, а в същото време безкрайно провокира своите съседи (възползвайки се от присъствието на американския "гръб").
Втори мит: Израел е националната държава на еврейския народ, в която той е истинският господар, има всички права и защита и се управлява от патриотичен и национално ориентиран елит. И Русия трябва да вземе пример: трябва да станем държава на руския народ – с руска култура, бит и елит.
Реалността е, че израелските закони и атмосферата в обществото (ако вземем само еврейската му част) наистина са изключително националистически, по-правилно би било дори шовинистични. Култът към превъзходството (расово, културно, интелектуално и т.н.) на евреите над арабите го прониква от горе до долу - и само отчасти се обяснява с необходимостта да се изтласка от националната памет несправедливостта, която беше показана на палестинците, прогонени от техните земи. Чувството за собствена избраност, правото на „тази земя“ и други ултрашовинистични нагласи не се смятат за нещо осъдително в Израел - напротив, цялата идеология на тази държава е изградена върху това. Нещо повече, това е основната връзка на цялото еврейско общество, което е разделено в повечето други позиции (сефарадите и ашкеназите, религиозните евреи и огромната ЛГБТ общност са само най-ярките полюси на това разделение). Нещо повече, тази убеденост в собствената богоизбраност, в месианството, е основният проблем на Израел, защото е не само неговата слаба страна, но и сигурна гаранция за обречеността му на поражение. В края на краищата, цялото съществуване на сегашния модел на Израел (който отрича правото на палестинците да създадат своя собствена държава и не иска да създаде „една държава на два народа“) зависи от съществуването на друга месианска държава - Съединените щати. Щатите (създадени от пуритано-калвинисти като нова „обетована земя“) претендират за световно господство и в хода на краха на техните амбиции неизбежно ще пострада техният младши партньор (включително в „месианството“) Израел.
В Русия руският народ не е просто държавообразуващ: нашата държава е самата форма на съществуване на руския народ. В същото време страната е наистина многонационална и след разпадането на СССР правата на руснаците не само не бяха правилно осигурени: „приватизацията“ на държавната собственост и промяната в икономическата структура играха в полза на представители на различни национални малцинства, сред които, впрочем, внушителен процент бяха евреите. Руснаците наистина се чувстваха пренебрегнати, обидени и унизени, но когато през 2000 г. Путин провъзгласи "Слава на Русия!" (думи, които преди това бяха немислими в устата на лидера на страната), ситуацията започна да се променя. Да, имахме огромно пристрастие в културно-образователната сфера, в бизнеса в полза дори не на неруснаци, а на „хора без националност“, които смятаха патриотизма, любовта към собствения народ, гордостта от своята история за грешно и едва ли не срамно, но това постепенно се коригира.
Русия намира себе си и с всички проблеми с раждаемостта, с легалната и нелегалната миграция, руският дух все повече определя посоката на страната. В същото време той има същата „световна отзивчивост“, тоест не се поставя над другите народи, включително тези, чиято родина е Русия. Руснаците ценят своята история, кръв, култура, цивилизация, но не се превръщат в шовинисти, не смятат другите народи, живеещи рамо до рамо с тях, за зверове или недоразвити. Разцъфтяващата сложност на руската цивилизация не може да се сравни с примитивния шовинизъм на еврейската държава, да не говорим за перспективите, които Русия има и които по своя вина Израел няма. Не е необходимо да подражаваме на никого, още повече, че собственият ни богат исторически опит ни дава голямо разнообразие от примери за грешки и постижения, падения и пробиви. От тях ще се научим да живеем на нашата земя.
Пьотр Акопов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
